четвъртък, 29 юли 2021   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2371 прочитания

    Ако България не успее да спре емиграцията на образовани хора, спадът на чуждите инвестиции няма да бъде обърнат

    Кризата е забавила инвестициите на някои австрийски компании, но пречка са и мудните институции, които спъват проектите им – Улрике Щрака, търговски съветник към посолството на Австрия в България, пред Economy.bg
    15 февруари 2021, 16:58 a+ a- a

    Две трети от австрийските фирми с бизнес у нас почти или въобще не са били засегнати от ковид кризата. Това показа проучването на Advantage Austria от края на 2020. Данните сочат, че 81% от компаниите са запазили служителите си или дори са наели нови. За 2021 такива са плановете на 91% от фирмите. По информация на Търговския отдел на Австрийско посолство 19% от инвеститорите е трябвало да съкратят служители и да преминат към намалено работно време. 80% от австрийските фирми с бизнес у нас планират да инвестират отново през 2021. Кризата обаче е забавила инвестциите на някои компании. При други причина за забавянето се е оказала бавната реакция на властите при издаване на различни разрешителни. Според Улрике Щрака, търговски съветник към посолството на Австрия в България, кризата може да накара австрийски фирми да преместят производства към България, но има конкуренция за инвестиции, и ако една компания може да проектира, изгради и въведе в експлоатация завод за 1 вместо за 4 години, тогава тя няма да премести производството си в България. Основно предизвикателство остава и недостигът на квалифицирана работна сила.

    Австрия е сред най–големите чуждестранни инвеститори в страната. Сред австрийските фирми с бизнес у нас са A1, ЕVN, Raiffeisen, OMV, Vienna Insurance Group, Mondi, Billa, Kronospan, Palfinger, Knauf, Uniqa, Wienerberger, AluKönigStahl, Sportalm и Baumit. Австрийските компании са не само сред най-големите, но и сред най-стабилните работодатели в страната.

    Как коронавирус пандемията се отрази на австрийския бизнес в България, има ли спрени производства, или отменени проекти, съкращения на служители, ще привлече ли България австрийски фирми, които искат да релокират производства в процеса по скъсяване на веригите на доставки – тези и други въпроси коментирахме с Улрике Щрака, търговски съветник към посолството на Австрия в България.

    Г-жо Щрака, как пандемията се отрази на търговския стокообмен с Австрия?
    През 2019 външнотърговският оборот между България и Австрия възлизаше на около 2,3 млрд. евро, от които 1 млрд. евро стоки и около 1 млрд. евро услуги. За 2020 очакваме спад от 8%. Казвам „очакваме“, защото предварителните данни за 2020 ще са готови в края на март тази година. Спадът от 8% е по-малък от спада през 2009, в началото на икономическата криза, но все пак е значителен. Той отразява и състоянието на икономиката в Австрия.

    Как коронакризата се отразява на австрийския бизнес в България?
    Австрийските инвеститори в България са активни в различни браншове и делът на износа в оборота им също е много различен. Сред фирмите има такива, които са имали ръст в кризата, както и фирми, които са пострадали.
    Проучването, което Advantage Austria проведе в края на 2020, показа, че две трети от фирмите почти или въобще не са били засегнати от кризата. При останалите 30% е имало намаление на продажбите, други трудности или отлагане на инвестициите. Изключително радостно е, че 81% от компаниите са запазили служителите си или дори са наели нови. За 2021 това са плановете на 91% от фирмите.

    Кои сектори са най-засегнати?
    50% от австрийските инвеститори в България се занимават с търговия, 30% са в сектора с услуги, а 20% произвеждат стоки. Почти няма австрийски фирми в туризма, ресторантьорството или услуги, ориентирани към клиентите (фризьорски салони, козметични и здравни услуги), поради което австрийските компании едва ли са пряко засегнати от сериозните сривове там. Сектор търговия и другите услуги (комуникация, финанси, ИТ, енергетика) трябва да се оценяват в зависимост от спецификата на бизнес на фирмите и едва ли може да се направи обобщение.
    Има много австрийски инвеститори, които произвеждат строителни материали, а това е една индустрия, която сравнително леко преминава през кризата.
    В областта на металообработването и машиностроенето някои от фирмите са имали толкова много поръчки преди кризата, че едва са успявали да ги изпълнят поради недостиг на квалифицирани кадри. Тези компании няма веднага да усетят кризата, а може би чак след месеци.

    Колко от компаниите спряха производство или работиха с намален капацитет?
    По наша информация 19% от инвеститорите, които участваха в проучването, е трябвало да съкратят служители и да преминат към намалено работно време.

    Възстановиха ли напълно австрийските компании у нас производството си?
    Не разполагаме с такава информация, но знаем, че 91% от участвалите в анкетата фирми планират да запазят своите служители и да назначат нови. Това означава, че през тази година тези фирми ще продължат или дори разширят дейността си.

    Какво е отражението на пандемията върху инвестициите? Има ли такива компании, които и в кризата реализират инвестиционните си проекти?
    40% от анкетираните инвеститори заявяват, че са отложили инвестициите си през 2020. 80% планират да инвестират отново през 2021. Това означава, че кризата разбираемо е забавила инвестициите на някои компании, но има и други, чиито инвестиционни проекти са в забава по други причини. Например защото чакат разрешително за строеж за своята производствена база от 4 години или защото чакат разрешително за строеж на подхода към мястото им от 1 година, или защото чакат въпросната община да ремонтира пътя до имота им вече 3 години. Причините за забавянията често са неясни компетенции между отделните инстанции, неясни или неспазени срокове за вземане на решения или вероятно също така липсата на воля от страна на властите да реализират дадените проекти.
    Проблемите не са само с разрешителните за строеж. Предвидимата икономическа политика или правната сигурност са други важни въпроси, които засягат австрийските инвеститори. Най-голямото предизвикателство е недостигът на квалифицирана работна ръка.

    Желанието за скъсяване на веригите на доставки ще пренасочи ли австрийски фирми към България?
    Да, това може да е възможно. Важно е България да се позиционира добре, защото, разбира се, има конкуренция за инвестиции. Ако в Сърбия можете да проектирате, изградите и въведете в експлоатация завод за 1 вместо за 4 години, тогава компанията няма да построи производството си в България. Ако България не успее да подобри образованието си и да спре емиграцията на млади, добре образовани хора, спадът на преките чуждестранни инвестиции няма да може да бъде обърнат. Вече няма достатъчно квалифицирана работна сила.
    Не ме разбирайте погрешно, австрийските компании не очакват просто държавата да се погрижи за образованието. Те също инвестират в стажове и центрове за обучение в собствените си компании, но очевидно това не е достатъчно.

    Имате ли вече подобни запитвания от австрийски фирми, които обмислят преместване на производства към България? От кои сектори са те?
    Имаме малко нови инвестиционни запитвания. Компаниите, които вече са активни в България, искат да разширят дейността си, включително в секторите на комуникациите, строителните материали, финансовите услуги, търговията и логистиката. Получаваме много запитвания за металообработка.
    Не става въпрос обаче за преки чуждестранни инвестиции, а за австрийски компании, които търсят български партньори за производство на определени части или конструкции. Вече препоръчахме голям брой български компании като партньори на австрийски фирми.

    Какъв сигнал ще изпрати на австрийските инвеститори приемането ни в „чакалнята на еврозоната“?
    Във всеки случай това е добър сигнал, защото означава стабилност и интеграция. Българският лев вече е обвързан към еврото чрез валутния борд, но с приемането на еврото ще бъде административно по-лесно за компаниите. Освен това България вече трябва да се съобразява с всички правила на банковия съюз, което създава прозрачност, а прозрачността създава доверие.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 15 часа
    Извънредната епидемична обстановка се удължава до 31 август 2021 г.
    Новите случаи в глобален мащаб се увеличават с 12% за седмица, по данни на СЗО
    преди 15 часа
    ЕК подписва договор за закупуване на лекарство срещу Covid-19
    Sotrovimab може да се използва за лечение на пациенти с леки симптоми на коронавирус, които не се нуждаят от допълнителен кислород, но които са с висок риск от тежко боледуване
    преди 16 часа
    Goldman Sachs създава фонд за финансиране на децентрализиране на финансите и блокчейн
    Данни на банката показват, че 60% от супер богатите фамилии притежават или инвестират в крипто
    преди 16 часа
    преди 16 часа
    Wizz Air очаква почти пълно възстановяване на пътникопотока през юли и август
    Търсенето се увеличава заради летните почивки, облекчаване на мерките във Великобритания би помогнало допълнително