неделя, 23 юни 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2432 прочитания

    Ето как корпорации и стартъпи могат да си партнират успешно

    Корпоративните акселератори като Bosch Startup Harbour са шанс корпорациите да иновират, а стартъпите да ускорят развитието си–Атанас Атанасов, ръководител на акселераторската програма на Bosch у нас, и Жанет Тодорова, Head of Expansion, Founder Institute
    31 август 2023, 10:52 a+ a- a

    Bosch Startup Harbour, стартъп акселераторскатa програмa на Бош, започва втори сезон в България през тази година. Тя се реализира чрез Bosch Digital – звеното на Бош за проекти от най-ново поколение в областта на Интернет на нещата (IoT), изкуствения интелект (AIoT) и дигитализацията. Основният фокус на Bosch Startup Harbour са начинаещите технологични стартъпи. Програмата свързва прохождащите компании със специалисти от различни звена в Бош, като по този начин цели да им помогне по-бързо да разработят и валидират своите предложения. Акселераторът включва различен вид менторство, коучинг, достъп до бизнес ноу-хау, както и възможност за работа по реални проекти на Група Бош. Оценявайки потенциала на стартъп екосистемата в региона и виждайки успеха на програмата в България, през тази година Bosch Startup Harbour ще отвори врати и за прохождащи компании в Сърбия и Полша. Периодът за кандидатстване в Bosch Startup Harbour е до 30 септември 2023 година.

    Кой може да участва в акселераторскатa програмa на Бош и каква подкрепа може да очакват българските стартъпи, каква е равносметката от миналогодишното издание, как се променя програмата тази година, защо се разширява обхватът ѝ към Сърбия и Полша, как се развива стартъп екосистемата в България в сравнение със съседните ни страни, кои са силните и слабите ни страни, какви са приликите и разликите със Сърбия и Полша, как корпоративните акселераторски програми могат да помогнат на стартъпи и големи компании да си взаимодействат по-успешно – тези и други въпроси коментирахме с Атанас Атанасов, ръководител на Bosch Startup Harbour за България, и Жанет Тодорова, Head of Expansion на Founder Institute.

    Атанас Атанасов започва работа в Bosch Digital преди 7 години като младши софтуерен инженер. В момента ръководи екип от разработчици, които развиват IoT платформата на компанията. Той е отговорен и за старта на акселераторската програма Bosch Startup Harbour в България.

    Жанет отговаря за разрастването на стартъп акселератора Founder Institute в нови държави. Тя е и един от директорите на акселераторската програма за Източна Европа.
    Founder Institute e глобален акселератор, активен в над 95 държави. За последните 14 години през програмата са минали над 20 000 предприемачи, от които около 7000 са стартирали технологичен бизнес и са набрали финансиране на обща стойност от 1,75 млрд. долара. В България акселераторът съществува от 2015, който през 2020 се превръща в регионалната програма за Източна Европа. За тези 8 години през програмата са минали стотина фаундъри и са основани около 80 компании.

    Атанас, стартирате второ издание на стартъп акселераторската програма Bosch Startup Harbour. Каква е равносметката от първото издание?
    Миналата година, когато обявихме първото издание на програмата, си поставихме цели много предпазливо, с идеята, че не сме познати все още в тази светлина и че ще ни трябва време, за да наберем инерция и опит. В крайна сметка два от трите стартъпа в програмата бяха български (Efemarai и QuarkXR), което за нас беше огромен успех. Уверихме се, че има с какво да бъдем полезни и за в бъдеще, предоставяйки платформа за бизнес валидация на младите компании у нас, a също така разбрахме, че имаме и много какво да научим от тях. Смятаме, че бизнес средата у нас има нужда и потенциал за още по-изразено присъствие и активност от вече установените технологични компании.

    Какъв беше интересът към нея?
    За наша приятна изненада – сериозно по-висок отколкото очаквахме. Получихме над 20 релевантни кандидатури за самата програма и изградихме много нови връзки с компании, с които бихме могли да работим заедно в бъдеще. Съществена помощ, за да се ориентираме правилно и бързо и за да добием видимост, получихме от много хора и организации в екосистемата, особено от Founder Institute. Макар че българската стартъп среда е вече доста зряла, виждаме, че все още има нужда да се говори за партньорствата с корпорациите и какво могат да допринесат те за двете страни. По тази тема ще говорим и на 13 септември на отворено събитие в офиса на Bosch Digital.

    Какъв тип стартъпи кандидатстваха миналата година?
    Имахме кандидати от различни направления – изкуствен интелект и машинно самообучение, добавена реалност, интернет на нещата, мобилност, зелени технологии. А като фаза на развитие – от идея и MVP до вече получили финансиране и излизащи на пазара.

    Какво се случи със стартъпите, които подбрахте? Докога ще продължите работа с тях?
    Формално работата със стартъпите приключи с края на цикъла на програмата през март тази година. На практика продължаваме да си партнираме не толкова интензивно и неформално, например с обмен на експертиза и свързаност. Работата и комуникацията с екипите на двата стартъпа беше откровено удоволствие за всички ни и се надявам тепърва да се отварят нови бизнес възможности в съответните области, в които потенциално ще можем да работим по-близо отново.

    Надграждате ли по някакъв начин програмата на база на миналогодишен опит?
    Да, промени има в 2 основни направления. Първо – разрастваме се в региона. Тази година се включват Сърбия и Полша като регионални домакини. Второ – вече имаме подкрепа от по-мащабна мрежа от експерти, инвеститори и ментори, с която да разполагаме в помощ на стартъпите.

    Колко стартиращи компании могат да се включат тази година?
    Тази година имаме пет фокус теми и отново търсим една или максимум две компании за всяка една от тях. Така че между 5 и 10 общо.

    Стартъпи от какви области търсите в момента?
    Както миналата година, така и тази ключови за Група Бош са сферите, свързани с Изкуствен интелект и Metaverse. До 2025 плановете на компанията са да инвестира над 10 милиарда евро в дигитализация на бизнеса си, а това няма как да стане без внедряване и използване на нови технологии. Затова и имаме няколко основни дивизии в Бош, които биха работили съвместно със стартъпите, за да постигнем целите си. Съвместните области варират в широки граници – от управление на големи езикови модели за изпълнение на ежедневни задачи като писане на код или пък провеждане на обучения до дигитализиране на процеси в производството и подпомагане на технологии за автономно шофиране.

    Защо разширявате обхвата на програмата? И защо конкретно към Сърбия и Полша?
    Стъпваме на тези пазари, защото в Сърбия и Полша Bosch и в частност Bosch Digital имат сериозно присъствие от години. Освен това са много интересни като пазари и имат силно развиващи се спрямо мащабите на двете страни технологични сектори.
    Имахме идея да скалираме програмата, прилагайки същия модел и с колегите ни там и получихме много силна подкрепа от тях. За нас Startup Harbour е един от начините, чрез които се опитваме да допринасяме за локалната екосистема и да бъдем разпознавани като добър партньор. Вярваме, че това може да работи добре за всички – включително Сърбия и Полша.
    А в по-голям мащаб – развивайки системата глобално, създаваме още предпоставки за международен обмен, съответно се надяваме да произвеждаме допълнително стойност и възможности както за Bosch, така и за прохождащите компании.

    Какъв е интересът на Bosch да подкрепя такива програми?
    Най-въздействащите ползи за една корпорация според мен са няколко. Програмата предразполага инжектиране на свежи иновации, разчитайки на гъвкавата работа, нишовата експертиза и бързото вземане на решения при стартъпите.
    Големите организации често имат затруднения с имплементирането на промeни и внедряването на алтернативни решения и корпоративните акселератори определено са едно потенциално решение на проблема.
    Трябва да посочим също икономическа ефективност и ограничен риск – не се създават решения от нулата, а се експериментира в ограничена среда и с ограничена инвестиция на капацитет и средства с продукти/услуги, които вече имат изградена технологична основа, таргетират ясно определен проблем и са главен фокус на своите създатели.
    Личен фаворит ми е въздействието върху културата – проповядване на откритост и колаборативност, поемане на пресметнати рискове, вливане на предприемачески дух.

    Жанет, Как оценявате стартъп средата в България? Кои са силните и слабите ни страни?
    Следя стартъп средата в България от 2012 и за този кратък период успешно се изгради активна предприемаческа общност, появиха се ангели инвеститори и се сформираха VC фондове, които изградиха портфолио и опит.
    Едно от предимствата ни в България е, че се натрупа критична маса от кадри и опит как се оперират технологични бизнеси на глобално ниво, как се работи с клиенти от други държави и по-големи пазари и как да сме адекватни и конкурентоспособни. Недостатък е, че все още стартъп идеите, които изникват в екосистемата, са за бизнеси, които предлагат решение на проблем, който съществува в много малък мащаб и няма потенциал да се превърне в глобална компания, която да е значима за качеството на живота на човека икономически, социално или еволюционно, каквито компании например са Google, Amazon или SpaceX в световен мащаб. В България например такива компании са Telerik (сега Progress), SiteGround, Chaos, Endurosat, но те са по-скоро изключение.

    Как се развива стартъп екосистемата в България в сравнение със съседните ни страни?
    По моите наблюдения от акселераторската програмата, която водим за Founder Institute Източна Европа, най-развити стартъп екосистеми в региона ни са България и Румъния – получаваме най-много кандидатури за програмата от тези две страни. Въпреки че румънците са три пъти повече по население от българите, за момента ние вървим наравно с тях като потенциал на предприемачите и бизнес начинанията им. Ако пък се съпоставим само сред Балканските държави – българската столица, София, се е превърнала в своеобразен притегателен център и е най-развита откъм присъствие на технологични и стартъп бизнеси, фондове за рискови инвестиции, мрежа от ангели инвеститори и всякакви подкрепящи организации – показател, по който можем да съдим за нивото на развитие.
    Това съревнование между страните в региона обаче е доста динамично и буквално за една година динамиката може да се преобърне. Например преди 3 – 4 години имаше прилив на капитал в България покрай Фонда на фондовете и новите фондове като Vitosha Venture Partners и Innovation Capital, което съживи стартъп екосистемата. Междувременно, знаем от примера на Унгария, че при тях е имало същото явление преди 6 – 7 години с прилив на финансиране от европейски програми, което създава ентусиазъм, който след време стихва и в момента екосистемата им е в известно затишие.

    Имате ли поглед върху Сърбия и Полша? Какви са приликите и разликите в сравнение с България?
    Сърбия работи в посока да се позиционира като водеща екосистема в групата на държавите от Западните Балкани (които не са членки на ЕС) и съответно кипи стартъп активност в Белград и Нови Сад предимно. Сърбите имат подобни предимства като българите – силни технически кадри и традиции в софтуерната индустрия, което е предпоставка да се зараждат стартъп идеи и начинания сред хора, които вече работят в индустрията. От нашите наблюдения и работата с колегите от Founder Institute в Сърбия знаем, че там например има повече свършена работа в посока технологичен трансфер, свързване на университетите с бизнеса, което в България липсва.
    В Сърбия се открояват и няколко предпочитани сфери – развила се е силна blockchain общност и има доста стартъпи в тази сфера. Други сфери са gaming и IoT например. България все още има известна преднина, ключова роля играе работата на по-напредналите фондове за рискови инвестиции у нас, LAUNCHub Ventures и Eleven Ventures, благодарение на които България е разпозната на регионално ниво. Инвеститорите от тези два фонда вече повече от 10 години обикалят активно стартъп конференциите в региона, срещат местни стартъпи, имат множество инвестиции – те създадоха едно успешно позициониране в регионалната екосистема, което например Сърбия все още няма.
    Исторически, стартъп екосистемата на Полша има подобен зародиш като тази на България и Сърбия – силна ИТ индустрия и добри технически кадри. Благодарение на географската си близост с Германия Полша от години е предпочитан технически център за много немски бизнеси, което спомага допълнително за развитието на технологичната им екосистема.
    Относно стартъп сцената Полша е в друга лига от нас (засега). Ако използваме за сравнение какви са възможностите за финансиране на стартъпи – в Полша съществуват 203 VC фонда и отделно акселераторски програми, които дават финансиране, в България фондовете са около 15, а в Сърбия доскоро дори не беше възможно да отвориш фонд поради неуредици в законодателството.
    Интересно явление, което споделят колегите ни от Founder Institute в Полша, обаче е, че наличието на толкова много „безплатни“ източници за финансиране – визира се например финансиране от акселераторски програми без вземане на дял от компанията – води до понижаване на конкурентоспособността на предприемачите. Леснодостъпният капитал може да създаде подвеждащо усещане, че правенето на бизнес е лесно и впоследствие при сблъсък с международни пазари и инвеститори тези компании може да се окажат неподготвени за агресивната реалност на предприемачеството.
    В България успешните предприемачи са изобретателни и упорити, имаме здравословна доза „глад”, която е движеща сила. Дефектът, че българските стартъпи произлизат от по-неизгодно позиционирана екосистема, всъщност е ефект – защото изгражда в предприемачите умения за гъвкавост, импровизация и находчивост.

    Как корпоративните акселераторски програми могат да помогнат на стартъпи и корпорации да си взаимодействат по-успешно? Какво сочи опитът на други страни в това отношение?
    Работих 4 години с Founder Institute в Берлин и за мен Германия дава един от най-силните примери за партньорство между стартъпи и корпорации. Вече повече от 10 години по-големите немски банки, телекоми, националната железница, автомобилни и фармацевтични компании, издателства и т.н. имат създадени свои акселератори и инкубатори, привличат стартъпи и инвестират в тях. Да, нещата се движат по-бавно в темпото на големите корпорации, но се създават страхотни възможности за прохождащи стартъпи да имат достъп до големи клиенти, пилотни проекти, големи пазари, експертиза или пък техническа инфраструктура и данни.
    Покрай партньорството ни с акселераторската програма на Bosch Startup Harbour наблюдаваме отблизо как протича работата със стартъпите и се убеждаваме, че това е успешна формула за корпорациите да иновират, а за стартъпите да ускорят развитието си. По статистика само 20% от бизнесите оцеляват повече от 20 години, следователно корпорациите, които искат да се задържат на пазара, трябва да иновират, а работата с предприемачите и стартъпите, напипали нова пазарна ниша или тенденция, са най-прекият път към това. В глобален мащаб всяка по-голяма корпорация има някаква дейност, свързана със стартъпи и иновации, както Bosch, така и гигантите като Google, Amazon, Uber, Microsoft и т.н. - тоест, това е утвърден модел, който работи.

    Доколко стартъпите у нас припознават тази възможност за развитие?
    Това, което се случва, е, че в по-ранен етап на развитие стартъпите припознават корпорациите като свой потенциален клиент. След което опитват да създадат бизнес отношения с корпорациите и се сблъскват с множество изисквания, регламенти и бавно развитие на нещата и се отказват. Корпоративните акселератори и иновационните програми са всъщност един регламентиран начин за достъп до корпорациите, за който не всички стартъпи знаят. Когато се запознахме с екипа на Bosch Digital в България и програмата Startup Harbour, между другото, благодарение на BESCO (Българската предприемаческа асоциация) веднага припознахме обща кауза в нашето партньорство. Топлата връзка с корпорация е безценна за един стартъп, понякога дори предопределяща дали въобще ще просъществува, така че като акселератор ние търсим и подкрепяме такива партньорства между стартъпи и корпорации като нещо печелившо и за двете страни.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    21 юни 2024, 16:35
    21 юни 2024, 15:24
    България пое ротационното председателство на Съвета на гуверньорите на ЕИБ
    Вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова, в качеството си на гуверньор за България на ЕИБ, е новият ротационен председател на Съвета на гуверньорите на финансовата институция
    21 юни 2024, 13:40
    21 юни 2024, 11:37
    Предстои четвъртото издание на фестивала „Ало, Космос! Говори България!“
    Тази година освен научни работилници, интераĸтивни изложения и разговори с учени от различни области на науката програмата ще предложи и среща с астронавта Майкъл Лопес-Алегрия
    21 юни 2024, 10:54
    Българският INSAIT изпреварва Kеймбридж, Корнел и Технион на знаков форум за AI
    Сред авторите се записва името на един от най-младите участници в историята на CVPR – единадесетокласничката Рени Паскалева