понеделник, 08 март 2021   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    41749 прочитания

    Кои са най-обещаващите ваксини срещу Covid-19 към момента?

    Много е вероятно да се наложат периодични реваксинации – Георги Маринов от Департамента по генетика в "Станфорд" пред Economy.bg
    21 декември 2020, 17:28 a+ a- a

    Как България се справя с коронакризата и ще дадат ли резултат новите огриничителни мерки, колко време трае придобитият след преболедуване имунитет и колко голям е рискът от повторно заразяване, от какво зависи дали човек ще прекара т.нар. „дълъг ковид“ и колко време отнема възстановяването, ваксинирането ли ще сложи началото на края на пандемията и коя ваксина в момента изглежда най-обещаваща - попитахме Георги Маринов от Департамента по генетика в „Станфорд“.

    Георги, при последния ни разговор през април Вие очертахте оптимистичен и песимистичен сценарий за развитие на пандемията. Кой от тях се реализира към момента?
    В момента се реализира катастрофалният сценарий - много е вероятно до края на пролетта по-голямата част от населението на умерения пояс в северното полукълбо, изключвайки Китай, да се е заразила с вируса, със съответните последствия откъм смъртност и трайни увреждания на здравето. Това беше напълно предотвратимо.

    През април заявихте, че положението в България е по-добро от очакваното. Как изглежда ситуацията няколко месеца по-късно?
    В момента се случва това, което тогава беше предотвратено благодарение на навреме взетите мерки и късметът, че вирусът не се беше разпространил незабелязано у нас до нивата, до които това беше станало в редица западноевропейски държави. После всичко се отвори преждевременно, но комбинацията от лятно време плюс лятна ваканция за учениците потисна разпространението на вируса и не се стигна до катастрофа.
    Но логичното се случи есента. Всички отдавна идентифицирани дефекти на системата лъснаха и доведоха до сегашната катастрофа.
    Трябва първо много дебело да се подчертае, че няма здравна система по света, която да може да се справи с безконтролно разпространение на COVID. Но това не означава, че дефектите на българската здравна система и на обществото като цяло не изиграха очакваната си роля и че много хора, които иначе биха могли да бъдат спасени, не си заминаха (и още много ще си заминат по същите причини).
    Здравната реформа, въведена в периода 1998-99, заложи един куп бомби, които сега избухнаха всички до една. Личните лекари бяха въведени с лъжата, че така всеки ще има „личен“ лекар, който ще се грижи специално за него. Истината, че ако един такъв лекар има няколко хиляди пациенти, то той няма как дори да им помни имената, камо ли да държи в главата си детайлната здравна история на всеки един, естествено, беше спестена. Което създаде съвсем очевидна гигантска уязвимост – какво става, ако се случи епидемия или някакво друго мащабно бедствие, и пред личния лекар се изсипят огромен брой пациенти едновременно? Какво става, ако личният лекар е неспособен да си изпълнява задълженията? Е, дойде COVID и се видя какво става – огромен брой пациенти, които не могат да преминат през тази административна бариера, тъй като личният им лекар се е покрил, за да не се зарази, или самият той е в болница, борейки се за живота си с тежък COVID, или е починал от COVID. А процедурата по намиране на нов личен лекар е дълга и сложна и почти невъзможна в пандемична остановка...
    Втората бариера между пациента и медицинската помощ са направленията – кой разумен човек може да си помисли, че в реалния свят винаги ще има по-малко разболели се от предварително фиксирания брой направления, не е ясно. Нито пък е ясно защо в пандемична обстановка се реши, че и за PCR тест ще трябват направления. Но се видя до какво водят те – до невъзможност човек да се тества без направление, което пък направление нямаше как да се вземе.
    Защо самият тест не беше безплатен е още едно безумие, което едва ли щеше да го има, ако системата не беше поставена на „пазарни начала“. Престъпно е да искаш по над 100 лева за PCR тест в толкова бедна държава като България, ако целта ти е да спреш епидемията – естествено, че при такива условия повечето хора ще си крият симптомите, за да не плащат цената на теста (както и за да не бъдат карантинирани без компенсация за това). Което води до безконтролно разпространение на вируса. Създаде се и още един огромен проблем покрай тестването, с изискването на много места да има направен такъв тест при приемане в болница.
    Лъснаха наяве и последствията от превръщането на болниците в търговски дружества и на отклоняването на огромна част от наличния за здравеопазване ресурс към частните болници, което доведе до масовото елиминиране на интензивни и заразни отделения в уж държавните болници (тъй като те не генерират печалба), до почти пълна липса на такива в частните (по същите причини), и до отчайваща липса на специалисти точно в областите, най-нужни за лечението на COVID.
    Последствията от пренебрегването на научната инфраструктура на страната също се видяха. Страната има толкова нисък капацитет за тестване, защото в нея нито има развита биотехнологична индустрия, нито се инвестира в базови научни изследвания и така повечето хора, следващи съответните специалности, се изнасят в чужбина по най-бързия начин след завършването си. Съответно няма кой, къде и с какво да извършва масово тестване.
    Общата административна некомпетентност и некадърност в държавата се проявиха във всичките си аспекти – имаше шест месеца между март и септември за подготовка за борба с неизбежната есенно-зимна COVID вълна, но абсолютно нищо не беше направено по въпроса.

    Имаме ли според Вас ясна картина за развитието на епидемията у нас, върху която да се гради и стратегия за борба с нея?
    С действията си от месец май насам властите показват недвусмислено, че политиката, следвана от тях, цели заразяването с вируса на цялото население на страната. Това не е „стратегия за борба“ с епидемията.

    Властите у нас обявиха удължаване на ограничителните мерки до края на януари. Някои експерти вече твърдят, че има пречупване на кривата. Вие сте направили подробен анализ. Какъв ефект ще имат тези мерки според Вас?
    Не мисля, че може да става дума за реални мерки в момента. Огледайте се какво става по улиците и магазините, просто нелепо е да се говори за „локдаун“. И въпреки това има сериозен натиск за „отваряне“, който ще доведе до напълно предвидимото още по-масово заразяване след това. От сегашната ситуация в България може да се излезе само с драконовска карантина от китайски, или най-малкото по австралийски тип.
    Трябва ясно да се разбере, че има само две възможности за респираторен и силно заразен вирус като SARS-CoV-2 – или вирусът бива елиминиран от дадена територия и нивата на заразяване се свеждат до нула, или в крайна сметка всички ще се заразят. Съответно всяка една политика, различна от нулевата толерантност към наличието на каквито и да било случаи на територията на страната (политиката, възприета в държави като Китай, Виетнам, Нова Зеландия и Австралия) е еквивалетна на абдикация от борбата с вируса. Реториката може да е различна, но това е реалността. Т.е. или от май до октомври европейските правителства се самозалъгваха, че е възможно да поддържат ниски нива на заразяване, докато се ваксинира цялата популация, или приказките за „изглаждане на кривата“ бяха просто умишлено хвърляне на прах в очите и тях въобще не ги интересува какво ще се случи с гражданите на техните държави.
    Разбира се, много лош PR e да се появяват по медиите кадри с хора, умиращи на прага на болниците, което доведе до въвеждането на „ограничения“, но това са ограничения, които могат най-много да задържат заразяването на вече много високите нива, не да го спрат. Което ни води до още една дълбока заблуда, че целта е да се спасят болниците от колапс. Дори да можеше всеки един заразен да влезе в болница и да получи възможно най-добри грижи, за държави с възрастовата структура на европейските, това пак означава загуба на поне 1% от популацията плюс трайни тежки увреждания за няколко процента от нея и това само при първата инфекция. И въпреки това някак си неусетно се наложи това разбиране в обществото, че проблем няма, стига да има места в болниците...

    Скорошно проучване показа, че близо 1 млн. българи смятат, че коронавирус не съществува и това е световна измама. Голям брой вярват и в други конспиративни теории. Ако Вие, като учен, имахте възможност да разгововаряте с някой от тези българи, какво бихте му казали?
    Имал съм възможност да водя точно такива разговори, и ефектът е бил нулев. Някой беше казал, че COVID в България е отмъщение на образователната ни система. Човек трябва да има поне малко разбиране, що е това вирус, какви са особените свойства на този вирус и т.н. В една добре работеща образователна система нито един ученик не би трябвало да бъде допускан да завърши средно образование без постигане на минимално ниво на знания по тези теми - както се вижда в момента, това не е „излишно натоварване на децата“, а жизненоважна информация. Само че в България след множеството реформи в образователната система природните науки бяха тотално пренебрегнати, и в момента след 10-и клас дори не се учи биология като част от задължителната програма. Резултатът е като цяло функционално и научно неграмотно общество, от което обаче се изискваше да реагира адекватно в бързопроменяща се ситуация, в която разбирането на техническа информация на сравнително високо ниво е от огромно значение. Не е никаква изненада, че се стигна до тотален провал в посрещането на това предизвикателство, и че всевъзможни безумни конспиративни теории взеха превес в умовете на хората.

    Колко време трае придобитият след преболедуване на Covid-19 имунитет? Колко голям е рискът от повторно заразяване?
    На този въпрос ще има точен отговор след няколко години. Това, което е добре установено е, че при четирите коронавируса, причиняващи обикновени настинки у хората - OC43, HKU1, NL63 и 229E, имунитетът трае средно между 6 и 12 месеца. Няма причини да се мисли, че при SARS-CoV-2 ще е кой знае колко по-различно. Има документирани случаи на реинфекция със SARS-CoV-2 в рамките на по-малко от два месеца, но това със сигурност са изключения – имунитетът към него най-вероятно ще трае поне толкова, колкото този към други четири коронавируса, може би и по-дълго. Но е много малко вероятно да е дълготраен на базата на наличните данни. А дори и имунитет, траещ 2 години, е почти еквивалентен на никакъв имунитет – това означава масивни вълни от COVID всяка зима, при които да се заразяват 30-40% от населението.
    Реинфекциите вече се появяват в невъзможни за игнориране количества. Например в САЩ към 28 октомври бяха докладвани 28 вероятни реинфекции в Южна Дакота (много малък щат с под 1 милион население), 355 към 1 декември в щата Вашингтон (7.5 милиона), и 300 в Колорадо (6 милиона) към 3 декември. Информация за другите щати няма, но тези три щата представляват около 4% от населението на САЩ и нито един от тях не беше ударен наистина тежко пролетта (а за да бъдеш реинфектиран, трябва първо да си инфектиран преди това), т.е. само в САЩ най-вероятно има вече няколко десетки хиляди реинфекции, просто никой не ги е регистрирал като такива.

    Провали ли се концепцията за колективния имунитет без имунизация?
    Никога не е имало такова нещо като „Концепция за СПРАВЯНЕ с COVID чрез изграждане на колективен имунитет без имунизация“. Първо, това е еквивалентно на „Осъждаме 50-100 млн. души глобално на смърт“. Второ, ако този подход работеше, никое от заразните заболявания, които са били бич за човечеството в продължение на векове и хилядолетия, нямаше да е било такъв проблем – всеки един нов патоген е щял да мине веднъж през популацията и след това да изчезне. Трето и най-важно, че общо свойство на коронавирусите е нетрайният имунитет, който се създава след инфекция. Няма как да се изгражда „стаден имунитет“ без ваксинация.
    Свойствата на вируса: сравнително дълъг инкубационен период, много висока заразност, пресимптоматично и асимптоматично предаване, липса на специфични симптоми, са такива, че няма как да бъде овладян без налагането на тотална драконовска карантина. Това е така, тъй като няма как да се изолират заразените без PCR тестване на всички за много кратък период от време (какъвто капацитет все още няма почти никъде) и съответно всеки трябва да се счита като потенциално заразен. И колкото повече заразени има, толкова по-дълга трябва да е тоталната карантина, за да се сведат случаите до нула. Това гарантирано работи като метод, както беше доказано първо в Китай и после в Австралия.
    Проблемът е чисто социален и политикономически: COVID представлява стрес върху системата. Ако ще се затвори всичко в продължение на много месеци с цел елиминация на вируса, това означава гарантирана безработица за огромна част от популацията и забавяне на паричните потоци в икономиката. Съчетано с биологическата криза, това би наложило взимането на следните мерки за решаване на проблема:

    1. Временно въвеждане на универсален базов доход и раздаване на „хеликоптерни пари“ с цел подпомагане на безработните.
    2. Отмяна на невъзможните за изплащане дългове, най-вече тези на домакинствата и дребните бизнеси (простото им отлагане в бъдещето помага, но не решава проблема).
    3. Поемане на директен държавен контрол върху ключовата инфраструктура, нужна за справянето с кризата: болници, фабрики за производство на защитно облекло и др.
    4. Безплатно здравеопазване и тестване, за да не се получава така, че хората да си крият симптомите от страх, че ако са положителни, ще фалират и ще се озоват на улицата.

    Контролът върху инфекциозните заболявания беше един от най-големите триумфи на човешката цивилизация през втората половина на 20-и век. В първата половина на 21-и век обаче, независимо, че сме много по-напреднали технологично, по чисто политически причини беше взето решение опасен вирус да се остави да върлува безконтролно.

    От какво зависи дали човек ще прекара т.нар. „дълъг ковид“? Има ли връзка между тежестта на прекараната инфекция и наличието на продължителни симптоми?
    И досега не е съвсем ясно, нито е ясно защо някои хора го карат леко, а други тежко (извън добре известните рискови фактори). Но колкото по-тежко е протичането, толкова по-голям е шансът за трайни увреждания.

    Колко обикновено отнема на човек с „дълъг ковид“ да се възстанови? И може ли въобще организмът да се върне в обичайното си състояние?
    SARS-CoV-2 e нов вирус, но SARS не е ново заболяване. След първата епидемия от SARS през 2002-2004 (тогава овладяна след само по-малко от 10 000 заразени, с по-сериозни огнища само в Китай, Хонг Конг, Тайван, Торонто, Сингапур и Виетнам), между 1/4 и половината от оцелелите никога не са се възстановили. Процентът на такива случаи ще е по-малък при SARS-2, тъй като SARS-2 протича тежко по-рядко от SARS-1, но е нереалистично да се очаква всички да се възстановят напълно. В този контекст е озадачаващо да се наблюдава как в момента има хора с „дълъг COVID“, продължаващ от март насам, т.е. вече девет месеца, и за тях се говори все едно се очаква те да се оправят, просто не е ясно кога това ще стане. Не, много по-вероятно е никога да не се оправят.

    Ваксинирането ли ще сложи началото на края на тази пандемия?
    Не е ясно, зависи от много неизвестни към момента параметри. Основният от които е каква част от населението може да бъде убедена да се ваксинира. Също така не е ясно колко дълго ще трае имунитетът след ваксинирането, и каква ще бъде еволюцията на вируса.

    Коя ваксина срещу Covid-19 в момента изглежда най-обещаваща?
    Към момента има два типа ваксини в напреднала фаза на разработка и вече одобрени или пред одобрение. Едните са РНК ваксините, които използват липидни наночастици, съдържащи химически модифицирана с цел повишена стабилност РНК молекула, кодираща S протеина на SARS-CoV-2, за да експресират този протеин в клетките на ваксинирания индивид и да индуцират имунен отговор към него. Другите са ДНК ваксини, използващи аденовируси като вектор, за да доставят гена за същия S протеин. РНК ваксините бяха почти напълно нетествана технология и имаше много съмнения дали изобщо този подход ще проработи, но засега представянето им, поне на базата на наличните данни, е най-добро.
    Но оттук нататък започват усложенията. Идеалната ваксина трябва да дава доживотен имунитет, този имунитет да е стерилизиращ (т.е. да предотвратява не само тежкото протичане на заболяването, но и заразяването) и да е лесна за масова дистрибуция.
    РНК ваксините не изпълняват последното условие, тъй като РНК е нестабилна молекула и това налага съхраняване на много ниски температури (тази на „Пфайзер“ на –70C, тази на „Модерна“ на –20C). Като и двете ваксини изискват поставяне на две дози през няколко седмици една от друга, което удвоява проблема. Трудно е да си представи човек как ще има масова ваксинация с РНК ваксини в тропическите райони на Третия свят.
    Колко дълго трае имунитетът, няма как да се знае, без да е минало достатъчно дълго време, но е много вероятно да не е дълготраен, което ще наложи ежегодни реваксинации (или може би веднъж на две години). Това е сериозен проблем за векторните ваксини, тъй като при тях освен имунитет към S протеина на SARS-CoV-2 се изгражда имунитет и към самия вектор; повторна ваксинация със същия вектор ще е неефективна, тъй като той ще бъде обезвреден от иммуната система много преди да има шанс да си свърши работата.
    Именно заради този проблем, векторните ваксини използват например аденовируси от шимпанзета, към които няма изграден имунитет в човешката популация. Но няма безкрайно разнообразие на аденовируси, от което да се черпи за бъдещи реваксинации. Така че ако имунитетът не е траен, ще трябва да се прибегне до тип ваксина, при който няма такива проблеми, каквито са РНК ваксините.
    Обаче и РНК ваксините, и наличните в момента векторни такива, имат един много сериозен друг недостатък – те не са стерилизиращи (което се и потвърди от изпитанията на тази на „АстраЗенека“). Т.е. ваксинираните могат да се заразяват, те просто не развиват сериозни симптоми. Причината за това е, че те индуцират само IgG антитела, но не е и мукозалните IgA антитела, които защитават срещу първоначална инфекция в горните дихателни пътища.
    Това е потенциално огромен проблем по две причини. Първо, съвсем възможно е ваксинираните не само да могат да се заразяват, но и да предават вируса. Така, ако примерно половината популация е ваксинирана, а другата не е, ще е много трудно да се накарат ваксинираните да продължат да носят маски, въпреки че те с това си поведение излагат на сериозна опасност неваксинираните.
    Второ, това създава огромен еволюционен селективен натиск към възникването на мутанти, резистентни към тези ваксини. Това не е така при стерилизиращите ваксини – при тях при среща с вируса той бива обезвреден моментално, без да му се даде възможност да се размножи. Но с нестерилизиращи ваксини и милиарди заразени ще има предостатъчно възможности за възникване и селектиране на мутанти, към които налчините ваксини нямат никакъв ефект.
    Така е доста вероятно в идните години да се борим с COVID-21, COVID-22, COVID-23a, COVID-23b, COVID-25a до COVID-25g, и т.н.
    Интраназалните ваксини би трябвало да индуцират стерилизиращ имунитет, и такива се разработват в момента, но те са по-назад в процеса. При тях обаче е дори по-малко вероятно този имунитет да е дълготраен.

    Кога според Вас изглежда реалистично пандемията да бъде поставена под контрол, така че да можем да се върнем към нормалния си живот?
    Аз не бих се надявал на развитие на ситуацията, при което след еднократна масова кампания за ваксиниране, проблемът с COVID се решава за вечни времена. Много по-вероятно е да се борим с COVID за десетилетия напред в бъдещето. Всичко това можеше да се избегне, ако се бяха взели нужните мерки, за да се елиминира SARS-CoV-2 така, както беше направено през 2003 със SARS-CoV-1. Ако това беше направено, можехме вече да сме започнали да забравяме, че е имало втори SARS щам.

    Какво според Вас от живота ни преди пандемията ще остане в миналото и какво можем да запазим и в бъдеще?
    Нямам отговор на този въпрос, бъдещето е изключително несигурно. Възможно е положението да стане толкова лошо, че най-накрая управляващите извън малкото държави, които се отнесоха сериозно към ситуацията, да осъзнаят, че друг начин освен елиминация на вируса няма, и да вземат нужните мерки. Ако това стане, можем да се върнем към нормален начин на живот.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 5 часа
    преди 7 часа
    Китай стартира програма за имунизация на свои граждани в чужбина
    Страната ще издава и здравни сертификати за международни туристи
    преди 7 часа
    Мария Габриел обяви нова инициатива в подкрепа на повече жени лидери в технологиите
    WomenTechEU цели да удвои броя на ръководените от жени технологични стартъпи в Европа
    преди 7 часа
    Британският вариант на COVID-19 вече в 15 области у нас
    Южноафриканският, бразилският и нигерийският варианти на коронавируса не са потвърдени в страната
    преди 8 часа
    32% от глобалните дестинации са затворени за чуждестранни туристи
    В същото време 34% са частично затворени, показва доклад на Световната туристическа организация