понеделник, 07 октомври 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    18565 прочитания

    От какво има нужда е-търговията в Европа?

    Лука Касети, Генерален секретар на Ecommerce Europe, разказва за ролята на сектора в кръговата икономика и Зеления преход и проблемите от гледна точка на бизнеса
    13 май 2024, 15:49 a+ a- a

    Снимка: Economy.bg

    Българската е-комерс асоциация (БЕА) организира кръгла маса на тема: „Бъдещето на електронната търговия в Европейския съюз“. Участник в нея бе Лука Касети, Генерален секретар на Ecommerce Europe. Пред Economy.bg той разказа как изглежда секторът днес, каква е ролята му по отношение на кръговата икономика и Зеления преход, какви са регулационните пречки от гледна точка на бизнеса, къде е мястото на търговията втора употреба и устойчивостта и какво бъдеще очаква.

    Как изглежда е-търговията в Европа днес?
    Електронната търговия в Европа се развива добре. Бих казал, че тя все още се увеличава – през последните няколко години имаме двуцифрен ръст. Това, разбира се, е много добра новина, но хората трябва да са наясно, че инфлацията оказа огромно влияние върху всички отрасли, включително електронната търговия. Така че, ако коригираме тези цифри с оглед на инфлацията, крайната картина ще бъде сектор, който все още се развива, но малко се е забавил. Ние все още вярваме, че електронната търговия е тук, за да остане. И разбира се, тя ще продължи да се развива и ще става все по-многоканална.

    И защо се забавя сега? Или е заради пандемията?
    Разбира се, по време на пандемията се наблюдаваше огромно увеличение, бих казал, че това е нормално. Всички очаквахме по-бавен ръст с отпадането на ограниченията за физическите магазини в цяла Европа. Така че това е нормално за продуктите. Разбира се, когато става въпрос за услуги, те намаляха по време на пандемията – ако се замислите за транспорта, пътуванията, билетите за събития, нямаше абсолютно нищо. Така че загубите са огромни. И сега на няколко пазара се наблюдава доста голям ръст на услугите. Така че това е нещо като възстановяване на баланса в тези две категории.

    Какво трябва да се направи, за да се увеличи трансграничната търговия?
    За увеличаване на трансграничната търговия има няколко неща, които могат да бъдат направени. Всичко започва с единния пазар и укрепването му. Може би сте чували за доклада на Лета. Този доклад беше публикуван преди няколко дни от бившия италиански министър-председател Енрико Лета и се фокусира точно върху единния пазар. Отпразнувахме 10 години от съществуването на единния пазар, но за съжаление, все още имаме много разпокъсаност в цяла Европа относно основните елементи на трансграничните онлайн трансакции, каквато е електронната търговия. Може да е относно правото на потребителите, данъчното облагане или други аспекти. Ако искаме да подобрим сектора в Европа, трябва да намалим бюрокрацията за бизнеса и съгласуваността, разбира се, без да се намалява нивото на защита на потребителите. Искам да кажа, че потребителите трябва да бъдат защитени, но това трябва да се направи по балансиран начин.

    Кое е най-голямото предизвикателство за имплементиране на законодателството на ниво бизнес?
    Скъпо е, отнема много време и като цяло законодателството е сложно. Когато знаем, че повече от 90% от бизнеса в Европа са МСП и дори микробизнеси, това може да бъде сложно за тези хора, защото те вероятно дори нямат юридически отдел. Те трябва да разчитат на външни услуги, за да се съобразят с новото законодателство. Много закони бяха приети през последните години през този последен мандат. Така че трябва да обърнем внимание на по-малките компании, защото твърде много законодателство може би не е правилният начин. Може би трябва да се помисли за проверка на това, което вече е налице, може би да има фокус много повече върху изпълнението и прилагането на вече съществуващото законодателство. Също така бизнесът трябва да бъде придружаван и в процеса по прилагането му. Така че, когато имате ново законодателство, което идва от Европейския съюз или от държави членки, трябва да сте сигурни, че бизнесът е готов да го приложи и да го подкрепите. Например с насоки и препоръки от Европейската комисия. Проблемът е, че Комисията трябва да напише тези насоки, които трябва да помогнат на компаниите да постигнат съответствие. Но публикуването на това ръководство се случва твърде късно, много близо до датата на влизане в сила. Така че в крайна сметка получавате бизнес, който го е внедрил по възможно най-добрия начин, но може би не е перфектно, защото не е имало насоки, готови навреме.

    Какво е средностатистически потребител и каква е разликата с уязвимия такъв?
    Средностатистическият потребител е основно понятие, на което се основава цялото законодателство на ЕС за защита на потребителите. Ние вярваме, че тази концепция все още е актуална, но чуваме все повече и повече идеята за преминаване към нова концепция или концепцията за уязвимия потребител, защото се твърди, че потребителите не са добре защитени, особено онлайн. Склонен съм да не се съглася с това твърдение, разбира се. Има много причини, поради които онлайн средата може да бъде безопасна за пазаруване за потребителите. Така че предположението, че всички потребители са уязвими, според нас не отразява реалността.

    Европа също така има най-пълната рамка за защита на потребителите. Но отново това, което се обърка, е изпълнението. Така че, ако има търговци измамници, има играчи, които не играят по правилата, разбира се, те трябва да бъдат санкционирани, ние защитаваме сериозния бизнес в този смисъл, но всичко опира до правоприлагане. Ако прилагането не е направено правилно, тогава разходите за спазване на правилата за играчи, които играят по правилата, ще бъдат по-високи.

    Защо е-търговията е ключов сектор за постигане на кръгова и дигитална икономика?
    Определено е ключова. Част от решението е да имаме това, което наричаме двоен цифров и устойчив преход. За да ви дам пример – електронната търговия е домът на втора употреба. И видяхме това още повече в последния период на икономическа криза, защото може би потребителите имат по-малка покупателна способност поради инфлацията, високите разходи за енергия и т.н. В резултат на това са склонни да купуват повече продукти втора ръка. Имате играчи в индустрията, които се опитват да изпълнят своята роля в кръговия преход на цялата икономика, като инвестират в нови решения, също и технологични решения, базирани на AI за подобряване маршрутите за доставка, пунктове за оставяне и вземане на пратки, всякакви видове стимули за потребители, които купуват по по-устойчив начин. Така че определено да, електронната търговия е част от решението.

    Защо следващите 5 години са от решаващо значение?
    Скоро, през юни, ни предстоят нови европейски избори. Така че това основно ще определи тенденцията за следващия 5-годишен мандат. И за 5 години има много неща, които могат да се направят. Видяхме го през последните 5 години – колко нови законодателни предложения бяха направени. Мисля, че сега е време да се съсредоточим малко повече върху въвеждането и прилагането им и да преценим как тази нова смесица от законодателство ще работи и разбира се, винаги да се съсредоточаваме върху прилагането и след това да видим дали наистина е необходимо да продължим да приемаме закони по други аспекти на икономиката. Добре, но трябва да има доказателство, че има проблем, който не може да бъде разрешен по друг начин.

    Каква е ролята на законодателството за напредъка на е-търговията?
    Ако имаме хармонизирано законодателство, бихме могли да имаме повече трансгранична е-търговия. Защо? Защото, ако сте уеб магазин и продавате трансгранично в Европа, има някои хармонизирани правила, на които можете да разчитате. Така че дори и да не сте експерт по френското право и продавате от България, знаете, че има езикова бариера, но законът е същият, правилата са същит и можете да разчитате на това. Но на практика не е така. И няколко законодателства са хармонизирани само на минимално ниво, което означава, че всяка държава членка може да надгражда, ако иска. В резултат на това трябва да познавате законодателството на всички страни, в които продавате и доставяте продукти, което е огромен разход особено когато сте МСП или микробизнес.

    Какво може да се направи за агресивно навлизащите в ЕС азиатски компании?
    Доколкото компаниите, независимо къде са базирани, играят по едни и същи правила, това е конкуренция – честна конкуренция. Ние не сме против азиатските компании сами по себе си или компаниите от САЩ, или Южна Америка – няма значение къде се намират. Това, което е важно за нас, е компаниите да играят по едни и същи правила, ако са насочени към европейски потребители. Как може да се направи това? Пак с изпълнение на правилата. Сега правоприлагането е предимно в ръцете на националните компетентни органи. Понякога това може би е Европейската комисия, в някои по-скорошни случаи, но проблемът е, че националните власти често нямат достатъчно ресурси и персонал. Липсва координация помежду им в Европа. Резултатът е, че ако има компании, независимо къде са базирани, които са насочени към европейските потребители и не играят по правилата, тогава е по-сложно да бъдат санкционирани.

    По отношение на законодателство – какво липсва?
    Мисля, че като цяло имаме достатъчно регулация. Това, което липсва, е прилагането на хармонизация, може би равни условия. Но бих казал, че сега имаме много регулации в Европа. Така че за електронната търговия или търговията на дребно като цяло имаме много солидна основа. Въпросът е да се прилага правилно.

    Какво мислите за търговията „втора ръка“?
    Бих казал, че втора употреба е чудесен начин да дадете втори живот на продуктите. Потребителите все повече се интересуват от зеления преход. Така че втора употреба определено е тук, за да остане. Виждаме много нови фирми, които започват да продават и да се специализират в продукти втора употреба. Може би те купуват телефони, обновяват ги и ги препродават на потребители дори с някаква търговска гаранция, която ще бъде предложена в допълнение към гаранцията, която вече можете да получите. Така че определено положително отношение, както и за всяка друга кръгова инициатива, която би помогнала за зеления преход.

    Къде е мястото на устойчивостта в е-търговията?
    Бих казал основен приоритет за компаниите. Мисля, че компаниите разбраха още преди време, че също трябва да играят своята роля за благото на планетата. И затова виждаме толкова много нови инициативи за устойчивост, идващи от компании. Може да са от решения за складиране, оптимизиране на доставките, решения за изкуствен интелект, решения като цяло, които биха намалили процента на връщане от потребителите. Така че бих казал, че устойчивостта е в сърцето на играчите в електронната търговия в момента и ще остане там. 

    Как ще се промени секторът в краткосрочен план?
    Отново бих казал повече зелени практики. Отново устойчивост – много важна. Повече комбинация от онлайн и офлайн – повече многоканалност. Това е нещо, което се случва от известно време и ще продължи. Така че бих очаквал вероятно повече онлайн продавачи да отварят физически точки и обратно – повече офлайн продавачи да отварят онлайн канал чрез маркетплейс или самостоятелно. Бих казал, че тези няколко неща ще продължат стабилно в краткосрочен план.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 4 часа
    САЩ отпуска $100 млн. за иновации при полупроводниците
    Те ще са насочени към университети, национални лаборатории и частния сектор
    преди 4 часа
    5 ИКТ организации предлагат промяна в приема в математическите и професионалните гимназии
    Без силно математическо образование, ИТ индустрията рискува да загуби конкурентното си предимство, предупреждават те
    преди 4 часа
    Световната банка: България е сред водещите места за правене на бизнес
    Докладът Business Ready обхваща само 50 страни, като не са включени развити икономики като САЩ, Германия, Франция или Япония
    преди 6 часа
    Проф. Зико Колтер с безплатна лекция в Софийския университет
    Той е член на борда на OpenAI и е в България по покана на INSAIT
    преди 7 часа
    България изпада от групата на най-свободните икономики в света
    От 20-то страната ни се срина до 43-то място по икономическа свобода, алармират от ИПИ
    преди 8 часа
    Сър Греъм Уотсън се присъединява към преподавателския състав на ВУЗФ
    Английският икономист ще предава своя богат опит от реалния политически и академичен живот на студентите