Какви данъци дължим при сделки с криптовалути?

Марина Мучакова, управляващ съдружник Веста консулт, адв. Десислава Спасова, юрисконсулт Юлиян Щалянов и юрисконсулт Николай Хаджийски. Снимка: личен архив.

Световният пазар на криптовалути се оценява на 2.63 трилиона щ.д. През март биткойн достигна нов исторически връх от 73.8 хил. щ. д., отбелязвайки над 20% ръст за последната година. Близо 13% от българите са притежатели или са притежавали в миналото криптовалути, сочат данни на Евробарометър за 2023г. Но освен с потенциал за печалби и риск от загуби, сделките с криптоактиви се свързват и с данъчни задължения. Какви са те, попитахме Марина Мучакова и нейните колеги* от Веста Консулт и Крипто Академи. Този материал е с информационна цел, не представлява инвестиционен съвет и не замества личната консултация с експерти.

Бихте ли ни разяснили какво означава „виртуална валута“ и това понятие тъждествено ли е на криптовалута?
Терминът „виртуална валута“ е по-широк от понятието „криптовалута“. Буквално означава криптовалути, както и всякакви игрови токени или жетони като животи, диаманти, златни монети в някоя игра и т.н., които могат да се продадат на друг играч или купувач или които играта може да изкупи обратно срещу фиатна валута. Когато в нашето данъчно законодателство се говори за „виртуална валута“, се реферира към определението, дадено в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Но с това понятие си служи и MiCA Regulation (Регламнентът МиКа), който ще влезе в сила в края на 2024 година.

Еднакво ли третира нашето данъчно законодателство различните криптовалути и токени?
За момента нашият закон не прави съществена разлика между различните видове криптовалути, които представляват койн или токен, (токените обикновено са Л2 или по-горен слой). От гледна точка на данъците за момента в България се прилага действащата практика на съда на ЕС (Решение на СЕС С-264/ 2014 година), според което решение сделките с виртуалната валута биткойн и разплащанията с него, се третират като разпореждане с финансови активи. Това данъчно третиране се разпростира и над останалите криптовалути и токени.

Кои са относимите данъци към криптовалутите в България?
Данъците в България, относими към криптовалутите, са основно данък върху печалбата (ЗКПО), а при физическите лица данък върху дохода (според ЗДДФЛ) и данък ДДС. Когато говорим за дарения, наследства и т.н. в криптовалута, са относими правилата на Закона за местните данъци и такси. В ЗМДТ също няма конкретно предвидени правила за криптовалутите. С тях се отнасяме като към всеки друг вид движимо имущество.

Какъв данък печалба се дължи при търгуване с криптовалути?
Когато говорим за продажба на криптовалути, обикновено е важно с какъв интензитет извършваме тези сделки и дали това е обикновена разпоредителна сделка с лично имущество, която се облага с 10% ставка, или говорим за системна търговска дейност, при която формираме занятие и се дължи 15% данък. Когато извършваме обикновена разпоредителна сделка, печалбата ни се определя, като от цената на продажбата извадим стойността на покупката и приспаднем 10% нормативно признати разходи. Когато формираме занятие, от цената на продажбата вадим стойността на покупката, вадим всички останали разходи, като например комисиони на борсите, гасфийс и други трансакционни такси, както и всякакви относими разходи към дейността ни, които можем да докажем с документ. Такъв би бил случаят, когато ползваме специализиран софтуер – например платен бот за търговия или софтуер за сигнали и т.н. След като от всички приходи извадим всички разходи, пресмятаме дали дължим осигуровки и в какъв размер. Изваждаме и тях от прихода. Изчисляваме данъка (15%) върху резултата, който се получи, ако той е положителен. Загубите от дейността можем да прехвърлим към следваща календарна година.

Кога човек, инвестирал в криптовалути, ще се третира като едноличен търговец, дори да не се е регистрирал като такъв?
Като ЕТ ще се третира всеки инвестотир, който търгува системно, всеки миньор, всеки, който стейква като валидатор и по този начин формира активен доход (верифицира трансакции с частния си ключ, за което получава възнаграждение в натура под формата на стейкинг награда), серийните ловци на еърдропи и не малка част от дивелъпърите, които допринасят с код към развитието на определени блокчейн мрежи и за което редовно и системно им се заплаща в съответната криптовалута и др. От този списък изключвам vesting allocation – което представлява еднократно предоставяне на токени, които са заключени и протоколът ги освобождава с течение на времето, без да е необходимо титулярът да прави нещо повече или нещо конкретно, освен да ги заяви за плащане през определени интервали от време.

Дължи ли се ДДС при търговия с криптовалути? Трябва ли ДДС регистрация?
Не плащаме ДДС върху сделки с финансови услуги. Но продажбата на криптовалута формира оборот за регистрация по ДДС. Много е важно да се прави разлика, че регистрация е различно от облагане. От гледна точка на ЗДДС няма разлика дали лицата са физически, или юридически. Всяко лице, независимо дали е човек, дружество, или друго „лице“, подлежи на регистрация, ако изпълни описаните в закона условия. За 2024 година оборотът за регистрация е 100 000 лева или валутната им равностойност. Формира се като сбор от стойността на всички продажби. Няма значение дали продажбите са на печалба, на загуба, или на 0. Замяната на един криптоактив за друг също влиза в сметката. Защото ние правим замяна (сключваме договор за замяна) на актив А с актив Б, т.е. продаваме актив А, купуваме актив Б. Едновременно се явяваме купувач и продавач. Т.е. всички елементи от замяната, които за нас представляват частта с продажбата, ще влязат в оборота по ДДС за регистрация. След потенциална регистрация наше задължение е на ежемесечна база да декларираме продажбите си за предходния месец пред НАП.

Има ли възможност да се освободим от задължението за регистрация по ДДС, макар да сме достигнали законоустановения оборот?
Възможно е, когато търговията ни се осъществява през централизирана борса, да освободим оборота си от регистрация по ДДС като натрупан в чужбина (чл. 21 ал 2 или 5 от ЗДДС), като в този случай следва да докажем всеки факт, който твърдим пред НАП, с документи и извадки от интернет. При определяне на периода за натрупване на оборота се проследяват 12 последователни календарни месеца назад във времето, без значение дали са в рамките на една и съща календарна година (например януари до декември 2023), или са в две последователни години (например април 2023 до март 2024). Важно е да се внимава със сроковете за подаване на заявление за регистрация, тъй като са различни.

Могат ли да се сключват сделки за прехвърляне на недвижим имот срещу криптовалути?
Продажбата на недвижим имот на този етап няма как да се случи само виртуално заради вписванията в официалните регистри на сделката и изповядването под формата на нотариален акт, но предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот може да се сключи чрез смарт контрaкт дигитално. Може да се плати цената по продажбата в криптовалута, но юридически това няма да е продажба, а договор за замяна. Наем съвсем спокойно може да се токенизира. Договори за наем, които не надхвърлят 2 години, поради което не подлежат на вписване в имотния регистър, могат да се сключват дигитално, както и да се плащат в криптовалута без ограничения. Може да се токенизира и всяка отделна движима вещ или услуга. По този начин всички права върху нея могат да се прехвърлят дигитално.

Допустимо ли е изплащане на трудово възнаграждение в криптовалути?
Задължително основното трудово възнаграждение трябва да е в пари, и то в български левове. Всички допълнителни възнаграждения могат да са в пари, валута, акции, облигации, злато, предоставяне на ползване на кола, апартамент, застраховка и какво ли още не. Непаричните възнаграждения се остойностяват. От тях се удържат осигуровките и данък по ЗДДФЛ.

Как стои този въпрос при самоосигуряващите се лица и тези, работещи по договор за управление?
Фрийлансър, който получава заплащане в криптовалута, ще третира полученото възнаграждение като доход в натура и ще приложи към него относимото законодателство по ЗДДФЛ и КСО относно осигуряване, данъци, нормативно признати разходи и др. При получаване на възнаграждение по договор за управление или като работещ съдружник или акционер, няма законова пречка плащането да е 100% в криптовалута.

Възможно ли е изплащането на бонуси в криптовалута?
Когато аз работя по трудов договор и моят работодател освен заплата ми изплати бонус в криптовалута, това ще бъде непаричен бонус, който е част от моето трудово възнаграждение. В този смисъл криптовалутата, която аз придобивам, ще е с характер на допълнително възнаграждение, платено в натура. Към него ще се приложи цялата относима нопрмативна уредба към заплатата на работниците и служителите според КТ.

Как се случва остойностяването на криптобонусите?
По отношение на остойностяването на криптовалутите то се извършва в момента на плащането. Т.е. когато ни постъпят на адреса, ако сме бенефициенти на плащане, или когато ни излязат от адреса, когато ние плащаме. Стойността на пазарите не е еднаква. Т.е. между тях съществува арбитраж. Затова ние трябва да обосновем откъде вземаме стойността на оценката. Обикновено се ползва борсовата цена, когато имаме отношения с една-единствена борса. Но ако работим извън борса или с много борси, ще трябва да определим справедливата пазарна цена. Тя се определя, като съберем цените на всички борси по света и вземем средноаритметичната им стойност. Има много интернет портали, които правят това. Например Coin Market Cap и Coin Gekko. Това остойностяване се налага поради липсата на централен регулатор, който да определя фиксинг, както го прави БНБ за българския лев към всички останали валути по света.

Имат ли възможност търговски дружества да завеждат криптовалути като свои активи? Какви данъци дължат?
Криптовалутите може да са както вноска в основния капитал, така и вноска в допълнителния. Също така могат да са материални запаси (или стоки на склад) при дългосрочно инвестиране, оборотни средства при трейдинг и краткосрочни сделки, ако се разплащаме с контрагентите си с криптовалута, а могат да са и част от дълготрайните активи, ако например компанията разработва блокчейн проект. Когато цената на криптовалутата се променя, но не е настъпила продажба или замяна, това се счита за нереализирана печалба и в общия случай се правят преоценки, за да сме наясно счетоводно на каква стойност са ни активите, но тези преоценки нямат отношение към данъците, т.е. не се признават за данъчни цели. Има частен случай, при който търговското дружество е финансова институция по смисъла на Закона за кредитните институции и заведе криптовалутите като финансов актив в собствения си капитал (например като резерв, който дава премия или емисия). Тогава преоценките се признават за данъчни цели по реда на член 96 и 97 от ЗКПО и се облагат с 10% корпоративен данък. Дружествата могат да изплащат дивиденти както в пари, така и в криптовалути. Дивидентът, изплатен в криптовалута, се остойностява към датата на начисление и към датата на плащане (ако се различават) и се облага с 5%, като между двете стойности трябва да се отчетат печалби или загуби от курсови разлики.

Как се третират счетоводно криптоактивите?
От гледна точка на счетоводно отчитане има разделение в практиката на колегите дали криптовалутите следва да се отчитат по-скоро като финансови или като нематериални (дигитални) активи. Всяко предприятие определя само счетоводната си политика, така че тя максимално достоверно и точно да отразява характера на дейността му. В България се прилагат Националните счетоводни стандарти (НСС) или Международните счетоводни стандарти (МСС). Към момента нямаме закон, който да определя кои от двата да приложим и всяко предприятие има право на самостоятелен избор. Когато прилагаме НСС и едновременно с това криптовалутите са част от дейността ни, ние сами решаваме как да ги отчетем – дали като финансов актив, или като дигитален. Решението се взема според това дали инвестираме в тях или извършваме търговия на финансовите пазари в криптоекосиситемата, или пък за нас са по-скоро вид „стока“. Дали ги държим дългосрочно или краткосрочно и т.н. Когато прилагаме МСС, следва да спазим задължителните предписания на КРМСФО, които през 2019 излизат с тълкувателно решение, с което определят, че криптовалутите следва да се третират като нематериален актив и да се заведат по СС за нематериалните активи като стоки на склад. Според НСС нематериалните активи подлежат на амортизация. Според МСС не подлежат на амортизация.

За какъв период се изчислява дължимият данък при търговия с криптовалути и кога следва да се декларира и плати? Бихте ли дали хипотетичен пример?
Периодът, за който се декларира, е едногодишен – от 1 януари до 31 декември. Подаваме декларациите си до края на месец април през следващата календарна година. Но е възможно събития от предходни години да окажат влияние. Например купувам криптовалута за Х пари през 2020 година. Продавам за У пари през 2023. Декларирам през 2024 година до края на месец април. В този случай, въпреки че покупката ми е извън данъчния период, в който декларирам прихода си, аз мога да я призная за разход. Когато това се случва, обикновено е редно да докажа разхода си (цената на покупката).

Как може да се докаже разходът и като цяло необходимо ли е да се доказват извършените през предходната година сделки?
Обикновено следва да разполагам с документ като доказателство. Например с извлечение от брокера ми, борсата ми, фактура или платежно нареждане, с които да докажа плащането на цената при покупка. В общия случай платежните нареждания просто показват, че сме заредили акаунта си с пари, но не и самата покупка на криптовалути. Но за момента се признават за разходен документ, защото много борси изчезват (фалират), платформите им стават недостъпни, а оттам и достъпът до нашите акаунти понякога се оказва невъзможен. Съответно банковите преводи са доказателство, че нещо се е случило и ние сме платили за някакви активи определена цена.

Какво се случва, ако човек пропусне да декларира дохода си от криптовалути пред НАП?
Ако ние пропуснем да изчислим данъка си правилно, имаме възможност до края на месец септември да подадем еднократна корекция. Когато изобщо нищо не сме декларирали, а в НАП е постъпила информация за нашия доход от борса или от брокер, тогава НАП могат да ни поканят да декларираме дохода си и да ни укажат как и къде. Ако не го направим, рискуваме да влезем в ревизия.

*Отговорите са разработени съвместно с Юлияна Гълъбова - Главен счетоводител; Ивелина Илиева - Счетоводител, Елица Теодосиева - Пейрол специалист, Калоян Ангелов- Пейрол специалист; Валентина Петрова - Данъчен експерт, юрист и главен счетоводител, адв. Десислава Спасова- търговско и крипто право; Николай Хаджийски - юрисконсулт, специалист по мерки срещу пране на пари.