Тази българка проектира първия град на Марс

Първата човешка база на Марс може да бъде изградена по проект на българка. Варненката Калина Калчева участва в конкурс на НАСА в конкуренция с екипи от цял свят. Архитектурната й идея Mars25 за заселсване на Червената планета стигна до полуфинал.
Калчева е завършила дизайн във Варна, като специализира градоустройствена архитектура в Германия. Работила по проекта за заселване на Марс 6 години, последните три - съвместно с нейния научен консултант – доц. д-р Явор Шопов от СУ „СВ. Климент Охридски“.
Космическият град на Калина е проектиран като съоръжение с надуваема структура и скеле от сплави и материали, използвани в ракетостроенето.

Колко близо или далеч сме от заселването на Марс, по бълграска идея ли ще бъде създаден първият град на Червената планета, гостоприемен дом ли ще е за хората Марс и кои ще са най-големите трудности да се адаптираме към условията там – тези и други въпроси коментирахме с Калина Калчева.

Калина, колко близо или далеч сме от възможността да заселим хора на Марс?
Ние сме някъде по средата на пътя. Технологиите са развити, но не до степен да ни позволят към този момент свободно да се превърнем в мултипланетарна цивилизация. Интересът го има. И фактът, че съществуват програми, които обучават хората за целта, е нещо позитивно. Знаем много повече, отколкото преди 10 години. Хората вярват в перспективата за „космически туризъм“, а това е една от стъпките по дългия път. Близо сме, но трябва още време.

Какъв е Вашият принос в тази посока?
Моят принос е една комбинация от любов към предизвикателствата, астрономията и архитектурата. Той също така носи и името на най-новия марсоход: „Постоянство“.

Кое е най-голямото предизвикателство пред създаването на устойчива база за хора на Марс?
Несъмнено това са условията, които ще намерим там. Можем да се подготвяме с прототипи, симулации, визуализации, теория, но само хората, които ще отидат там, за да останат, ще имат ясна представа от първа ръка.

Какво представлява Вашият космически град и колко хора могат да се заселят в него?
Това е една надуваема модулна конструкция. Тя ще е от сплави, покрити с надуваема защитна мембрана. Може да се добавят помещения и да има гъвкавост. Той може да се приспособява и да расте като жив организъм. Аз го проектирах за 20 души, но модулните модели ми позволяват бързо и лесно от 20 да го преобразувам за до 100 души.

Какво означава за Вас като българка, че сте избрана на полуфинал на НАСА?
Не го приемам като нещо толкова грандиозно. Българи има в екипа на марсохода „Постоянство“. Има и такива с много по-големи постижения от моите в НАСА. Гордея се, но и частица от мен не смее да се зарадва чистосърдечно, защото годините горчив опит са ме научили, че в тези конкурси до последния момент има вероятност за обрат. Това сега е стрес, отговорност и сладка радост едновременно. То е и възможност да усетя колко високо може да полети любителският ми проект. Шанс е да покажа на хората какво може да се постигне с постоянство. Успех е, но е до време. Надявам се с него да мотивирам още много хора. Това е доказателство, че постоянството дава резултат. А за мен е време да започна нова страница. Този проект е завършен и успя да научи хората на нещо ново. Това ми стига.

Кои са основните спънки да стъпим на Марс?
Да повярваме, че можем. Да сме готови за трудности и изненади по пътя. Трябва да рискуваме, да не поставяме срок за тази цел и да сме постоянни в постигането й.

Гостоприемен дом ли ще бъде Марс за хората?
Зависи как подходим. Ако почукаме любезно и сме добронамерени и търпеливи, достатъчно да се опознаем, тогава - да. Ако подходим с агресия към ресурсите и страх, ако не се доверим на Марс, тогава - Не!

Вие бихте ли живели на Марс?
Само когато имам възможност и да се връщам. За момента не е така. Засега билетът е еднопосочен.

Какво би означавало за нас като човечество да можем да стъпим на Марс?
Една малка стъпка към опознаване на възможностите или единствен шанс за оцеляване след време. Човечеството само трябва да реши.