Вярвам, че в следващите 3 до 5 години България ще има своите първи милиардни компании – Добромир Иванов, главен изпълнителен директор на BESCO, пред Economy.bg
Предприемачите, идващи от страни извън ЕС, ще могат бързо да се установят и да развиват високотехнологичен бизнес в страната ни. Това стана възможно, след като преди дни парламентът одобри т.нар. „стартъп виза“ у нас. България беше сред малкото страни в ЕС, които нямаха подобен тип виза. За въвеждането й вече близо 2 години усилено работят от Българската стартъп асоциация (BESCO).
„Стартъп визата е възможност за още по-добро развитие на нашата локална стартъп екосистема. Ако тя сработи добре, ще дойдат предприемачи от много места по света, ще донесат know how, контакти и ще помогнат за развитието на страната ни“, коментира пред Economy.bg Добромир Иванов, главен изпълнителен директор на BESCO. По думите му целта е да се привличат продуктови компании, а не да се отварят аутсорсинг офиси на чуждестранни компании. Според Иванов има голям интерес от стартъпи извън ЕС, защото те гледат на България и като врата към европейския пазар. „Има много компании от Израел например, особено във финтех сектора“.
Предвижда се стартъп визата да се преиздава всяка година, като все още се уточнява, дали тя ще е обвързана с определен размер на инвестицията.
Повече за стартъп визата, кой може да се възползва от нея, на какъв принцип ще се издава, как ще се отрази тя на стартъп средата у нас, предизвикателствата пред стартъпите у нас, в какви бизнес направления работят те и кога можем да очакваме „еднорози“ и у нас – Economy.bg разговаря с Добромир Иванов, главен изпълнителен директор на BESCO.
Добромир, преди дни парламентът прие в България да бъде въведена стартъп виза. Какво точно предвиждат промените?
Стартъп визата дава право на предриемачи, идващи от страни извън Европейския съюз, да дойдат в България и да развият високотехнологичен бизнес в страната ни. Такива визи има в почти всяка страна от Европейския съюз и ние в BESCO се борихме 2 години България също да създаде своя.
Конкретните промени са в Закона за чужденците в България и те дават правното основание да се издаде стартъп виза и тя да бъде използвана от предприемачите, идващи от т.нар „трети страни“. Самият ред на издаване в закона се предвижда да бъде уреден в наредба, която ще бъде издадена от министъра на икономиката.
Кога реално може да се очаква тази стартъп виза да стане ефективна?
Стартъп визата ще бъде реално действаща веднага когато министърът на икономиката издаде наредбата, която регламентира самата процедура. Ние работим и се борим това да се случи в рамките на мандата на сегашното правителство и имаме и пълната подкрепа на настоящия министър на икономиката Лъчезар Борисов.
На какъв принцип ще се издава стартъп визата? На база размер на инвестиция ли?
В закона не се постави изрично ограничение, свързано с инвестиция или с капитала на компанията. Това бе една от спорните теми и буквално в последния момент от трибуната на парламента народният представител от ГЕРБ Александър Иванов направи предложение предвиденото ограничение в размера на капитала да отпадне. Това бе безспорно правилно решение.
Сега в наредбата стои възможност да се дискутира дали да има ограничение, свързано с размер на инвестиция. В работните групи бе обсъждано да има такава, която работно бе предвидена да бъде 50 000 лв, най-вече с цел да се покаже и че съответният стартъп все пак е привлякъл някакво финансиране и някой вече е повярвал в идеята, и за да е ясно, че идват в страната ни с начален ресурс. Но това е все още тема, която е в процес на обсъждане, възможно е изобщо да няма такова ограчение.
Най-важните елементи от процедурата за одобрение, за които се борим в момента, са две неща: 1) кандидатстването да става изцяло онлайн и 2) одобрението да идва от представители на самата местна стартъп екосистема – т.е. представители на фондовете за дялово и рисково инвестиране, на инкубатори, акселератори и другите „играчи“ от общността. Това е добрата практика от всички страни, където стартъп визата работи успешно. Това са и хората, които имат реалния опит, с който могат бързо и точно да преценят дали даден кандидат реално развива стартъп и какъв е неговият потенциал.
Предприемачи от кои страни могат да се възползват реално от стартъп визата?
От всички страни, които не са членки на ЕС (просто членките на ЕС нямат нужда от такава виза, защото могат свободно да се придвижват в рамките на Съюза).
За България най-интересни и приоритетни са съседните балкански страни, които не са членски на ЕС, страните от бившия Съветски съюз като Молдова, Украйна и Беларус, както и традиционните лидери в иновациите и технологиите като Израел, Южна Корея, САЩ и Великобритания.
В становището, което сте изпратили до парламента, сте отбелязали, че дългосрочната цел е чрез стартъп визата за 10 години у нас да дойдат 2000 стартъп компании. Фирми от кои сектори си поставяме за цел да привлечем?
Към България интерес през последните години проявяват компании от финтех сектора, биотехнологиите, агротех и много други.
Важно е да се поясни, че целта е да се привличат продуктови компании, а не да се отварят аутсорсинг офиси на чуждестранни компании. Чрез стартъп визата ние целим чуждестранни предприемачи да създават бизнеса си в България, тук да бъде интелектуалната собственост, know how и това да помага на страната ни да се развива икономически.
Прогнозата ни за 2000 компании за 10 години идва, следвайки опита на другите страни и взимайки предвид нашите реалности. Но за да се случи това, не е достатъчно само да имаме стартъп виза.
Нужни са още много подобрения и промени в Бългрия, за да може предприемачите да искат да идват и да остават в страната ни. Нужно е да работим много и за репутацията и бранда на България и региона, за да може след време, когато някой чуе за нашата страна или за Балканите, да мисли за иновации, технологии, умни млади хора и успешни компании...нещо, което е много далеч от днешната ни репутация, за съжаление.
Очаквате и привлечени инвестиции от 60 млн. долара от първоначалното идване на компаниите, както и създаване на 20 хил. нови висококвалифицирани работни места. От какво зависи тази цел да стане реалност?
Нужно е България да направи още много промени. Ние трябва да имаме: 1) достъп до много повече капитал, и то пазарен, а не грантове и субсидии; 2) достъп до талант и привличането на още десетки хиляди висококвалифицирани кадри, нужни за развитието на компаниите тук; 3) подобряване на средата за бизнес, включително така нужните промени, свързани с електронното управление, без които е невъзможно да бъдем атрактивни за глобалните предприемачи.
Как промените ще се отразят на стартъп средата у нас?
Стартъп визата е възможност за още по-добро развитие на нашата локална стартъп екосистема. Ако тя сработи добре, ще дойдат предприемачи от много места по света, ще донесат know how, контакти и ще помогнат за развитието на глобално мислене сред нашите стартъпи. Много е ценно да си в някой coworking например и около теб да има хора от различни страни, които могат да ти помогнат с информация за техните пазари и за това как можеш да продаваш там, с кого можеш да се свържеш, как да намериш още инвеститори.
Каква ще е продължителността на стартъп визата?
На този етап е предвидено да се преиздава всяка година. След като се види, че работи добре, това може да бъде променено и сроковете да се удължат.
Колко стартъпа идват в момента от чужбина? От кои страни главно?
Важно е пак да поясним, че стартъп визата е свързана със страните извън ЕС. В момента свободно в страната ни идват стартъпи от другите страни членки, макар интересът от тях да не е голям. Имаме сравнително голяма група от френски предприемачи например, но това е изключение.
Определено по-голям е интересът от стартъпи извън ЕС, защото те гледат на България и като врата към европейския пазар. Има много компании от Израел например, особено във финтех сектора, игрите и др. Но точна статистика към момента не съществува. Надяваме се тази година да имаме анализ, който да измери и това.
Кои са най-големите предизвикателства пред българските стартъпи днес? Предизвикателствата са много, но ще започна с хубавото, което имаме. България има много добре развита екосистема от предприемачи, компании и организации, които могат да помогнат на стартъпите. Това е нещо, което се изгради през последните 10 години от самата общност. Добрите компании има как да намерят инвестиции, има организации, които се грижат за началната подготовка, за първите стъпки, след това други се грижат за вече развиващите се и за това как да станат още по-успешни, да растат по-бързо и по-устойчиво, да излизат на нови пазари. Това е много ценно и не са много страните, които имат толкова добре сработена система като нашата. Резултатите тепърва ще се виждат.
Въпреки това предизвикателствата са много. Все още ние нямаме развит капиталов пазар. Инвестициите, особено в ранна фаза са предимно с публични средства, а ние имаме нужда от частни такива, защото всеки може да види колко различно се управляват публини и частни пари. Стартпите развиват научно-развойна дейност и имат нужда от пари, а инвестициите в България са в много пъти по-малки от тези в повечето други страни от Източна Европа (да не говорим за западните страни и Азия).
В какви направления основно развиват бизнес стартъпите у нас?
Финтех, блокчейн, биотехнологии, здравеопазване, SaaS, B2B софтуерни решения, gaming.
В кои сектори има най-голям потнециал да създадем еднорог? И в какъв времеви диапазон?
Във всяка от гореизброените индустрии има потенциални „еднорози“. В момента е много интересно, че цялата ни екосистема осъзнава нуждата от повече успешни компании и всеки помага на тези, които вървят напред. Без значение кой в какво е инвестирал, ако може да се помогне, се помага, защото всички имаме интерес България да има милиардни компании, предпреимачи с пари, които идват от пазара, а не от държавата, както и продукти и услуги, които са разпознаваеми по целия свят и които помагат и България да бъде асоциирана с тях. Вярвам, че в следващите 3 до 5 години ще имаме своите първи еднорози.
Върху какви други инициативи работите в момента?
Най-важният ни приоритет в момента е изменение в Търговския закон, чрез което се съзава нов вид дружество. То решава проблеми с конвертируемите заеми, договорите за вестинг, т.нар option pools, tag alongs, drag alongs и много съвременни механизми, които са важни за отношенията между предприемачите, инвеститорите и служителите в една компания. Днешното ООД, което масово се ползва отговаря на нуждите на занаятчийница от 19. век и не може така да развиваме глобални компании от индустриите на бъдещето. Текстовете ще са готови до края на месец и вярваме, че ще имаме подкрепа от всички политически партии да бъде гласувано скоро след изборите.
Други важни теми за нас са разрешаването на доброволните ни пенсионни фондове да инвестират в алтернативни инвестиционни фондове, сред които са VC фондовете, ускоряването на процедурата за синята карта, електронната идентичност, дигиталното вписване на акции и дигиталните трудови книжки. Борим се и за закона за личния фалит, подобряване на процедурата за несъстоятелност и възможността по-бързо и лесно да се ликвидират компании.
