Как българската икономика посрещна кризата и каква ще е скоростта на възстановяване?

Свидетели сме на потиснато възстановяване на българската икономика през 2021 и по-нисък от европейския темп на възстановяване. Това заяви Ясен Георгиев от Институт за икономическа политика. Той представи публикацията "Българската икономика преди и по време на коронавирусната пандемия: Предизвикателства, възможности и перспективи в контекста на Европейския съюз", по време на онлайн събитие, организирано от Германо-Българска индустриално-търговска камара. 

По думите на Георгиев икономиката на България все още е в процес на догонване на по-развитите страни. След възстановяването от глобалната финансова и икономическа криза икономиката на България след 2015 нараства със среден реален темп от 3,6%. През последните почти 10 години двигателите на икономическия растеж на страната започнаха да се трансформират. В годините след резкия икономическия спад от 2009 главният двигател бе експортът в резултат на увеличаващото се външно търсене. В последните две години обаче забавянето в ръста на глобалното търсене доведе до по-слабо нарастване на износа. От друга страна, постепенно увеличаващите се доходи и покупателна способност генерираха вътрешно потребление, което се установи като главна движеща сила, увеличавайки се с 5,7% за 2019. Принос имаха и държавните разходи, които нараснаха с 6,5%. По-слабо, но позитивно въздействие през последните 2 години имаше и брутното капиталообразуване, което е подкрепяно от по-успешното спрямо предходни периоди усвояването на средства от европейските структурни фондове.

По отношение на секторите, които задвижват икономиката на страната, според Георгиев доминираща роля има сектора на услугите, който се увеличава с по-бързи темпове от този на промишлеността. Неговият дял за 2019 г. е 70,4% по предварителни данни, което е и най-голямата стойност в последните 10 години. Увеличаването на дела на услугите е генерирано не само от по-високата покупателна способност на населението, но най-вече от бурното развитие на аутсорсинг индустрията и сектора на информационните и комуникационни технологии.

По думите на Георгиев първоначалните очаквания бяха за много сериозен бърз спад и много бързо възстановяване на българската икономика в резултат на глобалната Covid криза. Те обаче според него не са се оправдали, защото през 2020 икономиката ни се е свила с много по-малък процент, отколкото са били първите прогнози, а същевременно ще се възстанови много по-бавно, отколкото се е очаквало. 

Според Георгиев през 2021 наблюдаваме потиснато възстановяване на българската икономика. Нашата икономика е изключително силно обвързана с тези на водещи страни в ЕС като Германия и възстановяването ни ще зависи от скоростта на възстановяване там. "На принципа на скачените съдове ще наблюдаваме лаг от няколко месеца между възстановяването в ядрото на еврозоната и ЕС и това у нас".

Възможна причина за потиснатото възстановяване на българската икономика е евентуалното забавяне на усвояването на европейските средства заради изборите през април, посочи Георгиев.

По отношение на външната търговия - икономиката на България се характеризира с висока степен на отвореност като към 2019 стокооборотът (износ + внос) съставлява 100,8% от БВП. Страната е изградила силни търговски връзки с останалите страни-членки на ЕС и осъществява близо 64% от общата си търговия именно с тях. Най-голям търговски партньор на България е Германия.

По отношение на това какво изнасяме и внасяме най-много Георгиев посочи, че в структурата на експорта се наблюдава леко изменение: за разглеждания периода относителният дял на потребителските стоки и суровините намаляват с по около един процентен пункт до съответно 25,4% и 39,1%. От друга делът на инвестиционните стоки се увеличава до 24,3% (21,2% в началото на периода). Тази тенденция е свързана с постепенното преструктуриране на производството на страната, която макар и бавно преминава по-високо във веригата на доставки в глобален мащаб. В абсолютна стойност на практика се наблюдава повишение във всички категории, като най-висок е ръстът в инвестиционните стоки – близо 50%.

Изменението в структурата на общия внос е по-очевидна, като въпреки увеличението си в абсолютен размер, делът на стоките е спаднал с близо 3,3%. България е в голяма степен зависима от енергийните доставки под формата на горива, суров петрол и природен газ, които формират почти константен относителен дял от вноса на стоки – около 15%. От друга страна, в период 2015-2019 се наблюдава постепенен спад в относителния дял на суровините и материалите за сметка на потребителските и инвестиционните стоки. Увеличаващата се покупателна сила се проявява в повече крайно потребление, а увеличаващият се внос на инвестиционни стоки - в натрупване на капитал за осъществяване на по-високотехнологично производство.

По отношение на това как се развиват търговските ни отношения с Германия Георгиев посочи, че страната трайно се утвърждава като най-голям търговски партньор на България. За 2020 според данните към момента за периода януари - ноември търговията между двете държави отбелязва спад от около 3%. България продължава да има положително търговско салдо с Германия. Това според Георгиев означава, че износът ни за Германия е доста по-слабо засегнат от вноса от страната.

Той коментира и достъп до какви европейски средства ще има България в периода до 2027.