четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3195 прочитания

    Кои са най-големите предизвикателства пред летищата в условията на пандемия

    Какви промени ще има на черноморските ни летища и какви са плановете за тяхното развитие, разказва Франк Кванте, главен изпълнителен директор на двата морски аеропорта
    01 декември 2020, 14:56 a+ a- a

    Франк Кванте е главен изпълнителен директор на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, оператор на черноморските летища във Варна и Бургас. Той се присъединява към „Фрапорт“ АГ през юли 2020 г. и от септември поема длъжността главен изпълнителен директор на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД. Г-н Кванте вярва в големия потенциал на бъдещото развитие на двете черноморски летища. Пред Economy.bg той разказва какви са предизвикателствата пред двата ни черноморски аеропорта в условията на пандемия и извън нея, как ще се работи по посока въглероден отпечатък и какви са плановете за бъдещето.

    Г-н Кванте, заявихте, че искате да развивате двете черноморски летища. Какво ще рече това, какви са плановете Ви за развитие на летищата във Варна и Бургас? 
    От почти 3 месеца съм в България и съм на мнение, че Черноморието и градовете Варна и Бургас са изключително ценни. Виждам огромен потенциал за умно позициониране на цялото източно крайбрежие на европейската и глобалната туристическа карта и категорично възнамерявам да работя в тази посока. От позицията на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, оператор на летищата във Варна и Бургас, силно вярвам, че заедно с местната туристическа общност, с общините, университетите и други представители на частния сектор можем да постигнем още по-голям растеж и развитие на туристическата индустрия. Ако сме единни и развием обща позиция, наистина бихме имали голям шанс да превърнем Черноморието в атрактивна целогодишна дестинация.

    Планирате ли инвестиции и в каква насока?
    Да, нашата инвестиционна програма ще продължи. Инвестициите на дружеството се разделят на два потока, като първият е свързан с капацитета на летищата и разширяването им. Като се има предвид драстичният спад на трафика тази година от -80% общо за двете черноморски летища и прогнозите за възвръщане на нивата на трафика от 2019г., да не се случи преди 2023г., това ни показва, че капацитетът към момента ще удовлетвори нуждите, породени от трафика. Всички планирани инвестиции от такъв характер ще бъдат отложени напред във времето в съответствие с трафика.
    Вторият ни инвестиционен поток включва инвестиции в посока на възобновяеми енергийни източници, дигитализация, здраве, безопасност и намаляване на въглеродния отпечатък. Тази година направихме значителни инвестиции в отговор на изискванията за здраве и безопасност и противоепидемични мерки, които въведохме на летищата. Целта ни е да възвърнем чувството за приятно и удобно пътуване. Част от мерките включват измерване на телесната температура на пътниците, обработка на над 2300 помещения на двете летища с високотехнологичен нанопрепарат с дълготрайно дезинфекционно действие, безконтактни услуги и работни процеси и оптимизирана организация на проверките по сигурност за всички пътници и гости на летищата. Ще продължим нашата целенасочена работа и очакваме в най-скоро време да отворим лаборатории за COVID-19 тестове на територията на двете летища.

    Ще има ли нови терминали на някое от двете летища?
    Разширяването на настоящите терминални пространства и изграждането на нови зависи от търсенето – пътникопотока и съществуващия капацитет. В момента с оглед на драстично намалелия пътнически трафик тази година ние разполагаме с повече от необходимия капацитет. Очаквам това да остане така поне докато нивата на трафик достигнат тези от 2019 г. – над 5 милиона пътници на двете летища, а в момента се очаква това да се случи след 2023 година.

    Имате богат международен опит и наблюдения в различни сфери и региони. Смятате ли, че авиационната индустрия ще успее да излезе от коронакризата и да се възстанови до нивата отпреди нея?
    В момента сме изправени пред най-голямата криза в историята на авиацията и правим всичко, което е по силите ни, за да управляваме ситуацията по най-добрия начин. Оптимист съм и вярвам, че макар и да отнеме няколко години, авиационният сектор ще се възстанови. Най-важното е да осигурим безопасно и сигурно летищно пребиваване на нашите пътници. Непрекъснато си задаваме въпроса какво обективно можем да направим, за да подобрим ситуацията на летищата, да бъдем по-чисти, да използваме по-модерни технологии и да разгледаме всички процеси и подобрим услугите, които предлагаме. Възстановяването на летищата до голяма степен ще зависи от прилагането на устойчиви и ефективни здравни мерки, с цел да се възстанови доверието във въздушния транспорт, както и мерки за намаляване на въглеродните емисии и дигитализиране на процесите. Това ще е всеобхватно, с цел да осигури най-доброто преживяване на пътника.

    Вирусът предизвика бурни реформи в много сектори, включително при пътуването по въздух. Смятате ли, че това ще остане трайна тенденция?
    Авиационният сектор е един от най-тежко засегнатите от COVID-19 в световен мащаб и съответно въздушният транспорт се сви значително. Нашият летен сезон беше много труден, защото туризмът буквално се срина. Това доведе до много промени в работата на пътническите полети и оперативните процеси в терминалите на летището. Бяхме много гъвкави в това отношение и ще продължим да работим по същия начин занапред.
    Вирусът създаде „новото нормално“ за нас и ние непрекъснато се нагаждаме към него. С по-голям акцент върху здравето и безопасността на пътниците ние продължаваме да се адаптираме към тази нова реалност. Убеден съм, че в известен смисъл последствията ни накараха бързо да пристъпим напред към включването на изцяло иновативни за нас технологии и процеси.

    Според Вас кои са най-значимите промени във Вашия сектор, предизвикани от коронавируса?
    Коронавирусът увеличи скоростта на промяна в летищната индустрия. Организацията на работата на двете ни летища се придържа към наложените ни правила и разпоредби от отговорните здравни, транспортни органи на държавата, както и от европейските регулаторни органи на авиационната индустрия като CAA и IATA. Най-важните промени за нас са специалните мерки и здравни услуги, които внедряваме, за да управляваме риска от инфекция с COVID-19 и да осигурим най-безопасната среда както за нашите служители, така и за пътуващите. Сред първите подобрения се нарежда въвеждането на мерки за здраве и безопасност, включително честота на почистване и дезинфекция, преконфигуриране на летищните съоръжения и пространства, за да се гарантира социално дистанциране. Дигитализацията на летищните процеси също се превръща във все по-важен фактор в услугите, които предоставяме. Започнахме да работим още по-тясно с всички заинтересовани страни в авиацията, за да изградим обща основа и да търсим решения в полза на целия сектор.

    Променят ли се плановете на компанията заради извънредната обстановка?
    Имаме щастието да сме летища с изключителна сезонност. По този начин броят на постоянния ни персонал е около 600 души на летищата Варна и Бургас, което почти се утроява през лятото – през пика на туристическия сезон. Тъй като кризата започна преди пролетта, успяхме да реагираме навреме, да планираме ефективно и редуцираме до минимум сезонния персонал. Това ни помогна много при управлението на човешките ресурси. Изключително сме благодарни за въведената от държавата мярка 60/40. Това помогна на компанията да се справи с шокиращия спад на пътникопотока по време на извънредното положение, обявено от правителството през първото тримесечие на годината, и последващите финансови загуби до днешна дата. Към момента сме въвели и политика за отдалечена работа (home-office) в зависимост от естеството на работа, където това е възможно и приложимо.

    Какви са предизвикателствата в сектора и в частност за летища Варна и Бургас за в бъдеще?
    Сред най-големите ни предизвикателства винаги е било популяризирането на Варна, Бургас и цялото Черноморие като туристически дестинации отвъд раменете на летния сезон. Опитът да накараме повече хора да пътуват извън традиционните летни месеци на туризъм е нещо, което активно популяризираме и за което се борим от години. Това е интензивен и продължителен процес на убеждаване на авиокомпаниите да летят до Варна и Бургас и през пролетта, есента и зимата. Сега предизвикателството е да върнем туристите на Черноморието и през идния летен сезон. Българското Черноморие предлага уникален туристически продукт – букет от красиви плажове, богата култура, спа, здравен и спа туризъм, на които туристът може да се наслади целогодишно. Още едно предизвикателство за нас е да променим възприятията към въздушния транспорт. За да върнем доверието на пътника трябва да напомним, че самолетът остава един от най-безопасните видове транспорт, дори в ситуацията на коронавирус. Ще продължим да целим да бъдем по-екологично устойчиви, по-напреднали от гледна точка на технологии и дигитални решения, фокусирани върху предоставяне на услуги в съответствие със специфичните нужди на клиента и осигуряване на най-доброто ниво на здраве и безопасност за всички наши служители и гости.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 4 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 4 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 6 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 7 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 9 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк