понеделник, 10 май 2021   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1207 прочитания

    Този българин откри уникална екзопланета

    Въпрос на време е да открием планета, на която има живот - д-р Трифон Трифонов, астроном в Института “Макс Планк“ в Хайделберг, пред Economy.bg
    12 март 2021, 14:51 a+ a- a

    Името на българина Трифон Трифонов обиколи водещи световни медии като Science, Reuters, Deutsche Welle, AFP и др., като откривател на нова близка екзопланета със скалиста повърхност. Глизе 486 б е разположена само на 26 светлинни години. Тя може да даде ценна информация за произхода и развитието на планетите, както и да помогне в търсенето на извънземен живот.

    Д-р Трифон Трифонов е астроном в Института „Макс Планк“ в Хайделберг и възпитаник на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

    Economy.bg се свърза с д-р Трифонов, за да разбере какво е значението на откритието му, колко време отнема намирането на нова планета, кой дава името й, на коя планета има най-голям шанс да се натъкнем на извънземен живот, на какво се дължи засиления интерес напоследък към Марс.

    Виртуално пътуване до екзопланетата Глизе 486 б
    Анимация: RenderArea

    Д-р Трифонов, как се стигна до откриването на екзопланетата Глизе 486? Колко време Ви отне?
    Намирането на екзопланети е един сравнително дълъг процес. Аз съм част от екипа на консорциума CARMENES, обединяващ 11 научни институции в Германия и Испания. Ние изследваме около 350 звезди от типа „червени джуджета“ чрез метода на звездните лъчеви скорости, който пък разчита на ефекта на Доплер.
    Нашите цели са много, но основната е да намерим колкото се може повече скалисти екзопланети в орбита около тези звезди и да изградим адекватна статистика на планетните характеристики на близките екзопланети.
    CARMENES е проектиран около 2010 и отне цели 6 години да се построи и монтира на 3,6-метровия телескоп в астрономическата обсерватория Калар Алто в Испания. Много подобен е и случаят на спектографа MAROON-X, разположен на 8,1-метровия телескоп Gemini North в САЩ, както и на космическия телескоп TESS (Transiting ExoplanetSurvey Satellite) на NASA, с които е изследвана Глизе 486 б.
    Самите обзори като този на CARMENES отнемат години на постоянни наблюдения на звездите, докато получим неоспорими научни доказателства за наличието на планети в орбита. Тук трябва да поясня, че астрономите не са в състояние да открият всички планети в дадена звездна система. Вероятно както в нашия локален пример Слънчевата система броят на планетите, които обикалят около дадена зведа, са няйколко и дори десетки.
    В този контекст на CARMENES бяха нужни около 3 години прецизни наблюдения да открием Глизе 486 б. Около 6 месеца ми бяха необходими на мен и моите колеги да направим анализите и още половин година да публикуваме резултатите.
    Подобни времеви рамки са съвсем нормални в този „бизнес“. Имайте предвид, че това не е първата планета която CARMENES открива, нито ще е последната! Аз лично съм бил част и от други открития с CARMENES, които не са достигнали до вас, и като водещ учен, и като съавтор.

    Снимка: Max Planck Institute for Astronomy

    Кой даде името й?
    Планетите са наименувани на звездата, около която са открити. Планетите плучават буквен индекс, започвайки от b, следва c, d и т.н. Например, Глизе 486 е малка чевена звезда, разположена само на 26 светлинни години от Слънцето. Новооткритата планета, която обикаля около Gliese 486, е наименувана Gliese 486 b (Глизе 486 б), a ако открием втора планета, тя автоматично ще бъде Gliese 486 c.

    Какво е уникалното за тази екзопланета?
    Глизе 486 е много привлекателна за учените по ред причини. Това, което прави това откритие "уникално", е, че екзопланетата периодично преминава пред диска на своята звезда, т.е. наблюдават се т.нар. „пасажи“ на планетата, което е сравнителкно рядък и много интересен феномен. По време на тези пасажи, малка част от звездната светлина преминава през планетния атмосферен слой и оставя своя отпечатък в спектъра, който регистрираме.
    И макар да сме открили много потенциално скалисти планети с пасажния метод, едва няколко са в непосредтвена близост до Слънцето.
    Отделно, благодарение на изключително точните пасажни и доплерови наблюдения, които регистрираме, относителната й близост до Земята, прави Глизе486 б една от малкото екзопланети, на които може да изчислим радиуса и масата с безпрецедентна точност.

    Какво е значението на Вашето откритие за науката?
    Глизе 486 б е откритие от изкючителна важност за астрономите. Характеристиките на системата червено джудже-планета са възможно най-добрите за регистриране на атмосфера на скалиста екзопланета.
    Тепърва астрономите ще правят по-задълбочени анализи на планетата и със сигурност ни очакват интересни открития. Ако успеем да регистрираме атмосфера на Gliese 486b, това ще даде надежда, че планетите в обитаемата зона около т.нар. звезди червни-джуджета могат също да имат атмосфера, което е от фундаментална важност за разцвета на живота. Ако не успеем, да регистрираме атмосфера на Gliese 486b, то това може да е знак, че вселената е доста по-пуста, отколкото ни се иска.

    Какво предстои за изучаването на тази планета? Какво очаквате да откриете още?
    Когато космическият телескоп „Джеймс Уеб“ най-после влезе в експлоатация, съм убеден, че Глизе 486 б ще бъде една от неговите първи дестинации. „Джеймс Уеб“ ще бъде около 100 пъти по-мощен от космическия телескоп "Хъбъл" и ще може да „надникне“ в нейната атмосфера. Ако регистрираме атмосфера, ще узнаем нейния химически и физическия състав, като това би ни дало важна информация за произхода и еволюцията на планетите от земен тип.

    Много хора се питат, защо е нужно да се инвестират милиарди за изучаване не Космоса или други планети, когато на Земята имаме толкова много проблеми, особено сега с пандемията. Какво бихте им отговорили?
    Разбира се, на фона на бедността и други наболели проблеми като КОВИД-19 кризата в последно време е нормално хората да си задават тези въпроси. Като начало бих казал на тези хора, че техните притеснения за това колко пари се харчат за наука, са неоснователни. В световен мащаб, дори в най-развитите страни, парите, давани за наука, са едва няколко процента от брутния вътрешен продукт. Процентът за изследване на Космоса е още по-малък, макар да е от фундаметална важност за човечеството. Все пак най-добрата инвестиция си остава образованието и науката. Точно това е в основата на човешкия прогрес.

    Коя е планетата, на която има най-голям шанс да има живот?
    Тази, която прилича на Земята. Все още я търсим усърдно и ще я намерим. Въпрос на време е.

    Според Вас кой вариант е по-добър – да търсим или да избягваме контакт с извънземен живот?
    Не мисля, че сме готови за първи контакт, макар извънземният живот да е това, което търсим най-усърдно.
    Дали извънземна цивилизация би била приятелски настроена, агресивна, или просто би ни игнорирала? Всичко е в сферата на научната фантастика.
    Най-доброто, което можем да направим, е да продължим нашието търсене на извънземен живот, но същевременно да опазим планетата Земя. Все пак това е единствената планета, на която сме 100 % сиурни, че има живот.

    Какъв е шансът да открием такъв живот?
    Макар да съм умерен оптимист, по-скоро малък. Вероятно не и в рамките на нашият живот, макар че много ми се иска да не съм прав.

    Как си обяснявате „нашествието“ от мисии за изследване на Марс тази година?
    Не бих казал, че има „нашествие“. Това е една поседователна политика на НАСА и други агенции. Тези мисии, като астрономическите инструменти, за които говорих по горе, са планувани преди години, дори в някои случаи десетилетия. Например роувърът „Пърсивиърънс“ или „Пърси“ както галено го наричат, е наследник на роувъра „Кюриосити“, който е на МАРС от 2012. Основната цел на „Пърси“ е да търси признаци на древен живот на Марс. При всички положения, дори да не намери доказателства за древен живот, „Пърси“ ще ни помогне да научим много повече за историята на Червения ни съсед.

    Какво провокира интереса Ви към астрономията?
    Това е страст от дете. От много малък. В началото на 90-те излязоха първите илюстрирани енциклопедии, книги, т.н. Отделно в библиотеката на баба ми имаше книгата класика на Б. А. Воронцов-Веляминов „Неразгаданата Вселена“ от далечната 1973 година. Много обичах да разглеждам илюстрациите и да чета текста, който се опитвах да разбера. Старите списания „Космос“ също бяха предпочитано четиво, а в края на 90-те вече имаше популярни списания като „Андромеда“ и вестник „Телескоп“.

    Какъв път извървяхте от София до откритието днес?
    Ивървях и още вървя един много интересен път! Аз съм щасливец, тъй като работя моето хоби! Разбира се, моето професионално развитие започва от България и по-специално в катедрата "Астрономия" към Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Следва докторат в Германия, който завърших през 2014 в Хайделбергския университет. Точно през този период станах специалист по екзопланети и имам няколко открития. В средата на 2014 започнах специализация в Хонгконгския университет, който е един от най-престижните университети в Азия. Там специализирах „Планетарна динамика“ под ръководството на едни от най-добрите специалисти и учени в тази насока. През 2016 бях поканен да се върна в Хайделберг и да стана част от Департамента по „Плането- и звездообразуване“ към Института „Макс Планк“ и точно тогава започна моята работа с CARMENES. Водещ автор съм на 11 екзопланетни открития и на десетки други като съавтор.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 47 минути
    преди 59 минути
    Работното място през 2021: Вижте кои са основните тенденции
    Проучване на VMware показва, че благодарение на дистанционния модел на работа 82% от бизнес лидерите са привлекли таланти, живеещи извън големи икономически центрове
    преди 2 часа
    преди 2 часа
    Русе и ТИЗ създават нов индустриален парк край Дунав
    Новата индустриална зона ще бъде наречена на река Дунав и ще разполага с административен център
    преди 3 часа
    От 1 юни България се включва към "зелния сертификат" на ЕС
    На 14 май предстои приемателно тестване
    преди 3 часа
    Проучване: Българите на възраст между 40 и 50 г. са по-склонни да се обучават за нова професия
    Почти 80 000 българи са преминали през курсове за квалификация и преквалификация през миналата година