Движим се към много различно бъдеще

Джон Саней е глобален лектор, стратег на бъдещето и специалист по тенденции, който съчетава човешкото поведение и проучвания за бъдещето, за да създаде лекции, майсторски класове и книги, които помагат на хората, фирмите и марките да изградят смелостта и яснотата, от които се нуждаят, за да изковат бъдещето, което желаят. Той е асоцииран съдружник на Копенхагенския институт за изследвания на бъдещето в Дания и преподавател в Singularity University в Сан Франциско, както и преподавател в Duke CE в Йоханесбург, Южна Африка и Лондон.

Джон Саней бе гост на традиционното събитие, организирано от EY България, тази година под надслов „След утре“. Компанията спазва традицията си да подарява на своите клиенти и партньори вдъхновяващо изживяване в началото на годината.
Economy.bg се срещна с него, за да ни разкаже как да се готвим за бъдеще, което не познаваме, какви са техниките за разширяване на съзнанието, защо е толкова важно да поддържаме умовете си гъвкави и къде е мястото на креативността и страстта в ерата на изкуствения интелект.

Какво е стратег на бъдещето?
Някой, който се опитва да създаде безпроблемен начин за подготовка за бъдещето. Как изготвяте стратегия за себе си и вашата организация, за да поддържате светлините включени днес, докато засаждате семена за утре? Това, към което се движим е много, много различно бъдеще. Така че трябва да правите много, много различни неща. И така, стратегическата част всъщност е как да планирате система, която ви позволява да повишите осъзнатостта си, докато подготвяте вашата организация за бъдещето.

Лектор, футурист с интереси в психологията, неврологията, технологиите. Къде е пресечната точка и как я намерихте?
Мисля, че повечето хора знаят, че бъдещето се променя, но малко от тях правят нещо по въпроса. Повечето хора просто искат да седят и да се оплакват от бъдещето: „Боже мой, не е както преди. Ще бъде катастрофално“. Но въпросът, който трябва да си зададете, е какво всъщност правите вие лично, за да издигнете себе си, за да се подготвите за това, което идва? Повечето хора си казват: „Нищо не правя“. Когато започнах кариерата си, всичко, което правех, беше да говоря за бъдещето. И тогава разбрах, че никой не променя поведението си, въпреки че моите беседи бяха добри и хората бяха развълнувани. И когато се върнах в организацията 6 месеца по-късно, нищо не се беше променило. Тогава започнах да пиша книгите си №4, 5 и 6, свързани с психологията на бъдещето и хората бяха още по-развълнувани и всички казваха: „Да, това е, което ще направим“. И когато се върнах нямаше кой знае каква промяна.
Така че през последните 3 години започнах да изследвам неврологията. И разликата е много важна, защото психологията е софтуер. И това, което правим, е да актуализираме нашия софтуер през последните 100 години. Невронауката е хардуер. Имаме нужда от нов компютър. Компютърът на нашия мозък е почти като да вземете iPhone 1 и да опитате да добавите iOS 17 към него. Какво ще се случи? Нищо. Ще се счупи. И така нашите мозъци са iPhone 1 и ние се опитваме да програмираме тези нови програми в тях, а те не разбират какво да правят. Така че трябва действително да разгледаме невронауката как са структурирани нашите мозъци и да разберем как да се отучваме, да научаваме наново, за да създадем по-адаптивен мозък. И затова трябва действително да променим начина, по който мозъците ни работят, за да се справят с това, което идва.

Постижимо ли е това?
Разбира се. Разбира се, че е постижимо. Мозъкът ви се бетонира, става солиден до 35-годишна възраст. И ако не правим упражнения за създаване на адаптивност, разбира се, че засяда на едно място. Има страхотен факт от невронауката, който казва, че когато сте на 35 години, имате между 60 и 70 000 мисли на ден, от които 90% са същите като вчера, което означава, че мозъците ни са машини на познатото. Но позволете ми да ви попитам следното: ако никога не сте ходили на фитнес или не сте движили тялото си, какво ще се случи с него? Втвърдяване. Точно така. А има ли възможност да имате гъвкаво тяло до 100 години? Разбира се, правете йога. Така че правим йога. Но кой прави йога за мозъка? Никой. Кой прави упражнения за пластичност на мозъка. Никой. И има конкретни неща, които можете да направите, за да създадете тази адаптивност.

Бих казала учените.
До голяма степен учените също са много привързани към егото си и разбирането на това, което са научили и как виждат света. Адаптивността означава да имаш ясно мнение за бъдещето, но да се придържаш към него хлабаво. Всъщност не знаете всичко и ако имате този подход, ставате много по-спокойни за това, което предстои.

Какво мислите за мултидисциплинарността?
Най-напред смятам, че е доста индивидуално. Някои хора са много добри в едно нещо, а някои хора са добри в много неща. Не мисля, че има един голям аршин за това. Но също така мисля, че ако осъзнаете, че светът, от който идваме, ни накара да следваме система и да научим едно нещо уни-(едно)- верситет, вие отивате в университета, за да научите едно нещо, не много неща. И така, това, от което се нуждаем днес, е да не следваме повече системата, защото самата система някак вече не работи. Имаме нужда от множество творчески и странични начини на мислене. Така че мисля, че бъдещето е много повече в това хората да имат мултидисциплинарност. Но мисля, че през последните 200 години не сте били оценявани, ако сте се занимавали с твърде много неща, хората са искали да имате докторска степен по едно нещо, а не пет неща. Мисля, че това се променя. Мисля, че това, което е било важно, вече не е важно. И днес това, от което се нуждаем, е нещо, наречено креативен генералист. А креативният генералист е някой, който има способността да прескача между проекти, между сектори и да мисли за тях творчески, вместо просто да прави едно нещо отново и отново и отново.

Как определяте успеха?
Да правиш каквото искаш, когато искаш, с когото искаш.

Кое е ценно?
Взаимоотношенията – с вашите приятели, семейството ви, хората, с които работите. Тези взаимоотношения са всичко. Няма нищо по-важно от връзките. Всъщност мисля, че общността е дори по-важна от връзките. Пътувам много и да имам общност около мен, по целия свят е разликата между това да си прекарвам страхотно и ужасно, в който и град да се намирам. Така че – общността.

Какво е икономика на страстта и къде е мястото ѝ днес?
През 1967 г. НАСА иска да разбере как да наеме повече гении и затова прави цяла програма, водена от Джордж Ланд. Това, което той разбира, когато започва да проучва, е, че 98% от 5-годишните деца са гении и докато завършат училище, 2% от тях са гении. Така самата система отнема вашата страст. Защото вашето училище не ви казва: „О, какво те вдъхновява? Нека поработим върху това, което ви вълнува“. Всъщност, ако сте твърде страстен в училище, знаете ли какво сте? Проблемен. Те не искат да сте отдадени. Те искат да следвате системата. И така, с разпадането на системата и превръщането ѝ в стока чрез AI, защото не забравяйте, че AI е отличен в алгоритмичната интелигентност, точно това, на което ни учат в училище. И така, сегашното ни ниво на интелигентност, което е програмирано в нас от училището и организациите и дори религия до известна степен, следва системата. Колкото по-добре следвате системата, толкова по-добре сте в рая, толкова повече ви плащат. Всички правила ви карат да мислите: „Добре, по-добре да карам по системата“. Никой не оценява страстта. Но днес, когато всички структури около нас се разрушават, страстта става вашата уникална валута и това, за което хората ще ви плащат да поставите на масата. Защо съм тук в България? Моите уникални изследвания върху психологията, неврологията и футуризма. Създадох уникален език. Сега пътувам по света и разказвам истории за него. Така че вашата уникалност ще стане валутата на бъдещето. Вписването е това, което се оценяваше. Да не се вписвате, е това, което ще се цени в бъдеще.

Как можем да се подготвим за бъдещето, имайки предвид, че живеем в състояние на постоянни кризи?
Трябва да спрете да гледате новините. Криза винаги е имало. Винаги е имало кризи. Просто никога не сте ги наблюдавали. Винаги има криза. В живота на всеки винаги има криза. Във всяка страна винаги има криза. Дали ще се съсредоточите върху кризата или върху възможността, става ваш избор. Но също така нека помним, че в момента се намираме в общество, където старите структури и начини на работа вече не работят. И така виждаме имплозия на: образователни системи, здравеопазване, политически системи, патриархални системи, религиозни системи, само кажете и можем да продължаваме да изреждаме. Но това, което наистина се случва е, че старият свят, създаден от възрастни бели мъже през 30-те и 40-те години, се разпада, както се случва на почти всеки 80 или 100 години. Има модел. Точно сега сме в етапа, в който започваме да виждаме: „Колко долара са отпечатали миналата година?“ и „Чакайте малко. Мислех, че вярвам в долари, не вярвам в долари. И всички тези политици ни излъгаха, нали? И тези свещеници също ни излъгаха!“. И изведнъж на всичко, на което някога сме се доверявали безусловно, вече не вярваме. И това е нещо фантастично, защото преди пролетта трябва да има зима. И в момента сме в зимния период. Но не забравяйте, че нищо не трае вечно. Пролетта е зад ъгъла и ще дойде отново.

Има една поговорка: „Нощта е най-тъмна преди зазоряване“.
Абсолютно правилно. Но запомнете нещо. Създадохме общество, което е пристрастено към безпокойството и сигурността. Така че каквото и да се случи: „Това е криза!“. Защо? Защото мозъкът ви търси устойчиви, абсолютни резултати. Но проблемът не е в кризата, а в очакването на абсолюти. Това е проблемът. И ако сте в състояние да създадете адаптивен ум, няма значение какво идва. ОК сте с всичко. Но всяка сутрин обществото се събужда и иска да е лято. И всеки път, когато не е лято: „Ох, разпада се!“. Не, лятото идва, след това си отива и следва зима. Но мозъците ни са настроени само за лято. И това е проблемът. Моята лекция днес е как да се справим с всички сезони и да разберем къде се намираме в сезона и да извлечем най-доброто от него. Защото, ако се събуждате всеки ден и очаквате да е лято, а то е зима, вие сте просто нещастен човек. И познайте къде е целият свят – нещастен.

Какво е бъдещето на лидерството?
Знаете ли, много е трудно да си лидер днес, защото минаваме през огромна емоционална промяна, през която минават и самите лидери, а сега трябва да управляват хора, които също са нестабилни. Освен това AI е тук, което означава, че много от работните места ще бъдат подменени. Много трудно време да си лидер. Това, което винаги бих препоръчал на лидерите, е да слушат повече.

Кого да слушат?
Всичко, всички и навсякъде. Колкото повече слушате, толкова сте по-способни да се ангажирате по по-насърчаващ начин и толкова повече хора искат да бъдат подкрепяни и насърчавани от вас. Когато влизате и сте шумни, вземате всички решения, нахакани сте, не сте емоционално интелигентни, вече никой не иска да ви следва. Защото сега можем да сравняваме лидери с лидери. Можем да видим лидерството навсякъде. Така че е трудно време да си лидер. Но смятам, че колкото по-отворено е сърцето, толкова си по-съвестен и емпатичен. Колкото повече слушаш, толкова повече хората ще те следват.

Накратко, както казахте – емоционална интелигентност.
Голяма част от лекцията ми днес е за емоционалната интелигентност. Да ви дам ли пример кой е най-добрият начин да опишете емоционалната интелигентност? Колко време ви отнема да се възстановите от (психологически) стимул? Ако някой е под въздействие и му трябват 3 седмици за да се възстанови, неговата емоционална интелигентност е много ниска. Ако са способни да се възстановят веднага, емоционалната интелигентност е много висока. Повечето мъже се цупят и са мамини синчета. И това, което се случва, е, че имаме един куп лидери в света, които са възрастни мъже, момчета, уловени в телата на стари мъже, които се цупят и имат вендети един срещу друг. Вижте всички войни, които се случват в момента. Това са мъже под въздействие, просто импулси. И така добрите лидери не реагират на стимули. Ако нямате такива, сте отличен лидер.

Кое е най-важното нещо за разширяване на съзнанието?
Медитация. Ако не медитирате, вие не създавате адаптивен ум. Трябва да медитирате. Медитацията също е голяма част от моя разговор. Медитацията е единственият момент, в който можеш да спреш да бъдеш себе си. Сега, големият проблем, който имаме в света, е, че вие сте вие. Нека обясня. Вашата личност създава вашата лична реалност. И ако медитацията ви позволява да не бъдете себе си само за десет минути – отпускате се, тялото ви може да се излекува, светът може да се промени. Но колкото повече сме привързани към начина, по който мислим: „Трябва да се докажем, винаги сме разтревожени, трябва да се борим“. Няма време да започнете да се отпускате и нещо да започне да се случва. Медитацията ни осигурява пространството, което ни позволява да наблюдаваме и да се откъсваме. И така ставате адаптивни, защото, ако не правите това, не можете да бъдете адаптивен. Така че медитацията е това, което аз наричам фитнес за мозъка. Ако не тренирате мозъка, мозъкът ви е заседнал в негъвкав начин на мислене. Така че за мен медитацията е най-важното нещо, което можем да правим.

Мислите ли, че всеки го може?
Да. Причината повечето хора да не могат да медитират, е, че са пристрастени към сигурността и безпокойството. И когато адреналинът захранва тялото ти, защото си толкова притеснен за всичко, нямаш време да седиш неподвижен, защото мислиш, че тигър ще дойде да те изяде.

И контрол.
И контрол. Има една страхотна мисъл, която гласи: „О, скъпи, ти никога не си имал контрол. Имал си просто тревожност“. Медитацията ви позволява да се отделите от това безпокойство.

Кое е най-важното нещо за хората в ерата на AI?
Да издигнем нашето съзнание и осъзнаване, за да имаме достъп до нови видове креативност. Тъй като сегашното ни ниво на творчество е история. Музика – няма да има музиканти, няма да има актьори, няма да има адвокати, няма да има автори, няма да има счетоводители. Всичко това са алгоритмични, интелигентни процеси, които се изземват от AI. Така че трябва да се развиваме, за да станем нови типове хора. И това ще създаде съвсем нов тип креативност, до която все още нямаме достъп.

Но нека ви напомня, че в селскостопанската ера 99% от населението се е занимавало със земеделие. Днес 1,3% се занимава със земеделие, което означава, че имаме достъп до нови видове творчество през последните 200 години. Но като човешки същества това, за което мислим, е, че сме достигнали върха: „Няма повече, боже мой, това е. Това е нашият край, защото това е всичко, което знаем“. Глупости. Дори не сме докоснали 90% от мозъка си. Въпреки това има още много работа. Но тъй като смятаме, че докторантурата е върхът, как може да е върхът? Върхът е само засега.

Какво ни готви 2024-та?
AI.

Това беше през 2023-та.
Не, навлизането все още не е станало. Сега предстои възприемане. 2024 г. ще бъде началото на нещо, наречено икономика на интимността. И икономиката на интимността идва сега, тази година. И това, което ще се случи с икономиката на интимността, е, че Вие, аз, той и всички ще имаме най-добър приятел, който ще бъде AI. И вашият AI ще започне със Siri или с който и да е гласов асистент, който имате. И първоначално просто ще помолите Google Maps да ви каже къде да отидете. Така се започва. След това Spotify просто предлага каква музика да слушате. Това е второто. След това TikTok ви казва какво видео да гледате. Добре. Скоро ще можете да кажете, че искате да отидете на почивка, и той вече знае какви почивки харесвате и започва да търси всички ваканции, които харесвате, и да прави предложения. И също така знае, че обичате палачинки, и ще засече на Google Maps, че има разпродажба на палачинки точно там и там, и ще ви го предложи, бавно. Като например: „Хей, виж, знам, че обичаш палачинки“.

Това ще се преплете и ще стане най-близкият ни приятел. Това ще се случи тази година. И това, което ще можете да поискате от AI, е всичко – от храненето до законите и създаването на вашия филм. Тази година ще видим първия 90-минутен филм, направен от AI. И така тази година е годината на внедряване на AI. Миналата година пристигна. Тази година ще бъде внедрен. Смята се, че iOS 17 от Apple ще се управлява изцяло от AI. И това просто ще се случи тази година. И мисля, че извънземните може да кацнат. Но това е съвсем друга история.