Могат ли мутациите да помогнат на коронавируса да преодолее ваксините?

Появиха се два нови варианта (щама) на коронавирус, които изглежда правят вируса по-лесен за предаване. Но дали ще възпрепятстват усилията за ваксинация?

Единият, за пръв път идентифициран във Великобритания, се появи по целия свят. Докато първоначално изследователите се тревожеха, че може да се е променило достатъчно, за да избегне защитата, предлагана от ваксините, доказателствата сочат, че това не се е случило, отбелязва CNN.

Но вторият нов вариант, открит за първи път в Южна Африка, може да носи промени, които биха помогнали на вируса поне отчасти да избегне от имунитета, осигурен от някои от сегашните ваксини. Това е свързано с това къде са промените и как те влияят върху формата и функцията на вируса.

Всички настоящи ваксини са насочени към така наречения шипчест протеин - структурата, която вирусът използва, за да влезе в клетките, които атакува.

„Този протеин е толкова важен, че винаги е на показ“, казва д-р Бъди Крич, специалист по детски инфекциозни болести в Университетския медицински център Вандербилт, който помага в клиничните проучвания на ваксини срещу коронавирус. „Логично е, че имунната ни система ще бъде фокусирана върху тази важна част от вируса.“

Това е силно разпознаваема част от вируса и ваксините в процес на разработка имат за цел да обучат тялото да разпознава този отличителен белег и да го атакува.

Мутациите, които променят начина, по който изглежда шипчестият протеин, също могат да му помогнат да се скрие от двете рамена на имунната система - антителата, които се прикрепят към вируса и го възпрепятстват да се закачи върху клетките, както и Т-клетките, които атакуват вируса.

„Възможно е да има мутации в протеина, които да го променят по начин, по който нашите антитела няма да бъдат толкова добри. Все още не сме виждали това да се случи“, казва Крич пред CNN.

Имаше притеснения, че набор от мутации, идентифицирани за първи път в Англия, сега се вижда, че са възникнали по целия свят, може да помогне на коронавируса да избегне ваксините. Но засега доказателствата показват, че макар тези мутации да са направили вируса по-заразен, те не са повлияли на способността на имунната система да го разпознае.

Вариант, идентифициран за първи път в Южна Африка, обаче е малко по-тревожен. Той има мутации на едно конкретно място на шипа на протеина, наречен E484 от вирусни генетици, което влияе върху това дали имунната система може да неутрализира вируса.

Няколко проучвания установиха, че мутациите там могат да намалят неутрализиращата активност до 10 пъти.

Но сложният отговор на човешката имунна система все още може да позволи на тялото да блокира вируса от различни други посоки. Въпреки че мутацията може да отблъсне антителата, фокусирани върху конкретното парче от шипчестия протеин, това няма да засегне антителата, обучени да търсят други части на вируса.

„Аналогично е на ключ и ключалка. Ако тази ключалка се промени, може би ключът не може да влезе“, каза Скот Хенсли, експерт по имунология и молекулярна биология от университета в Пенсилвания. „Но представете си това не като единична врата в стая, а като 10 различни врати. Ще има девет други ключа, които ще могат да ви отведат в тази стая.“

Това е така, защото хората обикновено създават повече от един тип антитела срещу вирус.

„Човешката имунна система е сложна и е вероятно повечето от нас да имат антитела срещу множество цели“, каза Хенсли пред CNN. „Вероятно тези варианти няма да имат огромен ефект върху отговора на ваксината.“

Микробиологът Джеси Блум от Университета във Вашингтон и негови колеги откриха сериозни доказателства, че случаят е такъв. В проучване за предпечат (което не е било рецензирано или публикувано в научно списание), публикувано във вторник (5 януари) те описват как имунните клетки и антителата в кръвта, взети от 11 различни хора, реагират по много различни начини на мутации във вируса.

При няколко души мутациите позволяват на вируса да избяга от така наречените неутрализиращи антитела, които спират вируса от проникване в клетките. Но в кръвния серум, взет от други, дори мутантният вирус е бил поразен от разнообразието от произведени антитела. „Съществуват значителни вариации от човек на човек в това как мутациите влияят върху свързването и неутрализацията на серумните антитела“, пишат те.

Крич казва, че вирусът наистина не може да си позволи да мутира твърде много.

„Ако се промени твърде много, сега не може да се свърже с клетъчната повърхност и вече не е просто добър вирус“, обяснява той. Той може да избегне имунния отговор, предизвикан от ваксина, но също така няма да може да зарази клетките.

Всички вируси мутират или се отклоняват. Някои правят това повече от други. Грипът непрекъснато се „отклонява“, налагайки ежегодни промени във ваксинните смеси, използвани за борба с него, докато всички промени, наблюдавани при морбили, не влияят върху това колко добре действа ваксината.

Учените се надяват коронавирусът да прилича повече на морбили, отколкото на грип. Но Крич и Хенсли са съгласни, че има ясно решение за унищожаване на потенциалните мутации на вируса.

„Най-важното нещо, което бихме могли да направим, е да насърчим ваксинацията“, каза Хенсли.

„Нека спрем този вирус докато се разпространява. Ако утре магически можем да ваксинираме 60-70% от населението, не би трябвало да се притесняваме за „отклонението“ му, защото вирусът почти ще изчезне.“