понеделник, 03 октомври 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2707 прочитания

    Заражда се цяла култура, свързана с финансовата грамотност

    Стойне Василев за връзката между финансовата грамотност и благосъстоянието, промяната в мисленето, свободата и отговорността
    30 март 2022, 16:39 a+ a- a

    Стойне Василев е независим личен финансов консултант, инвеститор, автор на бестселъра „Умни пари“ и председател на УС на Българска асоциация на личните финансови консултанти. Стойне има повече от 15 години професионален стаж на високи позиции във финансовата сфера.

    Във втората част от разговора ни със Стойне Василев, говорим за финансовата грамотност, пътят на Естония, изборите, които носят свобода, но и отговорност, волята, която позволява да сбъдваме желанията си, за финансовата свобода, която отключва ума, за изхода от „Матрицата“ и къде се крие щастието,

    Имате ли представа колко последователи на FIRE има у нас?
    Нямам такава представа. Аз ще споделя малко от кухнята на личния финансов консултант. Занимавам се с това от над 10 години и през първите 5 по-голямата част от тези дългосрочни цели бяха насочени към вещите. Да се купи по-хубава къща, по-голям апартамент, някакъв ваканционен имот или по-скъпа кола, да се направи някакво голямо пътуване. Но последните 5 години почти 99% от хората, поне една от дългосрочните им цели е финансовата свобода. И мисля, че все повече хора разбират, че няма как тази прословута българска мечта, това се нарича българска мечта на нашите родители, нашите баби и дядовци – да работят известно време и след това държавата да осигури техните старини – да отидат на село, да садят домати и краставици, да си гледат някакви животни.

    Това беше мечтата на нашите родители и нашите баби и дядовци, но нещата се промениха и именно това ме накара да се обърна първо към личните финанси и да разбера какво е движението FIRE преди около 11-12 години. Когато се пенсионираха моите родители, те не получиха тази мечта. Получиха доста мизерни пенсии, които и тогава, и в момента не им стигат да водят един нормален живот. Могат да си купуват само лекарствата и храна. Така че промени се като цяло тази българска мечта и сега новата мечта е да имаме тази възможност, финансовата възможност да правим това, което искаме. Това е възможно, разбира се. Много хора казват: „Не, не. Това е абсолютно невъзможно! Няма как да се случи, не и в България.“ Напротив. Нашето семейство постигна тази финансова свобода, много хора, с които работя я постигнаха.

    Просто трябва първо промяна на мисленето, защото да спестяваш една голяма част от твоите доходи, да живееш на принципите на минимализма, изисква определени компромиси да направиш, защото едно от нещата, което е свързано с движението FIRE, това е да се спестява една немалка част от доходите. Най-екстремните случи, ние също сме стигали до 60-70% от доходите се спестяват. Това беше много крайно, не го препоръчвам, но не препоръчвам и да е минимумът – както много хора и книги казват да е 10%. Имаме възможност и според мен доста голяма част от хората в България, особено тези, които са в големите градове, които работят на по-хубави работи с по-високи възнаграждения да спестяват поне 20 или 30% от техните доходи. Това, от една страна, означава, че те харчат по-малко, т.е. не са в това консуматорско общество, така че много по-лесно след това могат да преминат в следващия период, когато инвестират умно и това ще им позволи в един момент да получават сравнително пасивни доходи.

    Част от концепцията за финансовата свобода е свързана и с пасивни доходи. Аз не мисля и не съм виждал изцяло пасивни доходи – да правиш нищо и просто парите да валят или ги намираш някъде. Това не е възможно. Преди това трябва да си положил основите. Но ето това, което сме го гледали от западното общество и най-вече САЩ – хора да живеят само от отдаване под наем на имоти, да кажем, това се случва. Това се случва не само в София – Пловдив, Варна, други големи градове и хора са постигнали финансова свобода чрез отдаването под наем на имоти. Има, разбира се, и други варианти. Има много активи, които носят сравнително пасивни доходи. Така че има възможност. Аз казвам, че ако поне един човек го е постигнал в България, това е възможно. Видях много примери, преди ние да започнем и преди ние да го постигнем, така че е абсолютно възможно.

    Въпросът е дали цената, която ще платим, защото има такава цена, нищо не получаваме наготово в този живот, цената, която ще платим, ще си струва. Ако сме фенове на луксозните неща, на вещите, за нас е много важно къде живеем, каква кола караме, какви дрехи носим, т.е. всички онези символи на това, че сме богати, дори някой път с цената на кредити, FIRE не е за вас. Откажете се, няма смисъл, защото тук идеята е относително пасивните ни доходи да покрият месечните ни разходи, а е много по-лесно да се постигне финансова свобода, ако месечните ни разходи са, да кажем, 1500-2000 лева, отколкото, ако сме свикнали да харчим по 5-6-7 хиляди лева и повече, защото има и такива хора, които получават добри заплати и си ги харчат абсолютно 100%.

    Ето сега се сещам за един друг елемент от движението и това са кредитите. Животът на кредит се отрича от хората, които следват FIRE движението. Аз не съм толкова краен, мисля, че кредитите могат да са добър инструмент, ако можем да си го позволим. Т.е. вместо да живеем под наем, ако за нас е финансово по-изгодно, можем да вземем кредит. Сега са ниски лихвите, на исторически най-ниските си нива. Но да се вземат кредити за потребителски нужди от сорта на да отидем на почивка или да си купим някакви стоки на изплащане – телевизори, телефони, това не е в духа на FIRE със сигурност. 

    Човек може да поеме отговорност, когато знае как. Дори Вие споменахте по-рано, че „Как работят парите“ не е нещо, което е широко залегнало в нашето общество. От тази гледна точка нашето поколение трябва да се погрижи за себе си, но няма основата, на която да стъпи.
    Ако кажем, че нямаме тази основа, отричаме способността на хората да се учат. Когато аз учех преди много години нямаше учебници дори. Трябваше да вземаме някакви книги от библиотеките, които бяха на 20-30 години, тотално неактуални. Нямаше западни автори, учехме по някакви стари учебници, нямаше откъде, нямаше интернет, оттам да започнем. Сега има огромен обем от информация, включително YouTube канали, дори в TikTok има хора, които разказват за парите, за данъците, за държавата. Ето от 10 години освен с индивидуални клиенти ние правим различни обучения, които са свързани с парите, как работят те, с финансите. От миналата година направихме и курс за деца, защото видяхме, че има огромна потребност от това. Първо, естествено, минахме през дъщеря ни Кари, за да видим какво работи, какво не работи, как тя разбира нещата и след това решихме да предадем тези знания, да не си ги държим само в нашето семейство, да ги дадем на по-широк кръг от хора и това е една тенденция, не сме само ние. Заражда се една цяла култура, свързана със значението на финансовата грамотност.

    За съжаление, обаче наистина не се учи в училище. Проблемът тук е друг – не че нямаме информация, а по-скоро как да я отсеем. Как да намерим онези ценни неща, защото най-голямото ни богатство всъщност са времето, нашата енергия и нашият фокус. И тук вече идват трудният избор да намерим хората, които не да приемем на 100%, това което казват, а по-скоро да помислим критично кой е този човек. Затова всички презентации и там, където се представям, разказвам моята история. Не за да се хваля или да се оплаквам, а по-скоро хората да разберат от каква гледна точка им казвам. Казвам, че аз не работя за финансова компания, т.е. съветите или там това, което ще им кажа е абсолютно честно и безпристрастно, няма да получа някакви комисиони или нещо от сорта. Всяко нещо, което четем, трябва да си зададем въпросите: „Кой го е написал?“. Когато отидем там в „Контакти“, виждаме институцията или човека, или фирмата, която е, какъв интерес имат, дали ни продават нещо, защо го правят. Т.е. тези въпроси, които са свързани с критичното мислене, са няколко.

    Човек, който се интересува, може да напише в Google „критично мислене“ и ще му излязат основните принципи, и си задава тези основни въпроси, и ще намери лесно информацията, която търси. Човек намира някакъв източник, затова и написах, да кажем, книгата „Умни пари“, която се превърна малко неочаквано за мен в най-продаваната нехудожествена книга в последните 4 години от 2018, откакто е издадена, и там съм засегнал основните теми. Идеята е човек да я прочете и след това да надгради, защото вече знае какво да търси. И така е с всяка област. Ако иска да живее здравословно много лесно може да намери източници. Да, ще му отнеме време да отсее тези, които са полезни, от другите. След това ще реши в тази или в тази област да тръгне, да избере различни хранителни режими. Така е и с парите. Така че не е толкова сложно.

    Това са абсолютно технически знания. Просто човек трябва да натрупа малко опит и да преодолее тези вярвания, ограничаващи, които ги има. Ако се върнем на това, което сме получавали като информация от нашите родители, те казват: „Какво е това инвестиране?“ „Ще си загубиш парите.“ „Ще ти ги откраднат.“ „Ще те излъжат.“ „Каква е тази борса? Това е някакъв хазарт там.“ Това са обаче техните истини. Те са живели във време, в което това може би наистина е било така. Преживяха хиперинфлацията през 96-а година, пирамидите финансовите 90-те години. Някой пък, който е, да кажем, с по-млади родители, е преживял кризата от 2008 г., падането на цените на имотите, на фондовия пазар. Т.е. всеки има различен опит. Въпросът е да си кажем тези уроци, които ние сме получили дали ни вършат работа, или не. За мен не ми вършеха работа тези уроци, които ми казаха моите родители. Ако трябваше да ги слушам, никога нямаше да започна да инвестирам. Щях да си държа парите в банка, да се обезценят и след 5-10 години, когато отида да си взема и от тях нищо да не е останало и да не мога да си купя абсолютно нищо. 

    Примерът, който давам последните години, защото съм го разглеждал в детайли – пътят на Естония – страна, която е тръгнала преди доста години, около 30 години, по нашия път. Те са били с по-нисък БВП с по-малки заплати от България. Сега Естония е на светлинни години. Защо? Защото те слагат фокус върху финансовото образование в училище. Не само да се преподава като един допълнителен предмет, който натоварва учениците и трябва да учат нещо наизуст, някакви определения, а развиват система от най-добрите в тази сфера – Финландия, другите скандинавски страни, Сингапур, Хонконг и правят един такъв техен естонски модел, който е свързано с електронно управление, електронно правителство.

    Налагат много тази сфера финтех т.е. финансовите компании, които са свързани с технологиите и сега в момента това е топ дестинацията за много финтех компании в Европа, включително и български, които са регистрирани там, защото имат най-много преференции и най-доброто законодателство, което е на първо място в Европа, дори пред Великобритания да кажем, които също са иноватори в тази сфера. Интересно е какво се получава. Това е просто предпоставка – по-високо финансово образование и по-високи резултати. PISA, която измерва резултатите на учениците, т.е. знанията на учениците, Естония е на първо място по финансова грамотност, от дъното, където в момента сме ние, те се изкачват на първо място.

    Това обаче се отразява и върху заплатите на хората. Т.е. има пряка връзка между финансовата грамотност и благосъстоянието на отделния човек – заплатите да растат и расте и брутният вътрешен продукт на глава от населението. Така че за мен този проект наистина има смисъл. Финансовата грамотност е едно от доказаните неща ние да живеем по-добре. Защо не и България да стане някакъв регионален хъб именно на финансови компании, както се превърнахме на аутсорсинга и донякъде ИТ компании, които са свързани, но ние сме главно подизпълнители. Малко български компании разработват крайни продукти. Защо не да се превърнем в един регионален финансов хъб, който да заложи на финансите като цяло, да имаме много финансово грамотно население, което да купува повече продукти, защото, колкото по-финансово грамотен е един човек, той си купува повече финансови продукти, инвестира повече, харчи повече, държавата също е доволна, защото получава по-високи данъци.

    И това за мен е нещо, което си струва, и докато имам възможност, тази мисия не бих я загърбил. Преди няколко години я формулирахме със съпругата ми – да достигнем до 1 млн. българи да повишат финансовата си грамотност. Може би достигнахме до 1 млн. през различни канали. Дали сме им повлияли – това е много бавен процес, но виждаме вече първите стъпки и първите резултати, работим съвместно с много неправителствени организации, разказваме за финансовата грамотност, разказваме за FIRE, което е малко по-лично, но пък е пряко свързано с щастието наистина да се чувстваме по-добре. Така че това е нещо, което правим и продължаваме да правим.

    Звучи много изкушаващо – хем да има човек финансова свобода, хем да се занимава с каузите, които го вълнуват. Това не е ли мечтата на всеки човек?
    Ами не знам. От моите клиенти, с които работя, това е мечтата. Вече почти няма човек, който не иска, защото аз изпращам предварителни анкети и питам: „Кои са Вашите цели? Вашите дългосрочни цели“. Не до 1-2-5 години. И финансовата свобода и финансовата независимост под различни форми присъства в почти 100% от анкетите. Така че поне хората, с които работя, които идват на различни обучения – това е тяхната мечта. Дали е на всички – не е. И това не би трябвало на всички да е мечтата. Всеки е различен. Някои искат да се развиват по един начин, друг да прави нещо друго. Всъщност тези хора не са и толкова много. Защото, когато погледнем българите, все повече задлъжняват, все повече кредити вземат за ремонти, много често почивки, други неща. Изследване показва, че над 90% от българите нямат спестявания за повече от 3 месеца. Т.е. ако останат без работа, максимум биха издържали 3 месеца. Дори по време на пандемията 50% биха издържали следващите 2 седмици. 

    Това, което вярвам, е, че ако ние не положим съответните усилия, няма да станат нещата, т.е. трябва да платим цената, просто казано, трябва да платим цената и за FIRE, и за добрия живот, и за финансовата свобода, за ранното пенсиониране, дори за това да живеем добре. Цената за един е да става рано, да пътува, да отиде на работа в трафика, да се върне. За друг е нещо различно. Всяко нещо си струва цената. И на това възпитаваме нашите деца, че нещата не стават така от въздуха, някой да ти помага, мама и тате да ти дават или да разчиташ на държавата, на работодателя, на банката да те финансира всеки път. Има такива хора сред нашите приятели и познати, и хората, които виждам, но в един момент този хубав живот, който се базира на усилията на други хора приключва и сами трябва да вземат живота си в ръце. Така че нещо друго, на което учим и в курсовете, които правим, и нашите деца, е на отговорност. Т.е. те да поемат отговорност. Това не е толкова трудно. 

    Тези избори дават право на свобода, но и отговорност. За съжаление, много от възрастните я нямат тази отговорност и все още, когато нещо не им се получава, те обвиняват държавата, партиите, политиците, кмета, работодателя, шефа не ни е дал увеличение. Кой друг е виновен? Родителите, защото сме наследили някакви неща от тях или пък не са ни завещали една приказна къща в центъра на София и сега да си живеем от наемите. И цял живот минава в чакане, в обвиняване. Ако това помагаше, между другото, човек да се оплаква и да мрънка по цял ден и аз щях да го правя. По цял ден щях да казвам: „Не, той е виновен. Аз искам“, но това не помага. Така че трябва да направим нещо с живота ни, FIRE е много добро движение, което ни учи на дисциплина, учи ни на това да спестяваме, защото това е важно, ако не и ключово, това да инвестираме и да гоним мечтите и целите си, а не да разчитаме, че държавата някой ден, евентуално, ако още има НОИ, би ни дала някаква пенсия. Не бих разчитал на това.

    Освен спокойните разходки в парка и радостта от дъжда и снега, какво друго включва Вашата представа за ранно пенсиониране. Какво Ви прави щастлив?
    Ами малките моменти, наистина започнах да ги оценявам. Безгрижно, да не бързаш, да имаш възможност да се прибереш, да дадеш малко време на децата си, на семейството, на баби, дядовци, докато ги имаме. Да отидем някъде. Да решим, че утре ни се ходи еди-къде си, качваме се в колата и отиваме. Няма да се обясняваме на някого. Това е нещо, което го свързвам със свободата, независимо каква е тя и установих, че свободата е много важна. Преди това не разбирах. Ходил съм на училище, там си имаш задължения, след това работа. Нормално беше да започна да работя някъде, това беше нормалният живот. Всички мои роднини, родители, техните приятели са го правили. И го свързвам точно с филма „Матрицата“ – да излезеш извън тази матрица.

    Бил съм на безумни оперативки, които по няколко часа продължават, без да се решава нищо, работни групи и си мислех, че е нещо нормално, че всички са така. Когато обаче напуснах първо и след това пък постигнахме финансова свобода, това нещо се промени. То не е нещо видимо, което да е свързано с банковата сметка или с нещо друго, а по-скоро е в ума. Това да знаеш, че имаш, на първо място, сигурност, защото винаги се борим първо за сигурност, свободата е вече на второ място. Имаш сигурност, че дори да не работиш 2-3 месеца, няма нищо фатално да се случи. Имаш възможност, имаш достатъчно средства, дори години наред да не работиш и това вече ти отключва ума да мислиш малко по-глобално – да помислиш как можеш да помогнеш на другите хора. Другите хора са първо семейството, след това е входът – да видиш какво можеш да направиш за хората, с които живеете заедно.

    След това в квартала – дали искаш да си дадеш от времето да почистите, да организираш някаква инициатива. След това в града да помогнеш по някакъв начин – да споделиш твоите знания или някаква благотворителна инициатива да направиш. Да помогнеш на хората в България, да кажем. И това ти дава най-голямото удовлетворение. Поне за мен. Не е финансовата част, а по-скоро някой, който е прочел книгата, по целия свят буквално пишат хора. Днес дори ми писа един капитан далечно плаване, някъде около о. Фиджи мисля, че беше корабът. Казва, че чете книгата, започва вече, когато се прибере в България, започва да инвестира. Много хора, които са си подредили финансите, които са постигнали вече финансова свобода. Това е нещо, което наистина ни дава много такова удовлетворение. Не знам дали да помагаш или да помислиш за другите е свързано с възрастта, с някакво помъдряване, не знам, но финансовата свобода и като цяло свободата дават точно това – да излезеш малко от собствените си мисли и да помислиш малко по-голямо, малко по-глобално за нещата.

    Когато си освободиш ума, може да тръгнеш в една посока, да се занимаваш с благотворителност, можеш да се занимаваш с някакъв проект, който на теб ти харесва, а не задължително, че трябва да изкараш пари от него или че е високоплатен. Аз също съм минал оттам, започнах работа в банка, защото банкерите са престижни, високоплатени, което не беше така, това е абсолютен мит, но друга тема. Аз трябваше да раста, трябваше да ми се увеличава заплатата, все по-висока длъжност да стана там старши супервайзър, мениджър, което е доста ограничаващо. Чувстваш се като в някаква писта за бобслей. Пускаш се, нямаш никакъв контрол, не можеш да спреш, виждаш някакви хора минават, някакви работодатели, нещо се случва. Изведнъж, когато ти остане един ден, а на повечето хора дори не остава един ден да помислят къде са стигнали, какво искат от живота.

    Първото нещо, което е свързано, не само с FIRE, и не само с личните финанси – човек да си зададе един въпрос „Какво искаш?“. Много прост въпрос „Какво искаш?“ 99% не си дават времето да си зададат и да си отговорят честно на този въпрос. Те може би знаят за 1-2 години – ще си сменя работата, ще си купя кола, ще отида на почивка, нещо друго ще направя, ще пратя децата на училище, на детска градина, но когато помислиш за 10 години напред, за 15, за 20, повечето хора не си задават този въпрос и са точно като в бобслея – животът си минава и изведнъж те очакват, когато се пенсионират вече да дойде голямата почивка, нали нищо да не правят, да се отърват веднъж завинаги от колеги, от приятели, там свързано всичко с предишния живот, от стреса. Това обаче не се получава. Не се получава не само заради финансовата част, че пенсията не е достатъчна, а ти си свързал целия си живот с някаква работа, с някакви ангажименти и изведнъж не може да се откъснеш от това. Не виждаш какво друго можеш да правиш. И тъжната истина е, че много хора няма какво да правят, след като се пенсионират, независимо дали е на 30, 40, 50, 60. Защото те са били само в едната част без да виждат какво друго може да правят. И тази трансформация или този преход е наистина много, много труден.

    Настоящата статия има единствено информационна цел, като не представлява инвестиционен съвет и не следва да бъде приемана като препоръка или предложение за сключване на сделки с конкретни финансови инструменти или други активи, нито като предлагане на друг вид инвестиционни услуги. Статията отразява личното мнение на автора/интервюираното лице, като не обвързва екипа на Economy.bg.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 6 часа
    Над 75% от заетите у нас работят в малки и средни предприятия
    МСП генерират 66% от добавената стойност в икономиката
    преди 7 часа
    Сливанията и придобиванията в световен мащаб със спад
    Тенденцията за понижаване продължава трети пореден месец
    преди 10 часа
    Индийската централна банка отново повиши лихвеният процент
    Увеличението от май насам е с общо 190 базисни пункта
    преди 10 часа
    Инфлацията в Еврозоната достигна 10% през септември
    Най-висок темп на ръст има енергията, чиято инфлация достига близо 41%, според данни на Евростат
    преди 12 часа
    Газпром прекрати доставките на газ за Италия
    Причините изглежда са регулаторни промени в Австрия, откъдето страната получава руско синьо гориво