Когато се срине душата, тялото я следва

Каква е връзката между оптимизма и самооценката и между оптимизма и лидерството? Тази тема коментира психотерапевтът и писател Мадлен Алгафари.

Тя беше специален гост в онлайн събитието по представяне на резултатите за България от 24-ото Годишно глобално проучване на PwC сред бизнес лидерите.

Според Алгафари оптимизмът би трябвало да е един от първите атрибути на лидерските умения. Тя цитира старата българска поговорка „Мисли бяло и ще те стига бяло, мисли черно и ще те стига черно“. По думите й хората, които реагират с отрицание, освен че това е форма на защитен механизъм, са и арогантни. „Защото когато отричаш, имаш претенцията да си последната инстанция, да си някакъв Бог. Когато вярваш, казваш, че има по-малко, но и нещо по-голямо от теб, на което се уповаваш“.

По време на събитието Алгафари се спря и на връзката между оптимизма и самооценката. „Хората, които имат добра самооценка, обикновено са и много по-оптимистично настроени. Те са по-доверчиви към света, към околните, към живота изобщо. Съответно хората с по-ниска самооценка са негативно настроени и не вярват. Те не вярват и на себе си, тъй като, за да вярвяме на онова, което е извън нас или което предстои, на първо място е важно да сме уверени в самите себе си“. Според психотерапевта добрата самооценка не означава непременно човек, който е перфектен. Дората самооценка е реалистичната, посочва Алгафари.

По думите й позитивно мислещите хора не означава, че нямат проблеми или трудности в живота си. „Позитивното мислене означава да си даваш сметка, че трудностите, които съществуват в живота на всички, са уроци или поуки. Или каляващо трениране за нещо“.

Хората обаче сме логично мислещи същества и винаги търсим причинно-следствени връзки, когато ни се случи дадена трагедия. „Ако не можем да намерим такова основание, психиката реагира с депресия. Сриваме се. А когато се срине душата, тялото я следва. То също се предава“, подчертава Алгафари. „Онези, които са избрали да погледнат от друг ъгъл на случващото се, мислейки така: „Може би основанието не е в миналото, може би основанието е напред в бъдещето“, се справят и оцеляват“.

Психотерапевтът обърна внимание и от какво зависи доброто лидерство. „Доброто лидерство зависи от възпитателния подход, който създава добра самооценка. Оптимизмът е в това да вярваме, че понякога и грешните избори са необходими и важни в живота, за да можем да вървим напред“. Тя очерта и характеристиката на успешния тип лидер на база на направена преди години от нея анкета. „Освен добрата самооценка, той притежава и оптимизъм за бъдещето. Лидерът освен интелект и добро сърце, трябва да притежава и харизма“, категорична е Алгафари.