Как Австрия преминава през втората си национална карантина?

Мария Златова живее във Виена от 16 години. В момента работи в дъщерна фирма на Община Виена, която се занимава основно със саниране на общински жилища и сгради

На 14 ноември Австрия е държавата в света с най-голям брой нови инфекции дневно (на 1 млн. души население по данни на ECDC), като броят им продължава да се увеличава. На 17 ноември страната въведе повторна национална карантина.
Свързахме се с Мария Златова, която живее във Виена от 16 години, за да ни разкаже как протича втората национална карантина, каква е разликата с първата и какво могат и какво не хората в страната.

Как изглежда животът във Виена в момента?
В момента животът във Виена е малко сив. Всичко върви бавно и зад 4-те стени на всеки един от нас. В момента сме в локдаун, втори по рода си. Бяхме започнали в началото на ноември с т. нар. мек локдаун (Soft lockdown), по време на който бяха отворени магазините, фризьорите и всички възможни молове. Все още беше възможно да се спортува, но от седмица насам, от 17 ноември, ни затвориха изцяло. Видяха, че мекият локдаун не функционира и се наложи да направят един истински, както беше през март месец. В момента има само определени причини, поради които може да се напусне къщата. По време на мекия локдаун имахме право да излизаме само до 20:00 часа вечерта и от 6:00 сутринта, така че имаше вечерен час, който не можеше да се нарушава, дори глобяваха. В момента следят доста строго какво е положението по улиците. Но също така се усеща, че хората приемат този локдаун доста по-различно от март месец. Не знам дали са се уморили, или просто не виждат голяма заплаха в корона, но хората излизат по-често да се разхождат. В момента позволиха да се виждаш с т. нар. доверени лица, ако имаш хора, с които се виждаш повече от 1 път седмично по принцип, имаш право да ги видиш и в днешно време. Въпреки това трябва да се обоснове човек. Говори се за поредната мярка, която ще бъде въведена от петък (27 ноември). Искат да забранят да се виждаш с баба и дядо. Казват, че не са роднини от първа необходимост. Хората се опитват да се разхождат и да излизат, защото се усеща, че целият локдаун и цялата ситуация влияят много психически.

Каква е разликата между карантината сега и март месец?
Разликата с първия локдаун, аз не го наричам карантина, защото тук няколко пъти ни се обясни, че карантината все пак трябва да бъде предписана от съответните власти. През март месец просто всеки беше със съзнанието, че няма никакво право да излезе от дома си, освен да се разтъпче за малка разходка, да поеме просто въздух или евентуално да си напазарува. Въпреки че тогава имаше много голяма солидарност между хората и се опитваха да си пазаруват един на друг, по входовете на блоковете имаше разлепени бележки „Мога да напазарувам, ако имате нужда“. Всеки беше доста солидарен и много наплашен какви могат да бъдат последиците. Тогава се виждаше, че градът е затворен и нямаше жива душа по улиците. В момента по улиците е намалял много трафикът и на коли, и на хора. От друга страна, всички паркове и възможности за разходка сред природата в момента са пренаселени, включително миналата седмица се наложи да затворят един обществен парк в покрайнините на Виена, защото е пренаселено с ужасно много коли и дори не е имало къде да се паркира. През март месец нямахме право да пътуваме с градски транспорт, освен ако не беше по работа. Тогава и градският транспорт беше намалял. Бяха го пуснали на минимум или по-скоро по празничните разписания. В момента транспортът е нормален и хората са все още повече навън.

Сега не ви е забранено да излизате, както е било тогава?
В момента има все още същите причини да се излезе, както беше март месец, но хората не се придържат толкова строго към тях и си позволяват по-често да поемат въздух или да отидат до магазина. Магазините не са така изпразнени, както беше преди да се затвори през март месец. Тогава беше както навсякъде по света. Липсваха всичките видове паста и ориз, както и тоалетна хартия, дезинфектанти или кърпички за дезинфекциране. В момента магазините са абсолютно нормално заредени. Дори някои се опитаха да бъдат солидарни. От веригите казаха, че няма да предлагат в асортимента си нетипични за тях продукти, както са примерно дрехи или електроуреди, а ще наблегнат изцяло на техния асортимент, който е по принцип.
През март месец беше голям проблем, защото имах познати, които не можеха да видят партньора си. Имаше едно момиче, съседка, на която партньорът ѝ живее в Тирол и те не се бяха виждали в рамките на 3 месеца. Властите твърдяха, че нямаш право. Сега допълнително е вкарано в закона, че имаш право да видиш партньора си, имаш право да видиш близките си хора, които така или иначе си виждаш, но поединично. Тогава не беше. Тогава наистина всички си мислехме, че нямаме право да виждаме абсолютно никого. Хората се виждаха тайно по едни паркчета и горички. А пък сега вече до някаква степен това е регулирано и би трябвало да е възможно и според закона е позволено.
Тук в момента са отворени училищата и детските градини. Препоръката е, ако може човек да си гледа детето вкъщи, да го остави вкъщи, но ако няма такава възможност може всеки един да си заведе детето в училището или в детската градина. Като обаче не е нормален ден с уроци и часове, ами е един вид занималня. През март месец родителите имаха право да си напишат часове за гледане на деца по време на работното време. Сега, тъй като вече са отворени градини и училища и имаш възможността да си заведеш детето да бъде гледано, това отпадна. 

Къде беше, когато дойде първата вълна?
Първата вълна я изкарах във Виена. Спомням си, че много следяхме и от работа, и от вкъщи какво се случва и какви въобще ще са мерките. Тогава в Австрия не бяха много високи числата и изглеждаше малко странно защо изведнъж трябва да затворим всичко. Всеки ден имаше пресконференции, което не е нищо ново, знам, че и в България беше така. Спомням си последния, така да се каже, официален работен ден беше на 13 март, петък, и от понеделник, 16, ни затвориха напълно. Спомням си също така, че имахме гости от Франция, с които бяхме въпросния уикенд и те незнайно как, просто явно някакво 6-то чувство успяха да си сменят полета за неделя. Реално летяха с последния възможен полет. Още този уикенд се чувстваше леко като град на духове, тъй като се разхождахме из града и в парковете вече беше що-годе приятно времето. Градът се чувстваше доста празен и доста усамотен.

Как минават дните ти? От вкъщи ли работиш?
Да. За щастие, имах възможността да работя от вкъщи. Нашата фирма имаше като политика работата от вкъщи, като при нас не е така, че да работиш всеки ден от вкъщи. По принцип работим от офиса, но ако се наложи, ако човек има някакъв спешен случай, винаги може да си остане вкъщи. От март месец насам 2/3 от фирмата работи от вкъщи. В нашия отдел има хора, които излизат да измерват. Измерванията, разбира се, се извършват навън. През март месец нямахме право. Всички седяхме вкъщи и това беше спряно. Беше малко повече работа за нас, защото трябваше да се намерят нови задачи, да се извършват и трябваше да се комбинира малко повече работата. Сега е установено, че няма нужда да спираме, тъй като нямаме директен контакт с клиенти, съответно това не пречи на работата ни, тъй като нашите хора са по принцип сами навън. Сега работата е малко по-лека, защото е типичната работа за нас, която вършим. Моята работа – целодневно съм в някакви конференции. Понякога ми е много трудно да балансирам. Успяла съм да си направя до някаква степен един home office, в който да мога да се концентрирам, но дните ми са доста еднотипни. Включително стигнах до извода, че трябва да променя нещо. В началото, през март месец, беше много лесно. Тогава всички бяхме някак си ентусиазирани. Спомням си, че бях започнала да гледам видеа за йога и за тренировки. В днешно време вече това не ми е чак толкова интересно. Но съм си направила навик да излизам на обяд половин час просто да се разхождам, било то просто в парка, колкото само да се разтъпча, защото иначе това постоянно седене пред компютъра и липсата на социални контакти, истински, много ми пречи.

Кой е по-стриктен за спазването на мерките – хората или властите?
Като че ли през март месец бяха хората, които бяха много стриктни. Всеки от тях се придържаше много чинно. В момента е до някаква степен микс. В повечето случаи всички се придържат, естествено, винаги има изключения. Властите следят доста строго и прилагат и санкции. Има различни глоби или препоръки, но като че ли през март месец глобите бяха доста по-сериозни. В момента е един баланс между двете различни части. Веднъж от страна на властите, веднъж от страна на хората.

А сега глобяват ли още?
Глобяват. Когато не можеш да дадеш причина защо си излязъл, биваш попитан, ако те хванат, разбира се, и глобяват. Глобите са на различни стойности. Най-много следят заведенията, защото все още има заведения, които се опитват да си направят частни партита, което не е позволено, разбира се, или се опитват да излязат с различни доводи защо са отворили или как дори едва ли не са били самите собственици там. Има много дубиозни случаи в момента.

А на вас всъщност не ви е забранено да излизате, нали?
На теория е забранено, защото твърдят, че има само 6 различни повода, за да се излезе от дома. Като единият е да защитиш себе си, другият е за психическо здраве и разходка и физическо здраве, третият е да пазаруваш, четвърти, пети, там вече да помогнеш на човек в беда или на близък и в тази сфера. Не можем да излизаме, освен ако нямаме физическа, психическа нужда или се чувстваме застрашени.
Разходката е доста важна и мисля, че това не могат да ни го забранят. Една от причините, разбира се, е ако имаш домашно животно, което трябва да разходиш. Това в никакъв случай не е забранено. 

Социалната дистанция и маските превърнаха ли се в навик за хората в Австрия?
Стойностите в Австрия започнаха да падат, между другото, с новия локдаун, но не толкова, колкото се надяваха. Мерките като дистанция и маски започнаха да навлизат още през лятото по-строго някак си. В началото на лятото се случваше да видиш човек, който няма маска, в метрото или в автобуса. Хората се караха един с друг и се саморазправяха, но в някакъв момент мнозинството разбра, че е необходима мярка и се спазва вече наистина, да кажем, в 90% от случаите. Допълнително община Виена вкара и глоби за неспазване на маските в обществения транспорт. Съответно това беше една мотивация да се спазва повече тази мярка.
Но като цяло да, мерките се спазват, особено ако се сравни с началото на коронавремето и първия локдаун. Тогава и в магазините хората не се съобразяваха независимо дали бяха с маска, или не. В днешно време е малко по-различно. И започнаха да се опитват да спазват всичко.

Как се отразиха рестриктивните мерки на бизнеса? 
Най-вече малките фирми и предприятия бяха много, много засегнати от първата вълна, както и от втората. Мога единствено да кажа, че това, което аз разбирам от медиите като цяло, е, че държавата прави доста за тях. Разбира се, не могат да се вземат предвид всички възможни сценарии и браншове. Това, което забелязвам аз е мои приятели, които работят в различни сфери, които имат общо с бизнеса. Те бяха назначени на т.нар. „къса работа“. Това означава, че работеха между 10 и 80% от времето и получаваха между 80 и 90% от заплатата си. Като става дума от основната заплата, не говоря за допълнителните заплащания, които по принцип се прилагат при нощен труд или извънреден труд и т.н. Съответно не бяха оставени без работа, но доходът им спадна значително. Безработицата се увеличи много, но това се очакваше. Според мен много пострадаха заведенията, които първата вълна не бяха отворени, втората вълна са отворени до някаква степен, защото някои решиха, че все пак ще доставят по домовете и ще предложат да се взима храна от място. Но въпреки това не могат да стигнат оборотите, които са правили преди това и вече е въпрос на субсидии. Непрекъснато се обсъждат теми като магазините за цветя имат ли право, или не? Какво се случва? Как ще бъдат компенсирани като цяло, защото тяхната стока вече е умряла? Примерно както са хранителните магазини, те предлагат различни цветя. В момента в Австрия е много модерно да се правят едни декорации, които са от борчета. Те си имат специален венец за декември месец, който е с 4 свещи и всяка неделя преди Коледа се запалва по една свещ. Това е нещо, което според мен е много голям бизнес за цветарниците и това изпада изцяло за тях. Друго, което забелязах, много удари хората на изкуството. Хората на изкуството са много страдащи, защото, първо, че нямат контакт с публиката си, второ, нямат и доходи заради това нещо. Имам една приятелка, която е музикант, и тя може би за 7– 8 месеца не е имала повече от два пъти различни представяния. Държавата тук се опита да помогне също малко, но със сигурност не ги компенсира по начина, по който биха могли да получават пари, ако работеха нормално. Но като цяло, да, много се отрази на икономиката и независимо колко е силна като държава Австрия, последиците ще продължат дълги години.

Как се промени животът на хората в личен и професионален план според теб?
В личен план мисля, че хората започнаха да осъзнават колко важно е да имат партньор или приятел. Осъзнават колко е важна свободата, която сме имали досега и изведнъж ни е взета. Нещо, което на мен много ми пречи, е свободното пътуване. За мен това беше най-големият минус за това време, тъй като аз не си позволих да пътувам никъде и това ми липсва. Независимо дали ще си дойда в България, или ще отида някъде другаде, свободата на пътуване е нещо, което усещам като ограничение. Разбира се, контактът с хората и тази близост, която беше до момента, изведнъж изчезнаха. Въпреки че лятото бяхме малко по-свободни, опитвахме се да направим малко повече излизания навън, пикници, разходки, да се социализираме по съвсем различен начин. Близостта никога не се възвърна по начина, по който беше преди самия локдаун. Така че промени има.
В професионален план за мен, както казах, вече нищо не се е променило, освен да оценя, че все пак работя във фирма, която не ме е ограничила и че в момента мога да си извършвам работата така, както по принцип бих извършвала. На мен много ми липсва работата от офиса, много ми липсват колегите, много ми липсват контактите и не само като база и уреди, ами по-скоро като обстановка и самата дейност да мога да се оправя сутрин, да изляза, а не пижамата да ми е всекидневното облекло.

Ще се върнем ли някога към старото нормално?
Много се надявам. Чакам го с нетърпение. Не мога да кажа нищо по въпроса, но не мога да си представя, че ще живеем по начина, по който живеем в момента. На мен ми липсват концертите. Не можах да се прибера вкъщи. Нашите ми липсват. Всичко ми липсва наистина.

Свикнахме ли вече с новото нормално?
Не искам да свиквам, но свикнах. Най-смешното, което забелязвам е, когато гледам филм и примерно двама души се прегърнат или седят много близо в киното или на концерт, гледам и се чудя къде са им маските.