понеделник, 19 април 2021   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1607 прочитания

    Тази криза върна вярата и уважението в професионализма

    Как пандемията промени структурата на заетостта и какви са предизвикателствата пред пазара на труда - пред Economy.bg коментира Анелия Горгорова, собственик на Casus Futura
    16 декември 2020, 12:05 a+ a- a

    Анелия Горгорова е собственик на Casus Futura – платформа за бъдещи тенденции в света на бизнеса, технологиите и социалния живот. В професионалният й фокус в последните години са: организационните и лидерски трансформации, стратегически процеси по управление на екипи, създаване на ефективна и здравословна организационна среда, поведенческа икономика, предизвикателства на пазара на труда и удовлетвореност на търсещите работа, системи за подбор, мотивация и задържане, психичното здраве и неговата връзка с икономическата ефективност и успех на компаниите, програми за превенция и възстановяване от професионално прегаряне, системи за здраве, мотивация и благосъстояние на служителите. 

    Как се промени структурата на заетостта в България през 2020?  В края на годината  платформата Casus Futura публикува интересен анализ, базиран на данните на националната статистика, който дава отговор на този въпрос. За да коментира данните, промените на пазара на труда и предизвикателствата пред компаниите в края на годината потърсихме Анелия Горгорова, собственик на Casus Futura. 

    Какво Ви провокира да публикувате анализ на заетостта и кои са основните изводи, които могат да се извлекат от него? Как коронавирусът промени пазара на труда?
    Тази година е много предизвикателна за всички и едни от тенденциите, които следим, а и не само ние, са колко са заетите. Искахме да проверим дали има някаква закономерност, която се отразява на всички сектори, или има специфики за всеки един от тях. Един от най-притеснителните изводи е увеличението на бройката на служителите в обществения сектор, докато в частния значително намаляват.

    Друго притеснително е, че в тежък сектор като преработваща промишленост има най-голямо намаляване на работните места. Всяко едно намаляване трябва да бъде внимателно проследено, не само в хотелиерство и ресторантьорство, но и в останалите, които са на челни места в класацията. Възстановяването на ръстове на бизнес сектори, в които се губят специалисти, за които с години сме влагали да развиваме, може да бъде много болезнено и с трайни последици върху цялата българска икономика. 

    Ще продължи нарастването на служителите в обществения сектор според Вас и какво означава в дългосрочен план то за бизнеса?
    Наблюдаваме тенденцията за нарастване в обществения сектор от няколко години, въпреки вече далечните обещания за оптимизации, които да доведат и до обвързване на качество на обществените услуги и на разумната цена, която всички ние плащаме за издръжката им. Оптимизациите в обществения сектор трябва да гарантират качество, което ние отдавна очакваме. Но кризата и възстановяването от нея ще наложи тези оптимизации, които ще са с тежка политическа отговорност. Нито една оптимизация и преструктуриране не минават леко, но тези, освен че не се случват, се задълбочават.

    Мисля, че 2021 ще  е годината, в която на бизнеса ще му се наложи да изисква тази отговорност от онези, които носят политическата отговорност и освен че ще се наложи бърза промяна, тя може да бъде и болезнена за много хора. Крайно време е да разберем, че работните места не ги осигурява държавата, но държавата осигурява инструменти чрез важни сектори като здравеопазване, образование, полиция и други, които не осигуряват работни места просто на някакви хора, а на подходящите, които да осигурят нивото на обществена осигуреност на цялото ни общество. Така че тепърва ще има такъв диалог. Но ще трябва да се появи катализатор, който да е искра, за да започне такъв диалог. И този път трябва да се проведе без обичайните политически ходове и удари под кръста, защото този диалог е надпартиен и засяга цялото ни общество. 

    Доколко промените, които протичат в момента, ще бъдат трайни и къде ще видим устойчива трансформация? Кои сектори според Вас ще се възстановяват най-бързо от кризата?
    Много е трудно да се даде прогноза за устойчивост, защото не се знае доколко ще продължи кризата, но едно е ясно, че дори и да не е приключила, ние вече трябва да мислим с няколко крачки напред за възстановяване. Единственото, което може да ни осигури стабилност, е да използваме всички ресурси, с които разполагаме, за да произведем повече качествени и конкурентни продукти и услуги. И понеже българският пазар е доста ограничен като възможности, трябва да се търсят всички възможни ресурси за износ или продажба не само на местния пазар, но и на международните. 

    Ако се върнем към секторите, може би най-лесно може да се възстановят онези, в които бързо могат да се осигурят необходимите пазари и нужните специалисти, които да ги подсигурят. Може би сравнително бързо можем да се възползваме след преминаване на кризата и да си върнем туристическите позиции, ще се засилят търговията на едро и дребно, може би ще продължи ръстът в сектори като IT и BPО. Но е време да се замислим и за онези, които са свързани с производство и износ. В тях не може да  се очаква бърз ръст, но може да се обезпечава дългосрочна сигурност на икономиката ни.  

    Какви са възможните пътища за действие в частния и в обществения сектор и какви реформи са необходими на пазара на труда?
    Трябва да кажа, че ни беше доста трудно да дефинираме по-дългосрочен прогнози, затова се концентирахме във времеви аспект за най-спешните акценти и мерки, които виждаме, че биха ни дали по-голяма добавена стойност. Затова трябва да обърнем внимание на всички разходи на обществения сектор и те да бъдат оптимизирани, това ще позволи и да не се пренася такава голяма тежест върху бизнеса и да се мисли върху мерки за неговото подпомагане. 

    Колкото и да не ни се иска ще трябва да се започне структурна реформа в държавната администрация и целия обществен сектор. Ако се върнем върху един от горещите сектори здравеопазване, трябва да се търси по-голяма прозрачност и осигуряване на стабилност на системата, каквато в момента липсва и за всички граждани като ползватели, но и за специалистите, които работят в системата. 

    Ако обърнем поглед към бизнеса, трябва да се направи внимателен анализ какво може да се направи във всеки един бизнес сектор не само за изкуствено задържане на заетостта, но и за стабилност по време на възстановяването на икономиката. За съжаление, първоначалните икономически мерки за подпомагане на държавата към бизнеса бяха много хаотични, стихийни, много бавни, доста тромави с много ристриции и докато се приложат много малки бизнеси фалираха. 

    Едно от нещата, които трябва да се направят, е да се осигури възможност на всеки, който има умения да може да започне да работи самостоятелно. Има много занаятчийски професии, които ще осигурят работа на много хора с умения, но в момента те са борят на равна нога с големия бизнес, който разполага с ресурси. Може да се помисли да облекчения, административни, данъчни, които да осигурят глътка въздух на малките. 

    Непрозрачността, в която сложихме малки и големи на равна нога, ще ни накара да преосмислим в тази посока, защото има много стартиращи бизнеси, на които не им се дава възможност, а в същото време държавата осигури ресурс на големи компании, които така или иначе разполагат с големи бюджети. Та тази криза ще ни постави на масата да преосмислим всички мерки, защото посоката на тези беше изначално неправилна и не осигурява стабилност. 

    От години говорим, че трябва да се осигури възможност за гъвкавост и активиране на вторичен пазар на труда – всеки, който има умения и иска да работи, да може да го направи веднага. Почасово, като втора работа, дистанционно и при всякакви други условия. Но законовата ни база не позволява това да се случи. Начинът, по който се сключват договори, по който се администрират, въобще начинът, по който се насърчават работодателите в тази посока, е нулев от страна на държавата. При тази криза трябва да се отворят повече работни места, в които хората да могат да излязат, да работят и в края на деня да могат парите за работата да са в джоба им. Това не може да се случи за всички работни места, но е съвсем приложимо за някои. 

    Но е изцяло нова концепция и посока, в която да се мисли за пазара на труда. 

    Ще станем ли свидетели на мащабна преквалификация на пазара на труда? Какво бихте препоръчали на един специалист, останал принудително без работа заради ковидкризата?
    Действително може да се използват всякакви възможности за квалификация и преквалификация, които идват от страна на държавата или от работодателите, но те отново не трябва да са самоцелни, а свързани с дългосрочното развитие. Ако ви се налага смяната на работа, сектор, йерархично ниво, гледайте на него като на временна мярка и използвайте всяка възможност за квалификация, преквалификация и събиране на информация за работодателите, които могат да ви осигурят по-добра възможност. Особено след приключване на кризата. 

    Иначе съветвам хората, останали без работа да се възползват от всяка една възможност за работа и да се замислят какво искат да работят след кризата. Да използват всичките си контакти и опции за намиране на работа. Проактивен подход ще е да си изпрати автобиографията на компании, които харесва, да попита дали си търсят хора. Забелязвам, че колегите не отговарят често в такива случаи. Разбира се, сайтовете за работа, но често чувам, че хората казват „Ами там обявите са фалшиви”. Обръщам се към колегите, които поддържат такива сайтове за по-сериозен контрол към онези обяви, които се публикуват. Защото това е свързано с цялостно отношение към всички работодатели и нивото на услугата, която се предоставя. Не знам в момента бюрата по труда какви възможности за нискоквалифицирана работа предлагат, но може да се проверят и те. Особено ако живеете в малко населено място. 

    А за малко по-квалифицираните позиции е още по-сложно. Съветвам хората да не си сменят работните места в тази криза, защото това може да е добра възможност, но може и да ги остави без сигурна работа в един доста кризисен период. Така че, ако си търсите нови възможности и все пак смятате, че не може да чакате внимателно проверявайте работодателите, за които отивате да работите. 

    А какво бихте посъветвали работодателите?
    На работодателите ще препоръчам малко по-малко високомерие и стратегии от позицията на силата, да започнат да се обръщат с малко повече уважение към всеки един човек, който търси работа при тях. Да си опростят процесите по подбор, да помислят за ефективността, да спрат да карат хората за ниски позиции да минават по 3-4 етапа на кандидатсване, да въвеждат за н-ти пореден път данните си в порталите им за кандидатстване... Да направят базите си данни за кандидати „живи”. Защото зад всяка една автобиография стои жив човек, който най-вероятно, за да търси работа в тази криза, има нужда от нея. И да не забравят, че практиките им по време на криза ще са добър атестат за това дали ще са желан работидател и след преминаването й. Защото все пак тази криза ще има и своя край, което не трябва да забравяме. Нищо, че много бизнеси ще фалират, нищо, че много хора ще останат без работа, с повече уважение и заедно можем да се справим много по-успешно. 

    Какви професии и умения ще се ценят все повече в бъдеще? И кои все повече ще отпадат?
    Тази криза ще ни покаже, че универсални специалисти няма. Ще обърнем внимание отново на дълбочината, която е необходимо в някои професии, за да постигнем някакво добро ниво на изпълнение. Защото това желание за бързо развитие  беше придобило застрашаващи размери и от страна на бизнеса, и от страна на специалистите. Защото за всяка професия си е нужно време, необходимото ниво на опит и грешки.

    Затова ще бъдат преосмислени такива концепции с мултитаскинг, нещата да се случват сега и веднага, независимо от качеството; да си мислим, че с прочитане на няколко книги и статии в Google, както и няколко онлайн курса можем да станем изключителни специалисти. Необходимо е отново да се позиционира какво е необходимо, за да станеш добър специалист в дадена област, защото всички станаха неусетно специалисти по всичко. И нещо непопулярно. Необходимо ни е да върнем вярата и уважението в професионализма. 

    Вечни ще си останат уменията като добра комуникация, справяне с различни професионални ситуации и проблеми, търсене на гъвкави решения, които да са и достатъчно качествени. А ако не са, да е ясно какви са последствията. Ще се наложи да живеем в условията на постоянна промяна и затова ще трябва да установяваме лостове на стабилност, които да ни бъдат и ориентири коя е вярната посока. И повече добри примери, но и такива, в които да не се страхуваме да грешим. Станахме много крайни и осъждащи, но винаги другите. Трябва да се обръщаме повече към себе си и да подкрепяме повече другите. Професионалната подкрепа и оценка ще ни е особено важна, за да успяваме да направим всякакви идеи и проекти реалност.

    Не сте ли се чудили защо имаме толкова малко реализирани големи компании и идеи, които тръгват от България? Време е да се замислим. Това ще е един от пътищата ни за оцеляване. Да преброим добрите специалисти, да ги оценим подобаващо във всеки един сектор и да ги използваме да възстановим и продължим напред. И ако видите някой, че си е свършил добре работата му кажете „Благодаря”. И нищо няма да му даде по-голяма увереност, че е в правилната посока, ако му благодарите и признаете уменията му публично. Много ни е трудно да казваме благодаря или браво на конкурентите си! Крайно време е да се научим да изкарваме доброто пред лошото. Ние сме малък пазар и всяка добра идея, всеки добър специалист има нужда от признание, подкрепа и има значение. 

    В анализа очертавате и промените в структурата на заетостта, които можем да очакваме в дългосрочен план - до 2025, и настоявате за данъчни промени. Как ще се промени пазарът на труда и какви реформи ще са необходими?
    Само до 3 до 5 г. ще имаме професии, в които специалистите ще се броят на пръстите и на двете ни ръце. Трябва да видим в кои сектори колко специалисти имаме и как предаваме знанията. За това говорим от години и все още сме с много ниска успеваемост. 

    В същия порядък ще имаме сериозна здравна криза (не тази, в която сме в момента), в която ще трябва да преосмислим парадигмите за здравето на работещите. Има все повече хора, които трябва да работят със сериозни заболявания. А статистиките показват, че се увеличават броя на заболявания като сърдечносъдови, ракови и др. Как ще намалим тези тенденции на увеличаваща се заболеваемост? Каква ще е ролята на работодателите в здравеопазването? Може ли да има по-добра превенция и проследяващо лечение, така че да намалим тези апокалиптични ръстове със сериозни диагнози? Къде ще се срещнат позициите на държава и бизнес за грижата в осигуряване на достатъчно професионалисти, тяхното добро здраве и мотивация?

    Убедена съм, че ще трябва да търсим гъвкави модели за мотивация на бизнеса, защото ще поискаме от тях все по-голям ресурс и роля в това да поддържа и подкрепя моделите на добро здравеопазване. Ще преосмислим въобще цялостния модел за здраве и безопасност и връзката му с други процеси като ефективност, мотивация, задържане в компаниите. И е време да включим психичното здраве в модела на цялостна грижа за здравето. Не може да продължава да остава извън него. И трябва да се разясни, че психичното здраве не е свързано само със сериозни диагнози като шизофрения. 

    В момента може да потърсите някоя от застрахователните компании и да видите, че всяка година се увеличава делът на работодателите, които търсят допълнително здравно осигуряване за служителите си. Този дял, както и покритието ще нараства, ще се търсят все по-гъвкави и индивидуализирани грижи, защото държавата няма възможност да осигури такава качествена услуга. Време е да потърсим причините за това и да видим как да се поддържа здравето и мотивацията на хората, както и този ресурс, който бизнесът отделя, как може държавата да го признае и подкрепи. 

    Също така ще трябва да се преосмислят и отпаднат такива данъчни и вече остарели форми като ваучерите за храна. Може да е в директна парична стойност, а не да се минава през такива процедури. Въобще много може да се говори по темата, но по-важното е да се започне тази дискусия в по-широк кръг между държава и бизнес. 

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    16 април 2021, 16:05
    НАП: 84% от данъкоплатците са подали декларациите си по интернет
    Срокът за обявяване на доходите е до 5 май
    16 април 2021, 16:04
    JPMorgan Chase отпуска $2,5 трилиона до 2030 г.
    Средствата са предназначени за проекти в сферата на изменението на климата и устойчивото развитие
    16 април 2021, 15:48
    ЕК одобри средства за инфраструктура и здравеопазване за България
    Това става след изменение на Оперативна програма „Региони в растеж“
    16 април 2021, 15:24
    Полша стартира имунизацията с ваксината на J&J
    Здравните власти в страната смятат, че потенциалните рискове са малки и далеч по-малко сериозни от коронавируса
    16 април 2021, 15:13
    Германската Meggle затваря завода си в Шумен
    Трудовите договори на около 95 служители ще бъдат прекратени
    16 април 2021, 14:18
    Фандъкова: На 24 април пускаме метрото до „Горна Баня“
    Гражданите, които ще пътуват с метрото, достигат 500 000 на ден, коментира столичният кмет