четвъртък, 26 май 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3455 прочитания

    Подготвени ли са компаниите в България за Whistleblower директивата на ЕС?

    В какви компании ще се прилага и какво са задължени да направят пред Economy.bg разяснява Юлиян Михов, който ръководи отдела за предотвратяване и разкриване на измами в PwC България
    22 октомври 2021, 15:03 a+ a- a

    Юлиян Михов има повече от 25 години професионален опит в консултантски компании от групата на т.нар. „Голяма четворка“ в България, Нидерландия и Великобритания. Водил е редица проекти за клиенти в различни индустрии в частния сектор, свързани с реорганизация на компании, данъчно планиране и оптимизация на процеси при спазване на регулаторната рамка. Има магистърска степен по право – СУ „Св. Климент Охридски” и специализация „Международно данъчно право“ в Нидерландия и Великобритания. Притежава Business Development Executive Certificate, License by EY EMEIA Business Development Certification Programme, както и PwC Pursuit Methodology coach – CEE.

    До 17 декември 2021 г. всички държави членки на ЕС са длъжни да транспонират Директива (EC) 2019/1937 за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на ЕС (Whistleblowing Directive). Съответните нормативни актове следва да влязат в сила от началото на 2022 г. Новата правна уредба ще се прилага първо за компании с над 250 служители, а след декември 2023 г. и за компании с повече от 50 служители. 

    Подготвели ли са компаниите в България за новата Директива? Какво са задължени да направят и какви конкретни стъпки трябва да предприемат?  

    Повече за новата Директива и промените, които предстоят, пред Economy.bg разказва Юлиян Михов, директор „Бизнес развитие за Югоизточна Европа“ в PwC. От юли 2021 г. той ръководи и отдела за предотвратяване и разкриване на измами (Forensic services) в PwC България. 

    Какво представлява Whistleblower директивата на ЕС и защо се налага въвеждането ѝ?
    Подаването и разглеждането на сигнали за нарушения на законодателството e средство за изграждане на етична корпоративна култура, която е базирана на доверие. Поне така ние в PwC възприемаме необходимостта от създаване на регулаторна рамка на този процес, каквато се предоставя с Директива (EC) 2019/1937 за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на ЕС (Whistleblowing Directive). С тази директива европейският законодател създава не просто едно ново регулаторно задължение (административна тежест) за компаниите, а по-скоро цели да ги вдъхнови да прилагат етична и устойчива корпоративна култура. Тези работодатели, които позволят прозрачна комуникация в компанията си, създават доверие както във вътрешните, така и във външните отношения. Редица изследвания в САЩ и Западна Европа, проведени в последните 2-3 години, недвусмислено показват, че има пряка връзка между увеличеното използване на вътрешнокорпоративни канали за подаване на сигнали за нарушения на законодателството и подобряване на бизнес резултатите на компаниите. 

    Кога и как предстои да бъде имплементирана в България? Допустими ли са редакции, промени, изключения, разширения?
    Всички държави членки на ЕС са длъжни да транспонират директивата в националното си законодателство до 17 декември 2021 г. и съответните нормативни актове следва да влязат в сила от началото на 2022 г. Същевременно директивата задава рамката от минимални изисквания, които всяка държава от ЕС следва да прилага. Дадена е свобода за евентуално разширяване на кръга на лицата, за които да е приложима, за избор дали да се допуска приемането на анонимни сигнали, дали да се прилага само за сигнали относно нарушения на правото на ЕС, или да се допускат за разглеждане сигнали за нарушения и на националното законодателство и т.н. 

    Министерството на правосъдието вече започна работа по подготовката на вътрешния нормативен акт, който се предвижда да е с ранг на закон и работно заглавие „Закон за защита на лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения“. Въпреки че организираната от Министъра на правосъдието процедура по обществена консултация относно този законопроект приключи на 18 октомври, очакването ми е да има известно забавяне на процеса поради предстоящите парламентарни избори през ноември и нужното време за сформиране на ефективно работещ парламент, който да приеме този закон. Допълнително основание за подобно притеснение е и обстоятелството, че България е една от малкото държави в Европейския съюз, в която в момента няма действащо законодателство, което да урежда тази материя, особено в областта на създаване и опериране на вътрешните канали за подаване на сигнали за закононарушения. 

    Следва да се отбележи обаче, че редица други държави в Съюза също изостават в законодателната си дейност по транспониране на тази директива. Отличник с работещо вече национално законодателство е Дания, следвана от Германия, Ирландия и Нидерландия, които имат изготвен законопроект за прилагане на Директивата. В следващите няколко седмици предстои законодателните органи в тези държави да приемат тези закони. Други държави пък са декларирали готовността си да спазят срока за привеждане на вътрешното си законодателство в съответствие с Директивата и активно работят в тази насока. Сред тях са и няколко държави от Централна и Източна Европа като Естония, Чехия и Румъния. 

    Кой държавен орган ще се заеме с прилагането на Директивата?
    По този въпрос предстои да се вземе решение от българския законодател. В рамките на завършилия в началото на тази седмица консултативен процес надделя мнението, че за да бъде ефективно действащ новият Закон за защита на лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения, следва да се предвиди създаването на нов независим специализиран орган, който да отговаря за ефективното прилагане на закона или да се използва подобен вече съществуващ такъв – например омбудсмана на Република България. 

    Какви лица Директивата тълкува като whistleblower-и? 
    Директивата предвижда да се предоставя защита на широк кръг лица, които разполагат с информация за нарушение на законодателството в контекста на полагане на труд и които са решили да подадат сигнал за такова нарушение („да надуят свирката“, оттам и терминът на английски whistleblower). Директивата разширява и допълва съществуващите норми за подаване на сигнали в отделни сектори на икономиката, затова е и обяснимо, че се разширява и кръгът от лица, на които тя цели да се осигури защита. Това са служителите (както настоящи, така и бивши) на юридически лица от публичния и частния сектор, а така също и други лица, които не са в трудово правоотношение с работодателя, напр. кандидати за работа, доставчици и т.н. 

    Подобно е и предложението на Министерството на правосъдието на България – да не се ограничава кръгът на лицата, които получават защита, след като са подали сигнали за закононарушения. 

    За да получат подобна защита, тези лица следва да имат основателна причина да смятат, че информацията, която са подали, е вярна към момента на подаване на сигнала и последният е подаден по пътя на вътрешните, външни или публични канали. 

    Важно е да се отбележи, че Директивата не засяга прилагане правото на ЕС и държавите членки относно защита на класифицираната информация, защита на привилегията на адвокатската и медицинската професия, поверителността на съдебните разисквания и правилата на наказателното производство. 

    За какви компании ще се прилага директивата и откога?
    Новата правна уредба се прилага първо за компании с над 250 служители, а след декември 2023 г. и за компании с повече от 50 служители. Сериозно предизвикателство, пред което се изправя Министерството на правосъдието с транспонирането на Директивата, е при определяне на кръга задължени лица да намери правилния баланс между обществения интерес и избягване създаването на допълнителни утежняващи ангажименти за предприятията. В тази насока са и част от предложенията, направени по време на консултативната процедура, проведена от Министерството на правосъдието. Например с цел избягване на твърде голяма административна тежест да се допуска прилагане на системи за докладване, които са единни на групово ниво; да се създадат процедури и канали за докладване на закононарушения във всички сектори, в които могат да възникнат сериозни последици за публичния интерес при укриване или неразкриване на противоправно поведение.

    Подготвени ли са компаниите в България за новата директива? Какво са задължени да направят и какви конкретни стъпки трябва да предприемат?
    Не са малко компаниите в България (най-вече тези, които са част от големи международни корпоративни групи), които вече имат създадени механизми, даващи възможност на служителите да сигнализират по сигурен и надежден начин при нарушения на законодателството и нормите и бизнес етиката. За немалка част от компаниите обаче тази директива ще бъде регулаторно предизвикателство. Дори очаквам да има такива, които ще изкажат мнението, че тя им създава нова ненужна административна тежест. Както посочих в началото, тази директива е еманация на прогресивното мислене за прозрачност и нетърпимост към неспазване на етиката и закона. 

    Работодателите и публичните субекти имат задължение за въвеждане и поддържане на вътрешни канали за подаване на сигнали за нарушения на правни норми, в материално-правния обхват на Директивата. Тези канали: 

    - следва да са достъпни за всички служители;

    - трябва да са надеждни, да осигуряват поверителност на информацията и на информатора;

    - следва да насочват информация (сигнал) към определено компетентно лице или отдел, което ще е отговорно за надлежно разглеждане на сигнала и даване на отговор;

    - следва да позволяват подаване на сигнали устно или писмено;

    - следва да могат да се възложат за управление на трети лица;

    - следва да са достъпни и за лица, които не са в трудово/служебно правоотношение – напр. кандидати за работа, стажанти, контрагенти и т.н.

    На кого и как ще могат да докладват нарушения сигнализиращите лица (whistleblower-ите)? 

    Директивата предвижда три алтернативни опции за сигнализиране: 

    - предпочитаната опция е докладващият закононарушение да използва вътрешна система за подаване на сигнали в рамките на своята организация/компания. Алтернативно могат да се използват външни канали за подаване на сигнали директно към компетентни държавни органи или пък публични канали, например предоставяне на информация на медиите. 

    Респективно вътрешните канали за подаване на сигнали се предвижда да могат да бъдат експлоатирани вътрешно (от служители на работодателя/публичния орган) или да бъдат осигурени външно от трето лице. Директивата не вменява обаче изисквания или критерии за това кой може да изпълнява функциите на отговорник за получаване и обработка на сигнали за нарушаване на законодателството. Затова и очакванията ни са на база на опита на държави с действащо вече законодателство в сферата тази роля да бъде поверена на някои измежду следните лица: 

    - Корпоративен омбудсман (ако има назначен такъв)

    - Compliance officer 

    - Членове на Комитета по етика (ако има вътрешни етични кодекси в съответния правен субект)

    - Служител по защита на личните данни

    - Член или секретар на колективен орган за управление (Съвет на директорите, Управителен съвет) 

    - Вътрешен правен съветник (юрисконсулт)

    Предполага ли новата директива създаването на нов отдел/професия в компаниите?
    Не отхвърлям тази възможност. Всичко зависи обаче доколко собствениците и управителите на компании, които ще попаднат в регулацията на новия закон, ще приемат сериозно отговорността си да бъде изграден механизъм за получаване и обработване на сигнали за нарушения на законодателството в техните компании. 

    Как ще се отрази на компаниите, икономиката и обществото въвеждането на тази Директива?
    Изхождайки от сложната епидемична и икономическа обстановка, в която се налага да се приложи Директивата, според мен фокусът следва да бъде върху прилагане на един необременяващ компаниите от частния сектор механизъм, който обаче да насърчава и да позволява действително и ефективно противодействие на всякакви форми на корупционно поведение и действия и/или бездействия по прилагане на законодателството в сфери от голям обществен интерес. Нужна е дори добре планирана разяснителна кампания от страна на държавата и на самия бизнес, с която да се предотврати евентуално негативно обществено отношение към този закон и да се разграничи неговата цел от познатото ни от годините на социализма доносничество. В тази връзка наред с предоставяне на ефективна защита на всички лица, които са проявили нетърпимост към порочни явления и практики, следва да се предвиди и достатъчно ефективен механизъм да бъдат наказвани лица, които си позволят да използват този закон за злепоставяне на други лица. 

    Както посочих в началото, изследванията недвусмислено показват, че колкото по-добре, сигурна и ефективно функционираща система за подаване на подобни сигнали има в компаниите, толкова по-успешни са те. Същото важи с пълна сила и за лицата от публичния сектор, които прилагат такива механизми за сигнали и оповестяване на информация за нарушения.  

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    Шуменската "Алкомет" инвестира 11 млн. лв. в нови производствени мощности
    С новата инвестиция компанията открива и още 35 работни места
    преди 5 часа
    А1 България придобива СТЕМО - една от най-големите български ИТ компании
    Двете компании заедно ще предоставят широко портфолио от високотехнологични услуги за корпоративни клиенти
    преди 5 часа
    Pfizer ще продава лекарствата си без печалба на 45 пазара
    Компанията цели да подобри достъпността до защитените от патент лекарства и ваксини в държавите с ниски доходи
    преди 8 часа
    Ускоряват процеса за изграждане на ВЕИ за лични нужди
    Депутатите одобриха облекчаване на режима за изграждане на мощности за собствена употреба
    преди 10 часа
    316 нови случая на Covid-19 у нас
    Общият брой потвърдени случаи на новия коронавирус у нас от началото на пандемията е 1 164 122