Световната банка: Българската икономика ще се върне към предкризисните нива през 2022

"Очакваме икономиката на България да се възстанови до нивата си преди кризата (т.е. 2019) чак през 2022. За сравнение в нашата пролетна прогноза очаквахме това да се случи още през 2021. Ако сравним тази криза с глобалната финансова криза от 2008-2009, на българската икономика ѝ бяха нужни 5 години да се възстанови до нивата си отпреди кризата. В този смисъл прогнозираният сега двугодишен период за възстановяване е добра новина". Това коментира пред Economy.bg Галина А. Винселет, директор на Световната банка за ЕС, Европа и Централна Азия. Тя предупреди, че възстановяването на пазара на труда у нас може да отнеме повече време, отколкото възстановяването на производството и това да наложи по-решителна държавна подкрепа. Винселет очерта 4 предизвикателства пред България: страната ни има едно от най-ниските иновационни постижения в Европа; България изостава по въвеждане на нови технологии; българските фирми имат най-ниското ниво на дигитализация в Европа; липсата на работна ръка.

Кога българската икономика ще се възстанови от кризата и от какво ще зависи това, кои са силните и слабите й страни, как можем да се възползваме от скъсяването на веригите на доставки – тези и други въпроси коментирахме с Галина А. Винселет, директор на Световната банка за ЕС, Европа и Централна Азия.

От лятото на 2020 Галина А. Винселет е директор на Световната банка за ЕС, Европа и Центрлна Азия, и е базирана в Брюксел, Белгия. Преди да поеме поста, Винселет е била мениджър на практиката за макроикономика, търговия и инвестиции в регион Европа и Централна Азия на Световната банка. Тя е ръководила и аналитичните дейности и кредитирането в областта на макроикономическата и икономическата политика в Западните Балкани, ЕС и Източна Европа. Винселет започва работа в Световната банка през 2005 по програмата за наемане на изявени млади специалисти. Преди да се присъедини към банката, тя е работила като изследовател в академични институции в Европа и САЩ.

Г-жо Винселет, Световната банка ревизира през октомври своята прогноза за ръста на БВП за България. Според последната ви прогноза през 2021 икономиката на България се очаква да нарасне с 3,9%, което е по-оптимистично от прогнозите на други институции. Кои са основните фактори за това?
През октомври Световната банка публикува най-новата си прогноза за България, която предвижда свиване на БВП с 5,1% тази година, последвано от възстановяване с 3,9% през следващата. Прогнозата ни като цяло е в унисон с консенсусните оценки на международните агенции и наблюдатели.
Прогнозaтa за растеж през 2021 остава обект на значителна несигурност и съществува риск да бъде променeнa надолу. Прогнозaтa ни за догодина също зависи от това дали ще се достигне, или надмине предвиденото свиване за 2020, тъй като това ще бъде основата, над която икономиката ще започне да се разширява.
Основният рисков фактор пред нашата прогноза за 2021 е развитието на пандемията в България, в ЕС и в света. Нашата прогноза предполага, че дневният брой новозаразени ще се стабилизира през първата половина на 2021 в повечето страни, включително и в България, и няма да наблюдаваме нови вълни от инфекции, които да изискват строги мерки за дистанциране. Също така нашата прогноза се основава на презумцията, че ваксинирането ще започне още през първото тримесечие на 2021. След това се очаква доверието на потребителите и бизнеса постепенно да се подобрява именно заради наличието на ваксини. А след като доверието бъде възстановено, това ще постави основата за възстановяване на търговията, инвестициите и глобалните вериги на доставки.
Както виждате, имаме уравнение с много неизвестни и доста бързопроменящи се параметри. Това, което знаем със сигурност обаче, е, че държавите трябва да погледнат отвъд непосредствените опасности и да инвестират по интелигентен начин и да укрепят доброто управление и институциите си. Сред приоритетните области за интелигентни инвестиции бих включила иновации, дигитализация, зелена икономика и инвестиции в човешкия капитал, а именно в знания, умения и здраве, които хората могат да натрупват по време на целия си живот.

Как изглежда българската икономика на фона на други държави от Централна и Източна Европа, защото някои анализатори смятат, че свиването в България догодина ще бъде най-голямо в региона?
На въпроса Ви как стои България в сравнение с държавите от Централна и Източна Европа ще отговоря, че икономическото възстановяване във всяка държава от ЕС ще зависи не само от развитието на пандемията, но и от нейната икономическа структура, от основните уязвимости (като нивото на дълга или стабилността на финансовия сектор), но и от способността на страната да реагира с икономически политики за стабилизиране и възстановяване. В Централна и Източна Европа дълбочината на рецесията през 2020 и скоростта на възстановяване през 2021 се очаква да варират. През 2020 най-дълбокият спад на растежа е в Хърватска (над 9%), а най-ниският (по-малко от 4%) се очаква за Полша. През 2021 икономическата прогноза за целия регион е много несигурна и зависи в значинелна степен от конкретните рискове.

Каква ще бъде ролята на ваксините срещу коронавируса за икономическото възстановяване?
Пандемията от COVID-19 продължава да взима огромни и нарастващи човешки жертви и да нанася драстични икономически щети. В този смисъл създаването на ваксина срещу коронавируса и широкото ѝ прилагане е добра новина. Това би трябвало да подобри потребителските и бизнес нагласи. Ho докато не бъде намерено ефективно лечение или ваксините не бъдат използвани широко по целия свят, ограничаването на вируса ще продължи да зависи от мерките за ограничаване на разпространението на заразата, включително от тези за работа от дистанция, мащабно тестване, ефективно и своевременно проследяване на заразените, както и от осигуряването на широкодостъпни лични предпазни средства. Изпълнението на всичко това изисква висока отговорност както от страна на правителствата, така и от страна на гражданите да спазват правилата, за да се преодолее кризата.

Как ще изглежда възстановяването в България? Кога очаквате, че бихме могли да се върнем на нивата преди пандемията?
В прогнозата ни очакваме реалната икономика да се възстанови до нивата си преди кризата (т.е. 2019) чак през 2022. За сравнение в нашата пролетна прогноза очаквахме това да се случи още през 2021, но през последните няколко месеца придобихме по-добра представа за мащаба на кризата и нейното влияние върху националната икономика. Ако сравним тази криза с глобалната финансова криза от 2008-2009, на българската икономика ѝ бяха нужни 5 години да се възстанови до нивата си отпреди кризата. В този смисъл прогнозираният сега двугодишен период за възстановяване е добра новина.
Наред с процесите в производството ние следим с внимание и заетостта. Първоначалното въздействие на кризата от COVID-19 върху пазарите на труда в ЕС беше няколко пъти по-голямо от това, наблюдавано през първите три месеца на глобалната финансова криза 2008-2009 и пълният мащаб на шока все още се развива по отношение на безработицата и икономическата активност.
В България също наблюдаваме нарастване на безработицата през второто и третото тримесечие, макар това нарастване да е ограничено от програмата за субсидиране на заплатите и другите правителствени мерки. Така възстановяването на пазара на труда може да отнеме повече време отколкото възстановяването на производството и това да наложи по-решителна държавна подкрепа.

Каква би била ролята на плана за възстановяване на Европейската комисия?
Отговорът на Европа на кризата с COVID-19 е навременен, мащабен и има потенциал да промени качествено в положителна посока икономическата среда. Механизмът за възстановяване и устойчивост на ЕК ще допринесе за възстановяването след кризата както в България, така и в други страни от ЕС. Наличните средства по този механизъм са значителни - за България от порядъка на 6 млрд. евро или около 10% от БВП според официалните оценки на българското Министерство на финансите. Aко бъдат използвани по стратегически начин, те могат да изградят основата не само за възстановяването, но и да засилят дългосрочния потенциал за растеж на българската икономика. Това е възможност за България да се съсредоточи, от една страна, върху инвестиции в две области в синхрон с европейските приоритети, а именно зелена икономика и дигитализация, а от друга – да предприеме ключови реформи, за да изпълни целите си за приобщаващ растеж. Светованата банка е готова да помогне на България да създаде добри икономически политики, както и да ги приложи по най-добрия начин.

Кои според Вас са силните и слаби страни на българската икономика по време на пандемията?
За разлика от много страни от ЕС, България влезе в кризата със силна фискална позиция - публичен дълг от 20% от БВП, бюджетен излишък и фискален резерв от около 9% от БВП. Това даде на правителството значително фискално пространство за създаване на мерки в отговор на кризата, насочени към ограничаване на безработицата и задържане на компаниите на повърхността. Освен това присъединяването на България към ERM II и Европейския банков съюз приближи страната до еврото и изпрати силен сигнал към инвеститорската общност.
Пандемията показа, че цифровата свързаност се е превърнала в обществено благо и предпоставка за продължаване на операциите на бизнеса. Дигиталните технологии дават възможност както на частния, така и на публичния сектор да работят, при това сигурно в условията на пандемия. За да се случи това обаче, се налага увеличаване на въвеждането на електронни услуги и дигитализация на ключови публични услуги, особено в секторите, които бяха непропорционално засегнати от пандемията, а именно здравеопазване, образование, административни дейности. С отслабването на кризата обаче не трябва да се изоставят най-бедните и хората в неравностойно положение. Така например нашата анкета сред домакинствата в България през лятото показа, че около половината от домакинствата с най-ниски доходи (най-бедните 40% от населението) са имали проблем с посрещането на основните си нужди. Липсата на спестявания сред голяма част от населението допълнително е утежнило тяхното положение – сред най-бедните 40% от населението, близо 90% са декларирали недостатъчно спестявания, които биха могли да компенсират липсата им на доходи заради кризата.
В този смисъл бързото справяне с някои наслоени проблеми, свързани с адекватността, обхвата и насочването на мрежите за социална защита, щe засили способността на системата да защити най-бедните домакинства, които са ударени непропорционално от кризата.
Формулирането и следването на приобщаващи образователни политики, които дават възможност за безпрепятствен достъп до дигитално обучение, е от изключителна важност не само за да се избегнат пропуските в образованието, но и да се запази и предпази човешкият капитал на страната по време на тази всеобхватна криза, породена от пандемията.
Заради загубата на приходи и увеличения натиск върху разходите на държавния бюджет засилването на ефективността и ефикасността на публичните финанси ще е ключово занапред. На този фон е важно да се спазва принципът за съотношение качество-цена във всички публични дейности, като се адресират дългосрочните структурни проблеми, за да се постигне по-бързо икономическо възстановяване.

Как България би могла да се възползва от тенденцията nearshoring? Ние имаме голяма аутсорсинг, ИТ и автомобилна индустрия.
България има всичко необходимо, за да се възползва от (предполагаемото) ново икономическо течение, наречено nearshoring, в чиято основа стоят роботизацията, дигитализацията и настоящата пандемия и това може да стане не само чрез ИТ-аутсорсинг и мрежата от доставчици на автомобилните индустрии. Българските фирми могат да увеличат капацитета си, така че повече добавена стойност от глобалните вериги за доставки да остава в страната и така да се конкурират в нови продукти и услуги. Но това е възможно само чрез инвестиции в дигитализация, иновации и предприемачество.
За да успее в тази насока, страната трябва да преодолее четири предизвикателства. На първо място България има едно от най-ниските иновационни постижения в Европа, породено от много ниски нива на инвестиции в научни изследвания в сравнение с подобни държави. Това лошо представяне в научните изследвания и иновациите (R&I) представлява пропусната възможност за допълнителен растеж на производителността, породен от иновации и квалифицирана работна ръка.
На второ място, въвеждането на нови технологии от фирмите в България се подобри през последните 10 години, като това засили ръста на производителността, но България още изостава спрямо други сходни държави по цялостното въвеждане на нови технологии.
Трето, българските фирми имат най-ниското ниво на дигитализация в Европа както по отношение на основни, така и за напреднали цифрови техологии.
И накрая, най-важното – страната е изправена пред средносрочна и дългосрочна липса на работна ръка и квалифициран персонал заради застаряващото население и високата емиграция. В същото време търсенето на квалифицирана работна сила и особено на хора с високи дигитални умения ще продължи да нараства.
Така че, ако преодолеят тези предизвикателства, българските фирми може да се позиционират много добре в бъдеще.

Кои са основните уроци, които ние в Европа трябва да научим в резултат на тази криза? Приключи ли глобализацията?
Всяка криза носи полезни, но често скъпоструващи уроци. Световната финансова и дългова криза ни научи колко важна е ролята на фискалните стимули за защита на производителността на икономиката, както и на това, че фискалната и паричната политика са много важни. Също така научихме, че възстановяването отнема време и е важно да не се изключва преждевременно стимулът чрез икономически политики, но и той не трябва да стане постоянен.
При справянето си с настоящата пандемия и кризата, преизвикана от нея, ние ползваме тези научени уроци. Cъщо така осъзнаваме важността на административния капацитет, за да се създаде и приложи антикризисна политика. Това се потвърждава от aнализа на икономическото представяне на ЕС през първата половина на тази година, който показва, че икономическият растеж е бил повлиян от три фактора, а именно: 1. размер на огнището на епидемията и свързаните с него мерки, 2. дял на туризма в икономиката и 3. качество на държавното управление. В допълнение, проведените анкети от Световната банка сред бизнеса и домакинствата в ЕС потвърждават, че в някои държави програмите за подкрепа са били ограничени или забавени основно заради сложни критерии за допустимост, неразбиране и проблеми, свързани с административния капацитет на правителствата.
Като се поучим от тези уроци и гледаме напред, е важно да си извадим правилните изводи от тази криза. Cред първите изводи е този, че пандемията само подчерта по-силно дълбоките взаимовръзки между човешкото здраве и благосъстояние, икономиката и глобалните вериги на доставки. Както много други екзистенциални предизвикателства, които ни обграждат днес, като например климатичните промени, така и справянето с пандемията ще зависи от това как страните си сътрудничат и работят заедно – вземете например научния и логистичен подвиг за намиране, производство и доставка на ваксини и лекарства. От изключителна важност е страните да работят заедно за създаването на приобщаващи и стабилни общества, които са подготвени да се справят с бъдещи кризи. А ние в Световната банка сме готови да помогнем на държавите, включително и България, да постигнат това.

Интервю: Детелина Калфова