понеделник, 08 март 2021   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2116 прочитания

    ИТ секторът, онлайн магазините и производителите на домакински уреди и обзавеждане ще са двигателите на растежа през 2021

    Следващата година отново ще премине под знака на Covid-19, макар и в по-малка степен, прогнозира пред Economy.bg Пламен Димитров, управител на Кофас България
    21 декември 2020, 14:05 a+ a- a

    Пламен Димитров е управител на Кофас България. Той има над 15 години опит в банковия сектор, като през последните четири е директор на отдел „Корпоративни клиенти“ в Райфайзенбанк (България). Започва кариерата си в ОББ като специалист микрокредити. През 2004 постъпва в  Райфайзенбанк, където е специалист по малки и средни предприятия, а след това става управител на клон на банката. Пламен Димитров има магистърска степен по Икономика на търговията от Университета за национално и световно стопанство в София, а понастоящем следва за MBA в Cotrugli Business School

    През 2020 пандемията Covid-19 причини значително влошаване на икономиките в световен мащаб и България не е изключение. Ще изпратим годината са спад, но какви са прогнозите за 2021?  Можем ли да очакваме възстановяване, откъде ще дойде то и какво отражение ще има ваксината върху българската икономика? С тези и други въпроси потърсихме Пламен Димитров, управител на кредитния застраховател Кофас България.

    В края на октомври Кофас България публикува прогноза за 4,9% спад на българската икономика тази година и 4,7% ръст през 2021. Актуални ли са тези прогнози на фона на новите противоепидемични мерки и втората вълна на коронавируса? Ще станем ли свидетели на икономически ръст през 2021? 

    Да, за момента прогнозата за 2020 г. остава валидна, и тя е в унисон с очакванията на Да, за момента прогнозата за 2020 г. остава валидна и тя е в унисон с очакванията на Европейската комисия. В същото време МВФ очаква дори по-нисък спад от около 4%. Най-мрачните прогнози през второто тримесечие на годината бяха опровергани от последвалото по-сериозно от очакваното възстановяване на икономическата активност в световен мащаб.

    Като цяло страната ни остава в сравнително добра позиция - съпоставено с данните на 27-те държави членки, България е с най-ниския бюджетен дефицит, на трето място е по най-нисък дълг, а спадът на БВП е по-малък от средния за ЕС.

    Относно идващата 2021 г. нагласите в световен мащаб са позитивни предвид високата ефективност на първите одобрени ваксини и възможността за по-ефективно овладяване на пандемията. Със сигурност очакванията са за ръст, но все още има много неясноти и е възможно възстановяването да бъде с по-ниски темпове.

    Проблем за България е ниското доверие във ваксините по принцип и особено в новите ваксини за COVID-19. Дотук държавните органи не се справят по най-добрия начин с комуникирането на мерките и действията на институциите. Това може да доведе до нисък процент на ваксинация и последващи вълни на заболеваемост. 

    Встрани от тази тема, през 2021 г. за България предстоят и парламентарни избори, които носят със себе си допълнителна доза несигурност по отношение на бизнеса и възстановяването на икономиката.

    Кои са секторите, които ще допринесат за този ръст? Откъде ще дойде възстановяването?
    Следващата година отново ще премине под знака на COVID-19, макар и в по-малка степен. Очакванията са отново двигателите на растежа да са IT секторът, онлайн магазините, производителите на домакински уреди и обзавеждане. Тяхното търсене нарасна значително в условията на работа от вкъщи. Предимство ще имат и компаниите, чиито търговски партньори са в Германия.

    Пазарът на имоти в страната също остава един от добре развиващите се. За последното тримесечие има над 40% спад в строителството в София, но той се дължи предимно на офис пазара, а не на жилищата, тъй като този тип строителство запазва относително същото ниво.

    В последния си анализ обаче предупреждавате, че остава рискът от фалити в много сектори. Кои са тези сектори и какви са рисковете за компаниите?
    Очакванията са в секторите, свързани с пътувания или предоставяне на услуги на хора в близки пространства и изискващи близък контакт, да има по-бавно възстановяване. Донякъде това е свързано и с промяната в потребителските нагласи, тъй като вирусът промени драстично ежедневието на хората.

    Годината отново ще е трудна за секторите, които бяха сред най-засегнатите и през 2020 г. – ХоРеКа компании, туроператори, авиопревозвачи. Автомобилната индустрия с множеството доставчици и поддоставчици също е причина за безпокойство, тъй като големите европейски производители отчитат спад и влошаване.

    Цялата модна индустрия (дрехи, обувки, аксесоари) също се очаква да бъде проблемна, тъй като в нея също има спад на търсенето и дългосрочни промени в потребителските нагласи. Голяма част от компаниите планират да запазят възможността за работа извън офиса и след края на пандемията, което увеличава търсенето на спортно облекло и съответно намалява продажбите на останалите производители.

    Все още не е ясно какво ще се случи с пазара на офис имоти предвид очаквания голям спад в търсенето. Този пазар се движи не само от България, а и от това какво се случва с компаниите в чужбина – нерядко решението се взима на централно ниво. Много големи компании вече взимат решение за драстично намаление на офис площите си, което към днешна дата не е възможно заради подписаните от тях договори. Но в дългосрочен план това неминуемо ще се случи и ще се отрази на пазара.

    За какви предизвикателства и рискове трябва да се подготвят компаниите през следващата година?
    Продължаваща несигурност относно развитието на пандемията в краткосрочен план (3-6 месеца), забавен ръст през първото полугодие, продължаващи рестрикции, които да окажат влияние върху финансовото състояние на фирми от някои сектори след прекратяване на програмите за държавна помощ, ликвидни проблеми не само за българските, но и за европейските им контрагенти.

    Ще има ли отражение и какво ваксината срещу коноравируса върху българската икономика?
    Да, ако е успешно и ако няма мутация, това ще намали несигурността след март, икономиката ще се върне към растеж и безработицата отново ще започне да намалява. Проблемно обаче остава вече споменатото ниско доверие във ваксините. Ако делът на имунизираните у нас се окаже много нисък или по-нисък от останалите страни в ЕС, България ще започне да се третира като недостатъчно сигурна страна. Туристите и новите инвестиции ще започнат да я избягват и така възстановяването на икономиката ще се забави.

    Какви са икономическите предимства на България на фона на динамичните промени в света?
    Част от ЕС и достъп до финансирането, осигурено по тази линия, ниските нива на дълг предполагат стабилна данъчна политика поне в краткосрочен план. Някои сектори е възможно да спечелят от промените във веригите на доставка, но все още е рано да се каже дали има някаква промяна от тази гледна точка.

     
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 3 часа
    преди 5 часа
    Китай стартира програма за имунизация на свои граждани в чужбина
    Страната ще издава и здравни сертификати за международни туристи
    преди 5 часа
    Мария Габриел обяви нова инициатива в подкрепа на повече жени лидери в технологиите
    WomenTechEU цели да удвои броя на ръководените от жени технологични стартъпи в Европа
    преди 6 часа
    Британският вариант на COVID-19 вече в 15 области у нас
    Южноафриканският, бразилският и нигерийският варианти на коронавируса не са потвърдени в страната
    преди 6 часа
    32% от глобалните дестинации са затворени за чуждестранни туристи
    В същото време 34% са частично затворени, показва доклад на Световната туристическа организация