Economy.bg попита учени у нас и по света кое е най-важното в тяхната област за изминалата година
Колаж: Economy.bg
Науката навлиза все повече в живота на обикновения човек – като се започне от ваксините срещу някои заболявания, минем през умните устройства, които използваме на ежедневна база и стигнем до може би най-обсъжданата тема в последната година – изкуствения интелект. Зад тези иновации стоят хората, които неуморно си задават въпросите „Защо“, „Как“ и всички останали въпроси, вследствие на които човекът е стъпил на Луната, осъществява връзка с Космоса и може да види и измери частици, немислими преди десетина години. Затова Economy.bg се свърза с учени от различни точки на света, специалисти в различни научни дисциплини и ги помоли да отговорят на въпроса: „Кое беше най-значимото събитие във Вашата област на науката през 2023 г.?“.
Снимка: Личен архив
Акад. Чавдар Руменин, ръководител на Националния център за компетентност „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска” QUASAR, зам.-директор на Института по роботика – БАН, и професор по сензорика, роботика и изкуствен интелект в същия институт
Едно от най-впечатляващите събития в областта на роботиката е първата глобална среща на учени, технолози, бизнесмени и политици за безопасно използване на изкуствения интелект, състояла се в Лондон. Запомнящи са предсказанията на най-крупния понастоящем визионер Илън Мъск, направени там: „Ще дойде времето, когато нито една професия, упражнявана от човек, няма да бъде необходима. Ще вършим само неща, които ни доставят лично удовлетворение. Нашето съществуване обаче ще бъде за сметка на изкуствения интелект и роботите, те ще вършат всичко останало за живота ни“. Мисля, че в условия на огромна безработица по днешното разбиране в бъдеще ще се наложи друг кодекс за битуването ни, тъй като АІ се развива така бързо, че все по-трудно ще се поддава на контрол. Възниква един от най-страшните въпроси – какъв следва да бъде смисълът на живота, коя е посоката на бъдещето. Тъй като хората с много въображение и знания драстично ще намалеят за сметка на хедонистите, кой тогава ще надгражда изкуствения интелект или той ще разполага с нас както ние сега с него? Поражда се дилемата – дали интеграцията между биологичните невронни „чипове“ и самообучаващите се алгоритми на AI ще ни направи вечни във времето, няма раждане, няма смърт, няма минало и бъдеще, няма раздяла с най-милите ти хора и т.н., а въображението и чувствата ще бъдат технология? И е прав един велик наш писател, който по друг повод, но с подобна жлъч възкликна: „Пази боже, сляпо да прогледне...”.
Снимка: Yale School of Public Health
Проф. Стен Х. Вермунд, MD, PhD, президент на Global Virus Network и професор по обществено здраве Anna M.R. Lauder, Yale School of Public Health
Безопасността и ефикасността на иРНК ваксините са потвърдени при Covid-19 и показват потенциал за редица други вируси, за които в близко бъдеще ще бъдат налични иРНК ваксини. Дори по-простите ваксини срещу SARS-CoV-2 се оказаха безопасни и ефективни, дори и да не са толкова имуногенни, колкото иРНК ваксините. Постигнато е дори лиофилизиране* на иРНК, така че бъдещето на този нов клас ваксини е изключително обещаващо.
Снимка: Economy.bg
Д-р Маги Лю, астрофизик в университета в Нотингам, която освен това изнася лекции по магистърската програма Machine in Science, била е част от мисията „Евклид“ в Европейската космическа агенция
Може би не най-значимото събитие, но най-значимото за мен лично беше изстрелването на космическия телескоп Евклид (Euclid) на Европейската космическа агенция (ESA). Следя Евклид повече от десетилетие и наблюденията, че това ще окаже огромно влияние върху моите собствени изследвания в измерването на космологията чрез слаби измервания на масата на клъстери от галактики. Космическият телескоп Евклид ще създаде най-изчерпателната и прецизна 3D карта на Космоса, разкривайки мистериите на тъмната материя и тъмната енергия, които управляват разширяването и еволюцията на Вселената. Това са най-неуловимите и доминиращи компоненти в космическия пейзаж и чрез щателно начертаване на тяхното разпределение Евклид ще предостави безпрецедентни прозрения за структурата на Вселената, предлагайки ключ за отключване на някои от най-фундаменталните въпроси за природата и съдбата на Вселената.
Снимка: Личен архив
Робърт Гало е почетен професор по медицина „Омир и Марта Гуделски“, съосновател и директор на Института по вирусология към училището по медицина на университета в Мериленд и съосновател и международен научен консултант на Global Virus Network. Той е един от откривателите на вируса на ХИВ, както и на първия тест за откриване на вируса, причиняващ СПИН.
Неспособността ни да придобием ясна представа какво представлява дългият Covid и как да го предотвратим.
Снимка: Economy.bg
Доц. д-р Владимир Божилов е астрофизик и комуникатор на науката, зам.-декан на Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ и преподавател в катедра „Астрономия“
В света на астрофизиката буквално почти всеки месец имаме вълнуващи нови научни открития, които разширяват хоризонта на нашите познания. Областта, в която аз работя като астроном и учен е търсенето на планети близнаци на Земята. Това са екзопланети, които се намират около звезди, които не са Слънцето. През 2023 г. имаме много успешни резултати в рамките на българската група за търсене на такива планети – Екзорестарт.
Може би най-важното от тях е, че в края на март с екипа публикувахме в едно от най-престижните списания в света Astrophysical Journal Letters статия за откриването на две екзопланети, които са в така наречения орбитален резонанс 2:1. Казано по-просто, това означава, че по-близката екзопланета прави 2 обиколки около своята звезда за същото време, за което по-далечната екзопланета прави една. Такъв тип светове са изключително редки, a нашето откритие е дефакто втората такава система в света.
Ще маркирам още две открития от 2023 година, които трябва да бъдат споменати. Едно от тях е изстрелването на мисията Juice през април 2023 г. Juice съкратено означава Jupiter Icy Moons Explorer, изследовател на ледените спътници на Юпитер. Докато четете това, мисията Juice лети към газовия гигант Юпитер, като целта е в началото на 2030 година да изследват трите ледени спътника Европа, Ганимед и Калисто.
Те са изключително интересни, тъй като и на трите от тях под ледена кора учените очакват, че има океан от вода. Ако има вода, може да има живот, тъй като водата е една от основните съставки на живота, такъв, какъвто го познаваме. Именно затова мисията Juice е изключително важна. И последното, което искам задължително да спомена като най-значимо събитие в областта на космическите технологии това е успешният тест на космическия кораб Starship на компанията на Илън Мъск SpaceX през ноември. Корабът Starship е най-мощният, който, надяваме се, в близко бъдеще ще позволи на хората, да стигнем до Марс. Starship успешно мина границата, от която започва Космосът, т. е. издигна се на височина почти 150 километра. Успешният полет показва, че Илън Мъск може би наистина ще успее да превърне човечеството в междупланетен вид. Пожелавам му успех!
Снимка: Economy.bg
Проф. д.с.н. Васил Киров е зам.-директор на Института по философия и социология на Българската академия на науките (ИФС – БАН)
В социалните науки е много трудно да се определи най-значимото събитие през годината. В моята област на социологията, свързана с изследването на организациите и заетостта, през 2023 г. отново имаше разгорещени дебати за това какви ще бъдат последствията от развитието на дигиталната трансформация. Тази година това беше продиктувано от навлизането на Chat GPT и в по-широк смисъл от навлизането на технологиите на изкуствения интелект. В крайна сметка, за разлика от песимистичните предвиждания на Фрей и Озбърн през 2013 г., които смятаха, че огромен процент работни места в развития свят могат да бъдат бързо автоматизирани, скорошни големи изследвания и на ОИСР, и на Международната организация на труда демонстрираха, че изкуственият интелект няма да разруши работните места, т.е. не трябва чак толкова да се притесняваме от него. Нещо повече, като цяло той ще може да увеличи работните места и да улесни работата на много хора. Но оттук нататък е важно да се анализира какви ще бъдат конкретните последствия за определени региони или групи. Към настоящия момент основният интерес на социологическия анализ е свързан с въздействието на всички тези свързани с технологиите промени и предизвикателства. Кой се възползва от тях и кой не и защо? Кои ще бъдат засегнати негативно? И какво трябва да се направи на различни нива – държава, икономически дейности, компании...
*Лиофилизацията или сублимационното сушене е процес на дехидратация, обичайно използван за съхраняването на развалящи се продукти или за пакетирането им във вид, удобен за транспортиране. Лиофилизацията работи на принципа на замразяването на продукта и после намаляване на налягането в околната среда, така че съдържимата замръзнала вода в продукта да се превърне директно от твърдо в газообразно състояние.
