понеделник, 10 май 2021   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1606 прочитания

    За умението да общуваме

    Какво представлява публичната реч, как да сме убедителни, има ли разлика между слушане и чуване и какво е етика на общуването, пред Economy.bg разказва проф. Диана Борисова
    10 март 2021, 15:38 a+ a- a

    Диана Борисова е професор по сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и дългогодишен ръководител на магистърската програма по публична реч. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър, но съдбата я връща в Театралната академия като педагог. Специализира гласово-говорна техника в Москва. Участва в международни конференции по проблемите на сценичната реч. Журира конкурси по художествено слово у нас и в Русия. Води майсторски класове за възпитание на актьорския глас и тълкуване на текста – авторски метод за навлизане във вътрешния свят на героя. Провежда семинари „Изкуството да говорим пред другите“. Води тренинги за овладяване на книжовния изговор и изразителна реч за радио- и телевизионни водещи. Отличена с почетен знак „Златен век” на Министерството на културата за 2014г. Автор на „Алхимия на актьорския глас” и „Магията на словото”, претърпяла две издания.

    Какво представлява говоренето пред публика и само актьорите ли говорят пред публика?
    Актьорското говорене пред публика е по-скоро частен случай по отношение на всички онези събития, в които човек застава пред хора, за да ги убеди в някаква идея. Във всички случаи, в които има трето лице, ние можем да кажем, че това е умението да говорим пред другите. Понякога се случва да влезем в конфликт и да излезем по деликатен начин от този конфликт. В други случаи понякога ни изневерява търпението и емоцията доминира над разума и цялостното наше поведение.

    Що е то говорене пред публика и за кого е важно?

    Защо е важно човек да може да говори добре пред публика?
    За да бъде по-успешен във всяко едно отношение. Умението да говориш пред другите е много важно дори и в житейски план. Така се избягват конфликти. Така по-успешно ние успяваме да осъществим някоя наша идея, колкото и тя на пръв поглед да бъде изненадваща или твърде авангардна. При всички случаи всеки един човек, който умее да усвои баланса между вербални и невербални средства, е успешен. Независимо дали е директор на банка, или ректор на ВУЗ по изкуствата, или политик, или публично лице. За всяко публично лице е изключително важно да владее някои от тънкостите на умението да говориш пред другите, тъй като публичните лица стават модел за подражание и това би трябвало да ги задължава да бъдат в крак не само с модата на фризурите или облеклото, а също и в умението да изложим правилно своите идеи и да бъдем убедителни в своите изводи.

    В тази връзка умението да говорим еднакво ли е с умението да убеждаваме?
    Ами, мисля, че да. От Цицерон се знае, че ораторът информира, убеждава и забавлява. Това третото много хора го пропускат, особено хора на високи постове, които смятат, че да бъдеш сериозен, ангажиран във всяко едно отношение, дори строгостта на един управител, независимо на малка или голяма фирма като че ли го задължава да бъде изключително сериозен, важен... Това не е печеливша стратегия. Печеливша стратегия е наред с информацията да убедиш другите и не на последно място, както аз обичам да казвам, да ги забавляваш, защото през усмивка нещата много по-лесно се възприемат. Скоро чух един цитат, който много ми допадна, сега не мога да кажа точния източник - „Щастливите хора, работят по-добре“.

    Къде се крие магията на словото и за какво помага правилният изказ?

    Къде се крие магията на словото?
    Не знам дали визирате заглавието на моята книга, но магията на словото и на сцената, и в ораторското майсторство се крие в умението да открием правилния в момента баланс на вербални и невербални средства, защото вече много хора осъзнават, че ние въздействаме преди всичко с нашата визия. Ние въздействаме с облеклото си, с езика на тялото, с всички аксесоари, които съществуват. Ето в момента аз съм с очила. Има значение какви са очилата, има значение какви са бижутата. Тук може би е добре да кажа, че една жена, която заема лидерски пост, никога не трябва да си позволява да е прекалено женствена, защото по този начин тя дава едни други знаци. Цялостното наше поведение, както и звучащата реч са знаци, които хората възприемат чрез зрителния нерв или чрез слуховия нерв. Това е терминологията, която ние използваме в сценичната реч и ораторското майсторство. Магията се крие в това да дадем съответната звукова форма на думите, които използваме. Защото ние можем да кажем: „Няма да стане така“. Подтекстът е: за съжаление, трябва да търсим друг изход. Или можем да кажем: „Няма да стане така! Вие сте виновни!“. Тук, това е упрек. Или: „Няма да стане така. Аз сгреших. Трябва да търсим друг изход“ – приемам, т.е. признавам своя вина. Ето в това е магията на словото.

    За какво помага правилният изказ? Слушайки Ви оставам с впечатлението, че правилното общуване включва както вербалния, така и невербалния канал?
    Всички канали. Въздействието на нашето изказване зависи в най-голяма степен, дори Алберт Мерабиан го определя – 55% чрез въздействието на нашата визия. На второ място идва звуковата страна на нашето изказване – дали говорим тихо, дали говорим с леко подслаждане на гласа, дали говорим с един по-остър тон, дали говорим в горния си регистър, или в долния регистър, особено при мъжете. Имаше дори един такъв политик, който търсеше възможно най-ниските тонове на своя глас, смятайки, че по този начин ще въздейства по-успешно. И разбира се, оказва се, че на последно място, т.е. най-малко проценти получават самите думи. Думите в общото въздействие на нашето послание вземат само 7%. Което не означава, че думите нямат никакво значение, напротив. В такъв случай трябва да мислим какви думи използваме. Между точната и приблизителната дума, както казва Айнщайн, разликата е както между светулката и светкавицата. Толкова огромна е разликата между точната и приблизителната дума. Приблизителната дума винаги създава основание за недоразумения.

    Кой трябва да се научи да говори правилно пред публика и кой има желание да го направи?

    Организирате курсове по публично говорене. За кого са предназначени те?
    Най-краткият отговор е: „За всеки, който би искал да повиши в степен нивото на своята говорна комуникация изобщо“. Но според мен особено важно е това за един лекар. Особено важно е за всеки педагог и колкото по-надолу слизаме възрастово, толкова повече трябва да знае един педагог за този баланс между вербални и невербални средства, защото децата възприемат преди всичко невербалното. Те гледат дали има усмивка на лицето на учителката, или на леличката в предучилищна възраст и по това, уверявам ви, децата безпогрешно правят изводи кой е с добро намерение към тях. Защото ние възрастните все пак поназнайваме някои неща, които ни пречат да разчетем правилно езика на тялото. Така че за всеки един лекар, за всеки един педагог. Дори сме имали случаи в един наш семинар участваше един коафьор, който правеше свои обучителни курсове. Напоследък все повече хора осъзнават, че умението да говориш пред другите трябва да се изучава. Не можем да разчитаме само на онова, което нашата интуиция ни подсказва, защото всички ние говорим от 2-3-годишна възраст. 

    Казахте за кого са предназначени, а какви хора всъщност ги посещават?
    Хора от най-различни нива и професии. Ако мога да противопоставя на този коафьор един директор на банка сигурно, между тях можем да поставим всички останали. Т.е. имаме икономисти, педагози, млади журналисти, мениджъри. За мениджъри е много важно.

    Защо публичното говорене е „много важно“ за мениджъри и специалисти по човешки ресурси?

    Защо е много важно за мениджъри?
    Ами защото мениджърите трябва в детайли да опознаят езика на тялото. Това не е лесен процес. Това е един много продължителен процес, който изисква познания, теоретични – кой жест какво означава. Бях чела в едно научно списание, в момента не мога да кажа заглавието, че при интервю млад човек, който се явява на интервю за работа, говори за своя бивш шеф с много ласкави думи и с много възхищение. Когато всичко това е погледнато на забавен каданс, след интервюто се оказва, че при всяко споменаване на името на този шеф от лявата страна на лицето има потръпване на бузата, което означава, че той е лъгал. Т.е. той иска само да се покаже като лоялен работник, учен или каквото и да било, а в същото време той не е харесвал началника си. Когато един мениджър опознае езика на тялото, той ще има възможност да отгатне в правилна посока нагласите на отсрещната страна и съответно да има съответния подход.
    Много е важно да разберем, когато общуваме с някого, доколко той е искрен и доколко се опитва да се представи такъв, т.е. да гадае как да се представи, за да бъде харесан, а не да разкрие самата си човешка същност: „Аз не харесвах това, но харесвах това. Причините аз да напусна тази позиция е именно в нещата, които аз не харесвах, не одобрявах“. Това е моята категорична позиция. Този начин на говорене – комплименти, подсказва, че съществува едно лицемерие у този човек, а кой би искал да общува с хора, които са лицемерни?
    И нещо любопитно - жените имат 14 до 16 мозъчни полета за оценка на поведението на другите. Това означава, че ненапразно се казва „женска интуиция“. Това са доказателства, защото има вече съвременна апаратура, която показва кои полета в мозъка се възбуждат в определен момент. Мъжете имат от 4 до 6 полета за интерпретация на поведението на другите.

    Да, но обикновено разбираме, че тези хора са такива след известен период от време. Ако можем да четем езика на тялото, бихме могли да ги разпознаваме веднага, така ли?
    Не. Не е съвсем така. Има хора, които са много ловки в имитацията на искреност. Това се вижда едва когато се пусне запис на интервюто на забавен каданс, защото това са едни микромимики. Микрожестове на лицето, които ние можем да видим едва когато пуснем записа на забавен каданс.
    Например известно е сред специалистите по езика на тялото, че когато погледът е надолу и вляво, това означава, че човекът лъже. Но това е за секунди. Затова е необходимо да се види на забавен каданс. Микрожестовете на лицето винаги улавят, подсказват нагласите – искреност или лъжа.

    Как публичната реч се отнася към бизнеса?

    Как публичната реч се отнася към бизнеса?
    Ами знаете ли, един от предметите в магистърската програма по публична реч в нашата Академия е актьорство в публичните комуникации. Сценичната реч изучава в детайли знаковата система на звуковата реч. Това включва тембъра на гласа, за който преди малко подсказах някои неща конкретно, ритъма на говорене, височината на тона, силата на гласа. Ако ние извикаме: „Стани!“, това е агресия, това е заповед. Ако ние с много приглушен глас кажем: „Стани“, това означава примерно: „Не се унижавай“ или „Искаш ли да ти помогна“, „Изправи се“, „Не страдай“, т.е. изцяло в посока на успокояване. Мое дълбоко убеждение е, че най-добрите педагози върху умението да говорим пред другите са педагозите по сценична реч, тъй като ние там изучаваме в детайли именно този баланс на физическото присъствие на тялото, тъй като дори едно от определенията за актьорския глас е: „Гласът е продължение на тялото в пространството“. Там са всички онези детайли, чрез които ние можем да направим нашата реч по-въздействаща. И знаете ли, преди време ние говорехме за изразителна реч, сега малко този термин се възприема като прекалено театрализиране, а това не е така. Изразителна реч е убедителната реч. Просто изразяваш категорично своите мисли, проявяваш своите чувства и ясно отношение към събитията.

    Може ли да ни разкажете някоя интересна случка от практиката Ви?
    Имах един много интересен случай с един специализант, който беше директор на голяма банка, който се беше ужасил от своята визия, когато решава да запише задачите към своите колеги, онова, което трябва да се направи за деня. И когато си пуска записа, за да види дали правилно е подредил задачите, той се ужасява и записва тази специализация в нашата Академия. Това, което ме изненадва при всички мои и студенти по публична реч и магистри по публична реч, и особено този специализант е усърдието, с което той се отнасяше към всяка една задача, към всяко едно домашно. И аз сега ще се похваля. Много обичам да се хваля!
    Най-големият ми педагогически успех, поне от моя гледна точка, е това, че аз накарах този около 45-годишен човек да прочете отново „Малкият принц“. Мога да го препоръчам на всеки, който го е чел като дете или като юноша, да прочете отново, за да открие многопластовите, послания, които съществуват в този според мен магичен текст. Ако говорим за магия на писаното слово, това е „Малкият принц“.
    Следващия път, когато той пристигна на час аз вече бях забравила, че съм дала подобно домашно, но преди да започнем с темата, която бях избрала, той каза: „Не, не! Аз искам първо да си кажа за домашното!“. И сподели, че е прочел „Малкият принц“ и много ми благодари за една такава странна, според него, според повечето хора, задача, защото той беше разбрал причината, поради която аз му я дадох – той се отнасяше прекалено сериозно. Той се отнасяше дори и към тази материя с известен страх и в края на първото ни занимание каза: „Единственото нещо, което разбрах днес е, че много неща не знам.“ И го каза с един огромен ужас. Причината, поради която аз го накарах да прочете отново „Малкият принц“, е за една от планетите, в която човекът, който я обитава, постоянно повтаря: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!“. Да, необходимо е да се отнасяме сериозно към подготовката за среща, необходимо е да се отнасяме сериозно към процеса, в който ние работим. Когато общуваме с другите, трябва сериозно да подредим темите, приоритетите и да ги кажем с усмивка.
    Сигурно сте чували този израз на Дейл Карнеги: „Който не може да се усмихва, не трябва да се занимава с търговия“.

    Как може публичната реч да помогне на специалистите по човешки ресурси?
    Ами знаете ли, нещата са много близки. Когато трябва да приемем един човек като част от един колектив, идеите, които ще внесе, идеите, които той ще внуши на другите, възможността да приема чуждите идеи. Това е абсолютно същото както при мениджъра. Ние трябва да съумеем, т.е. специалистът по човешки ресурси трябва да съумее да открие нагласите, които този характер, този индивид притежава. Дали е холеричен темперамент, или е сангвиничен темперамент. Разбира се, чистите темпераменти не се проявяват, те са винаги в комбинация с останалите 3, но е много важно, ако трябва да влезе един силно конфликтен човек, това няма да бъде добре за никого. Дори да бъде много добър специалист, ако той е конфликтен човек, тези нагласи конфликтен или способен на емпатия се откриват именно чрез езика на тялото, а не чрез начина, по който говорим. Има значение дали човекът е скръстил ръце, т.е. той е една затворена система. Има значение дали той използва този изключително погрешен жест за убеждаване, който подсказва авторитарна нагласа, авторитарна натура. Освен това и мениджърът, и специалистът по човешки ресурси трябва изключително добре да познават всички детайли на едно ръкостискане.

    Говорим за публично говорене, но то помага ли ни да се научим да чуваме? Задавам този въпрос във връзка с мисълта, че „хората по-често слушат, за да отговарят, а не за да чуят“?
    Да, това е една много погрешна позиция в човешкото общуване. Дори когато се води телефонен разговор по някаква тема, ние в желанието си да се изявим, да покажем и ние познания, веднага сме готови. „О, да! Аз по този въпрос знам това и това“. Това е въпрос по-скоро на комплекси. „Ох, нека и аз да кажа! Не, не и аз знам!“. А всъщност, ако ние отиваме някъде, трябва преди всичко да имаме нагласата, че отиваме, за да чуем чуждото мнение. Да се запознаем с позицията на отсрещната страна и едва тогава да се опитваме да се противопоставим, да опонираме или буквално да отречем това, което ни е внушено до този момент.

    За слушането и чуването

    А смятате ли, че има дефицит на чуваемост в днешно време?
    Огромен дефицит на чуваемост, защото за нас тази емпатия, за която говорим в последните 20-ина може би години, не е част от натюрела на българина. За съжаление. Ние или обичаме, или мразим. Да влезеш, както е модерно напоследък да се казва, в обувките на другия, ни е малко чуждо. Това, което аз се опитвам да следвам, е именно емпатията към този, който в момента никак не ми е симпатичен, но аз се опитвам да го разбера. Може би невинаги успявам, но в голяма степен се опитвам.

    Кое е най-важното правило при публичното говорене? Има ли такова – едно?
    Има и то е: подготовката, която е много широка. Първо трябва да бъде подготвен гласът. Добре е да бъде гласът предварително разгрят, за да не ни пресъхват устата, за да не ни пресъхва гърлото и т.н.
    Много са нещата и аз затова в книгата, и в първото и във второто издание на „Магията на словото“, съм приложила един гласово-говорен тренинг, който би могъл да се използва от всеки учител, от всеки журналист, за актьорите е абсолютно задължително.

    Коя е най-често срещаната грешка при публично говорене според Вас?
    Подценяването на аудиторията! Защото, ако аз съм специалист в областта на умението да говориш пред другите, в аудиторията е пълно със специалисти в областта на медицината, в областта на мениджмънта, в областта на икономиката, в областта на бизнеса и т.н. Другите изкуства, инженери, специалисти. С какво тогава аз се различавам от тях? С нищо. Всеки е специалист в своята област. Всеки натрупва познания в своята област. И когато ние се изправим равнопоставени на тези, които са в салона, това гарантира вниманието на цялата аудитория. Не е лошо да помним и всеки път да си повтаряме, че първите 4 минути са най-важни, защото ние сме приети или отблъснати от аудиторията още в мига, в който излезем на сцената. Първите 4 минути са важни, защото изследванията подсказват, че между 60 и 80% от публиката прави своя извод в първите 4 минути. Т.е. тя ни приема или ни отхвърля в първите 4 минути. И ако ние сме много уверени и с много ентусиазъм работим, говорим за нещата, които ни вълнуват, които ни предстоят, тогава ние си осигуряваме тази нагласа на приемане. Това е най-важното.
    Не можем да си позволим да говорим със сухи факти, освен ако не предложим в първите 2 изречения шокиращи статистически данни. Но и тези шокиращи статистически данни ние можем да ги представим като нещо, което нас ни изненадва, безпокои, тревожи.
    Ако говорим за харизматичността на един човек, тя също може да бъде постепенно изградена в индивида.

    За етиката в общуването или един съвет, който ще е полезен на всеки

    През Вашата школовка са преминали много известни и обичани български актьори и публични личности като Владо Карамазов, Диана Любенова, Гергана Стоянова. Какъв съвет бихте дали на човек, чиято работа не е свързана с говорене пред публика или поне не толкова голяма, каквато е актьорската?
    Сега ще ви кажа. Гергана игра, мога да кажа, поддържаща роля в един български филм – „Шивачки“. Още първия път, когато аз гледах филма тя произнесе една реплика, вероятно я е произнесла много убедително, защото от едно гледане, тази реплика остана в съзнанието ми като забодена с карфичка. Репликата беше: „Тя иска да ми каже нещо, което аз не искам да знам“. Тук навлизаме в сферата на етиката. Това, което от деца са ни казвали и са ни убеждавали: „Не казвай на другите това, което не искаш да чуеш за себе си“ или „Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят с теб“. Трябва да преценяваме всяка една наша дума как ще отекне в съзнанието на този, с когото говорим. Защо трябва да казваме нелицеприятни неща, ако чрез тях няма да помогнем? Трябва да преценяваме всяка една дума, защото една дума може да избуи като нещо огромно, като проблем в съзнанието на този, с когото говорим и обратно. Можем да омаловажим нещо, което в съзнанието на другия е като голям проблем. Голямо е изкуството да общуваме. Трябва да го изучаваме. Аз съм учудена, че подобен предмет или поне етика – етика на общуването, смятам че такъв един предмет трябва да бъде изучаван дори още в първите 4 години – още в началното училище. В детските градини - не, но в началното училище трябва да се изучава предмет етика на общуването.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 16 минути
    Русе и ТИЗ създават нов индустриален парк край Дунав
    Новата индустриална зона ще бъде наречена на река Дунав и ще разполага с административен център
    преди 34 минути
    От 1 юни България се включва към "зелния сертификат" на ЕС
    На 14 май предстои приемателно тестване
    преди 40 минути
    Проучване: Българите на възраст между 40 и 50 г. са по-склонни да се обучават за нова професия
    Почти 80 000 българи са преминали през курсове за квалификация и преквалификация през миналата година
    преди 54 минути
    241 са новите случаи на коронавирус у нас
    Положителни са малко над 4% от изследваните
    07 май 2021, 16:18
    Великобритания съветва хората под 40 години да не се ваксинират с AstraZeneca
    По-рано това се отнасяше само за хората под 30 години
    07 май 2021, 15:15
    Ваксините стават задължителни за служителите в Саудитска Арабия
    Целта е ограничаване на разпространението на вируса