петък, 23 април 2021   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    5381 прочитания

    До дни нова баварска инвестиция у нас: изгражда технологичен хъб и разкрива 200 работни места в София

    Добър ИТ специалист в България може да се похвали със сходен разполагаем доход като този в Германия - Стефан Йонков, консул по търговско-икономическите въпроси в Генералното консулство на България в Мюнхен, пред Economy.bg
    25 февруари 2021, 09:22 a+ a- a

    Освен предизвикателство ковид кризата е и шанс за България – много компании търсят локации с по-изгодни общи разходи за правене на бизнес, но и с наличие на квалифицирана работна ръка. Това коментира в интервю за Economy.bg Стефан Йонков, консул по търговско-икономическите въпроси в Генералното консулство на България в Мюнхен. И наистина въпреки трудностите сякаш интересът на германските инвеститори към България не е спаднал в кризата.

    Предстоят ли нови баварски инвестиции у нас, с какво България е интересна днес за германските компании, какъв е профилът на фирмите, които имат желание да стъпят у нас, колко време отнема на една германска компания да вземе решение за инвестиция, по-трудно ли се убеждават германските предприемачи, кои фактори натежават в полза на инвестиция в страната ни в последната фаза на преговорите, има ли шанс България да се превърне в ниършоринг център в ЦИЕ за германските компании – тези и други въпроси коментирахме със Стефан Йонков.

    Стефан Йонков е консул по търговско-икономическите въпроси в Генералното консулство на България в Мюнхен. Възпитаник е на Дипломатическата академия на Министерството на външните работи на Германия (2017) и на Европейския център за изследвания в областта на сигурността „Джордж Маршал“ в Гармиш-Партенкирхен, Бавария (2021). Завършил е Лятната академия на ООН във ФРГ (2018). Специализирал в Мюнхенското бизнес училище (2020) и в Академията за културна дипломация – Берлин (2017). Магистър по МИО, УНСС – София.
    Отличен е с награди от Федералната асоциация на малкия и среден бизнес на ФРГ, Асоциацията за бизнес интернационализация на Бавария Global Partners Bayern e.V., БТПП и др. Почетен член на Икономическия клуб на Бавария.
    Има предишни мандати в посолството ни в Берлин (с негово съдействие е привлечена инвестиция за 16 млн. евро на ОТТОБОК в Благоевград, подпомогната е компанията ЛЕОНИ за реализиране на инвестицията от 32 млн. евро в Плевен, разширена е инвестицията на ВИТТЕ Аутомотив в Русе, реализирани са инвестициите на „Кьостлер“ в Пловдив и на „Бадер“ в Русе) и в Делхи, Индия (оказано съдействие на мултинационалната аутсорсинг компания „Съдърланд глобал сървисис“ да разшири инвестициите си в България, с принос в реализирането на индийската филмова индустрия в България). Има богат практически външнотърговски опит в „Кинтекс“ ЕАД (насоченост външни пазари на компанията).

    Г-н Йонков, обявихте преди дни, че България е спечелила в конукренция с други страни инвестицията на известна баварска компания за изграждане на технологичен хъб и разкриване на 200 нови работни места в София. Може ли да разакажете повече за тази предстояща инвестиция – коя е компанията, сред кои други страни беше избрана България, кога ще се реализира, какъв тип проекти ще се разработват у нас, какви специалисти ще се търсят?
    С радост мога да потвърдя, че България победи в надпреварата за тази нова инвестиция, която ще създаде 200 работни места, но все още не мога да споделя името на компанията, която отправи молба за конфиденциалност на този етап. Името ще стане известно съвсем скоро, предвид плана на компанията да стартира още през април и тя официално ще го обяви.
    Конкурентите ни бяха други страни от Централна и Източна Европа, но както споделиха от мениджмънта на компанията, обявявайки финалното си решение – „България беше през цялото време с едни гърди напред“.
    Инвестицията ще бъде в т.нар. „Хъб на знанието и технологиите“, сорсинг център, но не в класическата му форма, а мултифункционален център, в който се планира да бъдат заети разнообразни български специалисти с различна квалификация - дигитални технологии, маркетинг, продажби, счетоводство, човешки ресурси и др., които ще работят за компанията. Най-вълнуващото за тази инвестиция е, че тя бе изцяло привлечена в онлайн условия, обусловени от пандемията и че решението за нея бе взето без екипа, с който работихме, да е посещавал нашата столица.
    Радостта от създаденото доверие и удовлетворението от резултата безспорно са големи. Тук е мястото да подчертая голямата роля на екипа на Министерството на икономиката, зам.- министър Янев, на БАИ, както и на представителите на образователните институции – Софийски универститет, Телерик Академия, рекрутмънт специалистите, юристите, специалистите по недвижимите имоти, с които заедно проведохме и финалния онлайн рунд преди спечелване на инвестицията. Без личния ангажимент и ефективната подкрепа на министър Лъчезар Борисов към инвеститорите този проект не бе сигурно, че ще се случи в България.

    Стефан Йонков в централата на един от германските глобални доставчици за автомобилната индустрия

    Има ли пробив при преговорите с германската компания за производствен хъб у нас за инфотеймънт софтуерни системи и производство на арматурни табла и антени? Представихте България като производствена и R&D дестинация и на голям поддоставчик за автомобилната индустрия от Бавария. Имаме ли шанс за тази инвестиция? Имахте среща и с друга баварска компания, развиваща IT и IOT-решения за автомобилната индустрия, за стартиране на софтуерен и хардуерен център в България. На етап проучване ли още са разговорите там?
    В условията на пълен локдаун, ограничения в мобилността, затруднения и притеснения от пътуванията (а често и забрани) в компаниите на потенциалните инвеститори бе трудно да се организират посещения на място в страната ни.
    Когато говорим за индустриално-производствен вид инвестиции, няма как да прескочим процеса на запознаване с условията на място по реализацията на една инвестиция. От момента на първия създаден контакт, през срещите и посещенията в България, разглеждането на локации, пресяването им и финалния избор, необходимото време е минимум една година.
    Много от проектите, по които Службата по търговско-икономическите въпроси към Генералното консулство в Мюнхен работи да се случат в България, тепърва предстои да се развият и се надявам, че организирането на визити на място в България скоро предстои. За мен най-важното е, че на този етап вниманието, интересът и желанието за опознаване на България като нова локация за всички тези компании, които бяха идентифицирани, са спечелени. Но все пак това са само първите стъпки и трябва да сме наясно, че предстоят още немалко важни усилия до крайния успех.

    Баварската компания КАТЕК Електроник обяви миналата година, че ще разшири двукратно инвестицията си в гр. Съединение, България

    От срещите Ви изглежда, че сякаш интересът на германските инвеститори към България не е спаднал в кризата. Така ли е?
    Когато говорим за интерес, е важно да си даваме сметка, че нито една компания сама не е почукала на нашата врата, а процесът е точно обратният – наша е задачата и отговорността да търсим, да популяризираме, да сме максимално проактивни и да уловим момента, когато дадена компания търси експанзия и нова локация. В много от случаите в практиката ми, точно с такива срещи и презентации, България за първи път попада в радара на инвеститорите и бива забелязана, а впоследствие и избрана. Много често при дискусиите след презентациите за икономическите условия в България от компаниите споделят, че не са очаквали днес страната ни да е толкова напреднала и развита.
    Кризата по мои наблюдения бе и е шанс за нас – в тези необичайни времена на ограничаване на дейностите компаниите преосмислят стратегиите си. Много компании търсят локации с алтернативно по-изгодни общи разходи за правене на бизнес, но и с наличие на квалифицирана работна ръка.

    От какво е провокиран най-вече интересът за нови инвестиции у нас в тези несигурни времена – от желанието за преместване на производства за скъсяване на веригите заради кризата или търсене на нови бизнес възможности у нас?
    Твърде комплексно е. Кризата притисна голяма част от бизнеса на глобално ниво. Замразяването на дейности и липсата на поръчки, успоредно с текущите разходи за персонал, наеми и др. повлияха на бизнеса да търси алтернативни решения за спестявания на огромните си разходи. От друга страна, държавите от Централна Европа в близост до Германия като че ли в дадени сектори постепенно изчерпаха наличието на свободна работна ръка, а същевременно определени компании търсят разширяване на производствените си капацитети.
    Преди кризата с КОВИД-19, електро-трансформацията в германската автомобилна индустрия и навлизането на Индустрия 4.0 и дигитализацията в производствата разтърси силно целия сектор, което предизвика разместване на пластовете в работата на някои от поддоставчиците, пряко зависими от техните клиенти – германските производители на автомобили, но и отвори нови ниши за други.
    За мен интересът към България се дължи, на първо място, на наличието на таланти в ИТ сектора и на неизчерпания потенциал от наличие на квалифицирана работна ръка в определени региони за индустриални производства на автомобилни компоненти например. В тези области трудовите възнаграждения са на атрактивни нива в сравнителен с Германия аспект.
    Интересно сравнение за ИТ сектора: в Германия средната годишна брутна заплата на софтуерен разработчик е около 100 хиляди евро, 40 хил. евро от тях биват отчислени за данъци, а да кажем средно 30 хил. евро от тях – отиват за заплащане на наем за жилище и комунални разходи. Чистият разполагаем доход остава около 30 хил. евро. Със сходен нетен разполагаем доход би могъл да се похвали и един добър български ИТ специалист. Същевременно разходът за трудово възнаграждение за компанията в България за служител ще бъде 3 пъти по-нисък от този в Германия.
    Други конкурентни предимства на страната ни са гъвкавостта и адаптивността на българските сътрудници, вроденото желание да „горят в работата си“, да придобиват нови познания, масовото владеене на чужди езици сред административния и висококвалифициран персонал, логистичните и митнически удобства, свързани с членството в ЕС, липсата на валутен риск, минималната часова разлика, добрата свързаност, образователни програми и макроикономическата ни стабилност. Близостта до страни, в които са разположени спомагателни взаимосвързани производства на компаниите и лесната им достъпност, са също сред факторите.

    Среща на икономическия клуб на Бавария, февруари 2020

    ИТ и автомобилни компании – такъв ли е основно профилът на германските компании с интерес за инвестиции у нас?
    Профилът на компаниите се определя от това какво ние можем да им предложим като ново качество, нова принадена стойност за техните продукти или услуги. Мотив за инвестиция може да бъде необходимостта на компанията да бъде близо до свой голям клиент например, осигурявайки бързи доставки – по примера на инвестициите на „Мекалит“ и „КАТЕК Електроник“, възникнали, за да са близо до своя голям клиент „Либхер Хаусгерете“ край Пловдив.
    Мотив може да се търси в близостта до друг завод на компанията в съседна страна с цел колаборация между двете производствени единици. Друг мотив може да бъде намирането на квалифицирани производствени специалисти у нас, превъзхождащи тези в конкурентни страни – като при инвестицията на VOSS Automotive в Ловеч.
    Същото е валидно и за ИТ сектора – отличният извор на специалисти в областта е накарал не една или две компании да разкрият свои центрове у нас. Няма да сгрешим, ако посочим, че мотивацията за инвестиция е комбинация от много и различни фактори, съчетана с атрактивните по-ниски разходи за правене на бизнес у нас.
    Секторите ИТ и ИКТ, производствата на компоненти за аутомотив сектора, машиностроенето остават водещи, но се забелязва все по-ясна тенденция на интерес към R&D и съвместното производство на компоненти и софтуер заедно. Много често при първата среща с потенциален инвеститор например от сектора на аутомотив компонентите разговорът ни е фокусиран към производство на компоненти, но след презентиране на възможностите в България интересът мигновено се разширява и в посока обвързване дейността на компанията с разработване и на аутомотив софтуер у нас. Имах няколко такива срещи през последната година.

    Стефан Йонков с изпълнителния директор на германски холдинг - производител на компоненти за автомобилната индустрия

    Как протича процесът на идентифициране на потенциални германски инвеститори? Коя е активната страна – те ли Ви търсят за съвети и препоръки или Вие установявате първи контакт с тях?
    Процесът по идентифициране на потенциални инвеститори е свързван с обширна проучвателна част, в която се анализират възможните потенциални инвеститори в България. Изследват се специализациите им по сектори, анализират се международните им операции и пазари. Необходимо е да се вземат предвид обективните възможности и специализации на кадри, както и инфраструктура, с които страната ни разполага като инвестиционна дестинация.
    Привърженик съм на целенасоченото и устойчиво търсене на инвеститори при ясно идентифициране на целите, без да се пропуска всяка потенциална възможност, но не и „да се стреля на сляпо“. Паралелен канал неминуемо са натрупаните през годините многобройни професионални контакти сред мениджмънта на германския бизнес, който често съдейства на свои партньори за осъществяване на пряка връзка със Службата по търговско-икономическите въпроси в Генералното консулство в Мюнхен. Трети комуникационен канал е представянето на успешни истории на чужди инвестиции в България сред изградена и постоянно надграждаща се мрежа от професионални контакти и последователи от германския бизнес в професионалните социални мрежи.
    От една страна, е необходимо да направиш страната ни максимално видима и то най-добре с успешните истории на чуждите инвеститори – когато другите говорят за своите успехи и удовлетвореност в България, а от друга, самият ти да си максимално видим, популярен, разпознаваем и достъпен за инвеститорите.
    Опитът ми показва, че първият контакт като правило идва от наша страна, затова и проактивният подход е решаващ – да уловиш момента, да си забележим, когато съответната компания планира инвестиции. А това се случва единствено с постоянство и с много контакти сред местните бизнес среди в секторите, които искаме да привличаме.

    Колко време средно отнема на една германска компания да вземе решение за инвестиция? По-трудно ли се убеждават германските фирми?
    Междукултурните различия определено са нещо, с което трябва да се съобразяваме в комуникацията си с германските партньори. Най-важно е да „влезем в техните обувки“ и да разберем какви са техните изисквания, какво и къде искат да открият в България и да съумеем да им го предложим с максимална конкретика и детайлност. За тях коректността и откритостта, както и гъвкавостта и пълното и изчерпателно съдействие от страна на държавата са съществени. Доверието и подкрепата предварително са налице при първите ни срещи и е важно те да бъдат устойчиви, а не да се изгубят някъде по пътя.
    Компаниите, с които сме в преговори, придвижват проектите си с различна скорост, но винаги са коректни в намеренията си и когато заедно задвижим конкретен проект, той в повечето случаи, се реализира успешно. Решенията се взимат с различна скорост – напр. за разработването на инвестицията на „Оттобок“ и за избора на България, както и за новата инвестиция, която скоро ще се обяви, бяха необходими по около 3 месеца.
    Към момента очакваме развитие и по други проекти, които бяха временно възпрепятствани от пандемията.

    Стефан Йонков на борда на частния самолет на един от най-богатите германци - Ханс Георг Недер, собственик на ĸoмпaнията зa пpoизвoдcтвo нa виcoĸoтexнoлoгични пpoтeзи и биoнични имплaнти Ottobock, която инвестира у нас

    Вие сте вероятно първата контактна точка на потенциалните германски инвеститори. Какво Ви питат най-вече, от какво се интересуват? Какво ги притеснява?
    За много от тях срещите с икономическия отдел на Генералното консулство на България в Мюнхен действително са пръв „бизнес контакт“ със страната ни. Всеки инвеститор може да проучва страната ни и с помощта на частна консултантска компания, с помощта на двустранната Германо-Българска търговско-икономическа камара или директно сам. Компаниите, с които разговарям, намират сигурен партньор в лицето на СТИВ-Мюнхен и Министерството на икономиката, което представлявам.
    Те разчитат не само на предоставянето на пълна информация за насърчителните мерки, от които биха се възползвали по ЗНИ, но и на една цялостна организация на процеса по вземането на решение - програма за посещение в България, институционални и бизнес срещи, посещения на подходящи локации, идентифициране на местни партньори, които да им помогнат с намирането на сътрудници, да построят за тях производствени халета или да намерят подходящи сгради и изобщо всичко, свързано с установяване на инвестицията в България.
    За тях е важно да имат една точка на контакт, на която да разчитат по целия път до реализиране на инвестицията. Не бих казал, че изпитват притеснения, по-скоро пристъпват боязливо, тъй като не познават страната ни и изграждат своите впечатления постепенно и за един кратък прозорец от време – по време на посещението. Затова и всеки един детайл е важно да бъде изпипан, защото, както се казва: „Никога няма втори шанс да направиш първо впечатление“.

    Кои фактори натежават в полза на инвестиция в страната ни, когато сме попаднали в шортлистата?
    На първо място стоят хората: компетентността на кадрите и тяхното наличие. Паралелно с това и не по-маловажно: усещането за сигурност, че институциите стоят в подкрепа през цялото време. От особена важност е да им бъде създаден пряк контакт с бизнеса и потенциалните им партньори, да могат да обменят информация за това как се прави бизнес у нас на практика с хора с опит в страната ни - с които се припознават, с които ще работят и от които добиват допълнителна увереност.
    В случаите, когато целим да привлечем инвестиция в производството, представянето на готова, поддържана, привлекателна инфраструктура е несъмнено важно условие. Като успешни примери бих могъл да посоча Индустриална зона "Божурище", Индустриален логистичен парк - Бургас, Тракия Икономическа Зона, но и подходящи терени в близост до главни пътища и магистрали. Качествената инфраструктура е необходимо, но не единствено условие конкретната локация да бъде предпочетена. Изисква се да бъде предложено комплексно решение за инвеститора: кадри, отговарящи на изискванията му, бързо и безпроблемно административно обслужване, добри образователни институции в близост, възможни местни поддоставчици за дейността му.

    Какъв е потенциалът на България да се превърне в ниършоринг център в ЦИЕ за германските компании?
    Темата ниършоринг стана особено актуална на равнище ЕС в контекста на Ковид-19. Заговори се за релокиране на германски производства от Китай обратно в Европа. Виждаме в момента, че Китай е не само възстановен от кризата, но е и първият по важност за Германия експортен пазар. Голяма част от германските производства в Китай са насочени за реализация в самия китайски пазар и очакванията за масово изместване на производства не се оправдават.
    Има някои компании, които все пак търсят диверсификация в посока ЕС, което е естествен шанс за нас. Но пък България и преди кризата бе атрактивна ниършоринг и ниърсорсинг дестинация и реализиращите се инвестиции и устойчив интерес на идентифицираните компании го доказват.
    Потенциалът ни, по мое мнение, е да привличаме проекти, в които имаме традиции, и за които имаме кадри и условия да реализираме успешно, като се стремим да разширим географското им разпределение – например в посока Северна България (Велико Търново, Габрово, Шумен, Добрич и др.), а също и Северозападна България, където все още има неизползван потенциал и развиваща се инфраструктура. Разбира се, това не означава да забравяме Южна България, където има опит и локации, предлагащи значителни възможности като Бургас, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик и др.

    Стефан Йонков на среща с икономическия министър на Бавария Хуберт Айвангер

    Как се развива двустранният стокообмен с Бавария?
    И през 2020, независимо от трудностите, стоим отлично във външнотърговската статистика с нашия основен германски икономически партньор Бавария. От общ стокообмен България-Бавария за 2020 от около 1,3 млрд евро, българският износ възлиза на 855 млн. евро. Това означава, че България има два пъти повече изнесени стоки за Бавария, отколкото внесени. Стойностите на стокообмена и българския износ дори леко изпреварват тези от 2019.
    Радвам се да споделя, че през 2020 и 2021 успяхме да организираме успешни двустранни форуми с подкрепата на колегите от ИАНМСП за български малки и средни компании и стартъпи, с които да създадем шансове за директен достъп и потенциален износ за тях в Бавария.
    Свързахме над 35 български компании – потенциални поддоставчици с германския гигант в автомобилните поддоставки „Дрекселмайер“, успяхме да изградим мост между български иновативни стартъпи и баварската „Унтернемертум“ с цел създаване на улеснен достъп за тях в Бавария. За първи път със съдействието на СТИВ-Мюнхен българско вино навлезе в известна баварска верига за деликатеси. През март предстои да организираме и българско участие във форум на тема: "Сътрудничество в областта на текстилната индустрия в Бавария", за която България се явява важен подизпълнител. В процес на подготовка е и онлайн представяне на български био-храни за голяма баварска хранителна верига. Нашите двустранни търговско-икономически отношения са много динамични и в търговско, и в инвестиционно отношение, и съм убеден, че предстоят още редица успехи и добри новини.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 16 часа
    Президентът се срещна и с посланика на Германия
    Вчера Радев имаше среща и с посланика на САЩ
    преди 16 часа
    Вече ще има директна връзка между влак и метро
    На новата жп спирка Горна баня ще спират всички влакове, пътуващи между София и Перник
    преди 16 часа
    Почти наполовина по-малко отдадени офис площи у нас през 2021
    Възстановяване на офис пазара в България най-рано в края на годината прогнозира Cushman & Wakefield Forton
    преди 17 часа
    Парламентът забрани на кабинета концесии, сделки и назначения
    Великденската ваканция на Народното събрание тази година ще бъде отменена
    преди 17 часа
    Португалия първа внесе националния си план за възстановяване в ЕК
    Целта ни остава да приемем всички планове до лятото, коментира председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен
    преди 19 часа
    От 30 април до 9 май се разкриват "зелени коридори" с иРНК ваксини
    Ваксината на Janssen остава на склад до понеделник