Все повече вървим към синергия между хората и технологиите – д-р инж. Светлин Пенков, председател на Клъстер "Изкуствен интелект" България, пред Economy.bg
Изкуственият интелект все повече променя живота ни, като технологията намира множество приложения днес. „Вече дори не се сещам за сфера от ежедневието ни, в която не съществува поне една компания, предлагаща ново и интересно решение, базирано на ИИ“, коментира пред Economy.bg д-р инж. Светлин Пенков, съосновател и председател на основания преди година Клъстер "Изкуствен интелект" България. Според Пенков ИИ сам по себе си е технология, която може да бъде използвана в различни посоки, но отговорността как ще я използваме е наша. По думите му все повече ще вървим към синергия между хората и технологиите. Той счита, че България има огромен потенциал за разработката на нови алгоритми, модели и подходи в сферата на ИИ. За разлика от други европейски държави, които имат стратегии по отношение на изкуствения интелект, страната ни все още разработва такава.
Как се промениха изкуственият интелект и роботиката през последните години, по-голям ли е потенциалът и рисковете от ИИ, ускори ли пандемията роботизацията, ще се наложи ли скоро да се въвеждат човешки квоти на пазара на труда, има ли капацитет ИИ да замени творческите професии, ще увеличи ли изкуственият интелект пропастта между богати и бедни, каква е целта и кои са членовете на Клъстер "Изкуствен интелект" България, какъв е потенциалът на страната ни в областта на AI и какви са спънките, колко „автономни“ са автономните автомобили в момента и кога робоколите ще станат реалност – тези и други въпроси коментирахме с д-р инж. Светлин Пенков.
Той беше лектор в десетото юбилейно издание на Софийския фестивал на науката 2020, който се проведе в края на септември в "София Тех Парк".
Д-р инж. Светлин Пенков завършва докторантура по изкуствен интелект и роботика в Единбургския университет, а след това работи като научен изследовател и ръководител на екип в най-големия стартъп за автономни коли в Обединеното кралство. През 2019 основава Sciro Research, където екип от учени и инженери разработват методи и създават системи, базирани на изкуствен интелект от най-ново поколение. През септември 2019 той се връща в България, за да учреди Клъстер "Изкуствен интелект" България. Светлин беше отличен с грамота „Джон Атанасов“ 2019, която се присъжда за изключителни постижения в областта на компютърно базираните технологии.
Светлин, в последния ни разговор преди 5 години казахте, че няма причина да се страхуваме от изкуствения интелект. Как се промени оттогава AI и роботиката и по-голям ли е днес потенциалът и съответно рисковете?
Основната промяна, която протече през последните 5 години, е популяризирането и демократизирането на голям спектър от методи и технологии в сферата на изкуствения интелект (ИИ) и роботиката. Например ако искате да експериментирате с разработката на автономен автомобил, можете да се сдобиете с базовия хардуер и софтуер, необходим за първи тестове, на цена, по-малка от модерен телефон. Вече дори не се сещам за сфера от ежедневието ни, в която не съществува поне една компания, предлагаща ново и интересно решение, базирано на ИИ.
Позициите на повечето експерти по отношение на възможностите и заплахите от изкуствения интелект са доста полярни. Възможен ли е глобален консенсус, докъде искаме да разпрострем възможностите на AI?
Много е важно да си дадем сметка, че полярните мнения, които визирате, реално не идват от експерти по ИИ и роботика, а по-скоро от предприемачи и учени в допирателни сфери. Мнението на експертите - хората, които реално разработват методи и търсят тяхното приложение - винаги е било единодушно и продължава да бъде такова. ИИ сам по себе си е технология, която може да бъде използвана в различни посоки. Отговорността как ще я използваме седи пред всички нас, цялото човечество, като голям въпрос, на който се надявам, че ще отговорим правилно на базата на опита, който вече имаме.
Редица проучвания сочат, че работодатели в много страни все по-интензивно планират автоматизация на своя бизнес предвид големия брой хора, принудени да останат у дома по време на пандемията. Ще ускори ли пандемията роботизацията и замяната на хората?
Пандемията определено направи хората в световен мащаб технически по-грамотни, тъй като им се наложи да използват повече софтуер и онлайн услуги, за да вършат работата си. Това пък на практика ги направи много по-ефективни и увеличи осезаемо възможностите им. Това е много добър пример за синергията между хората и технологиите и според мен устойчивия път, по-който светът ще продължи да се движи.
През юни Microsoft замени журналистите си с изкуствен интелект, а преди дни Guardian пусна есе, написано изцяло от софтуер. Има ли капацитет AI да замени творческите професии?
Есето на Guardian е много интересен пример. Ако прочетете ситния шрифт накрая, ще разберете, че журналистът реално е използвал GPT3 (нов модел за работа с език и текстове), за да генерира отделни изречения и параграфи, които след това ръчно е напаснал и събрал в крайния материал. Отново пример за взаимодействие между хора и технологии! След като компютър победи човек на шах през 1998, вече има първенства по компютърен шах, където отбори от хора и машини играят заедно срещу други такива отбори, достигайки изцяло нови аспекти на шаха.
Ще се наложи ли да се въвеждат човешки квоти на пазара на труда?
Това е интересно предложение, което не бях чувал досега! Мисля, че устойчивият път, по който се движи светът, е синергия между хората и технологиите. Не мисля, че ще се въвеждат човешки квоти, но по естествен път хората ще използват все повече технологии, които са все по-сложни и дори за някои могат да изглеждат „интелигентни“.
Ще увеличи ли изкуственият интелект пропастта между богати и бедни?
Системите, базирани на изкуствен интелект, са реално софтуерни системи, които могат да се адаптират бързо, използвайки данни. Затова следва да зададем по-общия въпрос – софтуерните системи могат ли да имат такъв ефект? Има примери и в двете посоки. Това, което наклонява везните в едната или другата посока, не е технологията, а хората, използващи я.
Вие сте съосновател и председател на Българския клъстер за изкуствен интелект. Каква е целта на тази организация? Кой участва в нея?
Клъстер "Изкуствен интелект" България е организация, чиято основна цел е да спомогне изграждането на цялостна екосистема, необходима за разработването и успешното комерсиализиране на технологии, продукти и услуги, базирани на ИИ. В организацията участват както експерти и компании от сферата на ИИ, така и специалисти в други области, като адвокати, инвеститори, финансисти, маркетинг експерти, необходими за успешното развитие на една идея и пренасянето и от бялата дъска в реалния свят.
В кои направления за развитие на AI България има потенциал и къде изоставаме?
България според мен има огромен потенциал за разработката на нови алгоритми, модели и подходи в сферата на ИИ. Такъв тип изследователска дейност изисква сериозни основи по математика и информатика, които са традиционно силно застъпени в българското образование и българската академия. Основният аспект, в който според мен България изостава, е ниската информираност на обществото относно възможностите на ИИ и какви реални проблеми могат да бъдат решени. Това е ключово, за да видим повече стартиращи високотехнологични ИИ компании в България.
Имат ли ясна стратегия властите у нас за развитието на тази технология на бъдещето? Търсят ли ви за консултации?
Голям брой от държавите в ЕС вече имат изработени стратегии за ИИ, а България, както и още няколко други държави членки, все още разработват стратегиите си. Клъстер "Изкуствен интелект" България е млада организация, която стартира дейността си едва в началото на тази година, но властите вече се обръщат към нас не само за консултации, но и искат да работим заедно по изготвянето на стратегията за ИИ на България.
Работили сте по проект, свързан с разработването на автономни автомобили. Кои са основните предизвикателства пред навлизането на напълно автономните коли? На какво ниво на автономност сме в момента?
В момента съществуват автономни автомобили, които могат да навигират свободно в предварително определени градове, градски зони или маршрути. Стартъпът, в който участвах, беше първата компания в Обединеното кралство, която получи лиценз да тества автомобилите си в Лондон. В момента има около 50 такива автомобила, движещи се автономно из Лондон, разбира се, с шофьор надзирател, който може да коригира движението на автомобила във всеки даден момент. В САЩ броят автономни автомобили е доста по-голям, но много от компаниите, опериращи там, разчитат на детайлни триизмерни карти на маршрута, който автомобилът трябва да навигира.
Ентусиазмът на много компании по отношение на робоколите постепенно беше охладен и сега виждаме застой, сякаш те „дадоха на заден“. Кои са основните пречки?
Не бих описал това, което се случва в момент като „даване на заден“. По- скоро компаниите осъзнаха реално мащаба на техническите проблеми, които трябва да бъдат разрешени. В момента изглежда, че има затишие, но всъщност компаниите натрупаха сериозни ресурси и сега всяка една такава компания работи изключително фокусирано, за да разреши необходимите технически проблеми.
А какви са тези проблеми? Съвсем съзнателно мога да определя създаването на автономен автомобил, който да оперира в градска среда, като едно от най-сложните инженерни предизвикателства, пред които човечеството се е изправяло. В Космоса няма велосипедисти и пешеходци, с които да споделяте общо пространство за преминаване; в небето няма разсеяни пилоти, които понякога забравят какви са правилата за движение; а пък във високороботизираните фабрики веднага щом влезе човек, всичко спира.
Върху какви проекти работите в момента?
В работата си по различни системи, базирани на ИИ, съм прекарал стотици часове да разбера защо нещо не работи, къде е проблемът в системата и как може да бъде оправен. Това е огромен проблем в индустрията поради сложността и абстрактността на моделите, които се разработват. Затова и един от основните проекти, по които работя в момента, е система за визуализиране и автоматично дебъгване на компютърни програми, използващи машинно обучение. Системата се казва Efemarai и може да я разгледате на https://efemarai.com
Има ли според Вас тенденция на завръщане на млади българи от чужбина? Вас лично какво Ви върна?
Определено се наблюдава тенденция на завръщане на млади българи от чужбина. Наблюдавам голям брой току-що завършили студенти да се връщат в България. Изключително важно е обаче да им осигурим възможност да работят върху интересни и важни проблеми, за да ги задържим! Аз се върнах в България, защото виждам изключително голям потенциал, който може да бъде отключен с много работа, поемане на рискове и разбира се, сплотеност!
