„Пътуването с влак може да бъде наистина много приятно и много красиво“, казва Тихомир Гърменлиев, дванадесетокласник в ТУЕС и създател на приложението BulTrain
Снимка: Economy.bg
Тихомир Гърменлиев е в 12.В клас, специалност „Системно програмиране“ в Технологично училище „Електронни системи“ към Технически университет – София (ТУЕС). Той създава мобилното приложение BulTrain, което към момента е налично само за Android, за да улесни хората, които пътуват с влак без значение дали по работа, или за удоволствие. BulTrain съчетава двете големи страсти на Тихомир – програмирането и влаковете. Казва, че от 12 000 снимки на телефона си 8000 са на влакове. Освен с цялата необходима информация за часовете на отпътуване и пристигане, забавяния, престои приложението разполага и със секция пътеводител. Там има отговори на най-често задаваните въпроси, свързани с пътуването с влак, а снимките, разбира се, са от личния архив на Тихомир.
Освен дипломна работа BulTrain е и проектът, който Economy.bg награди със специална награда по време на двудневното издание на Деня на отворените врати на ТУЕС тази година. Срещнахме се с Тихомир само 2 дни след защитата на дипломната му работа, за да ни разкаже повече за своя проект, защо е избрал да учи в ТУЕС и как си представя бъдещето.
Как се озова в ТУЕС?
Всъщност не съм от София и след седми клас реших да предприема една амбициозна стъпка заедно с моите родители и се озовах в ТУЕС. Малко трудно научихме за него. Майка ми научи за него, дойдохме и на Деня на отворените врати през 2019 г. хванахме точно последния половин час. На моите родители им хареса. И на мен много ми хареса. После реших и да кандидатствам. Влязох даже на първо класиране. Бях много, много щастлив.
Защо се спря точно на това училище?
Защото бях решил още от седми клас, че искам да продължа образованието си в някаква професионална насока. Най-вече компютрите ме влечаха. Имах и други избори, но ТУЕС най-много ме впечатли със своята връзка с бизнеса, със своя образователен модел, а също така и на Деня на отворените врати проведохме няколко разговора с учители, това също ни впечатли и като цяло решихме, че е най-подходящият избор за мен и най-много ще мога да се впиша, да ми бъде приятно и да се обуча нещо, което ще ми е полезно и ще ми трябва и за в бъдеще.
Сега, когато вече го завършваш – какво ти харесва най-много?
Училището вече е част от сърцето ми. Изключително добро училище, изключително добра подготовка, просто е на друго ниво. Не мога да го опиша с една дума. ТУЕС ми е просто семейство. Както всички казват, ние сме братство и това не е клише. Със сигурност е така – ние сме братство. Аз комуникирам с хора от по-малките випуски, комуникирам си и вече са завършили. Изключително много се радвам, че имах възможността да бъда част от това училище, защото наистина е най-доброто.
Разкажи ни за твоя проект BulTrain.
BulTrain е една много иновативна идея, която ми дойде от моите пътувания във влака. Тъй като, както казах, не съм от София и пътувам всяка седмица с влак и виждам какви са най-големите проблеми, реших по лесен и достъпен начин за хората да им представя най-важното, което им трябва, събрано в едно мобилно приложение на едно удобно място и което да им помогне наистина и да им покажа, че пътуването с влак може да бъде наистина много приятно и много красиво.
Сам ли го направи?
Да, изцяло сам. Най-много се гордея с това. По принцип при нас на дипломните работи може ние сами да си измислим темата, ако не си измислим, преподавателите ни предлагат. Аз реших, че ще се пробвам първо да си измисля някаква тема и просто така в един августовски ден ми дойде една идея: „Ама аз много често пътувам с влак. Защо не направя нещо, с което да помогна?“. Написах си какво да направя в телефона веднага в бележките, а след това, през септември, започнах вече да си мисля как да стане всъщност – какво да представлява, какво да има, какво да включа, че да е подходящо за дипломен проект. Нарисувах си, даже ги пазя, на едни скици си надрасках какво да има приложението, как да е началният екран, как да изглежда дизайнът. След това дигитализирах този дизайн и започнах същинската работа и де факто в края на февруари имах вече един готов продукт, който продължих да развивам и през март, и през април и след това го представих и на Деня на отворените врати, а преди два дни на дипломните ни защити.
Ще го развиваш ли?
Със сигурност ще го развивам, ще го направя и за iOS, ще добавя... Имам страшно много идеи. Аз съм човек на записките, постоянно си пиша нещо и на един голям лист съм си написал основните приоритети – какво да включа, какво да добавя, да променя, да оправя някои неща, които са проблемни и със сигурност ще го развивам.
Кое е най-важното нещо, което ни трябва, когато пътуваме с влак?
Информация. Информация, информация и пак информация! Кога да тръгне, кога да пристигне, къде да слезе, тоест от коя страна да се озове, къде да се качи, дали и най-важното как да си намери мястото. Защото наистина в България това е един огромен проблем и по някакъв начин според мен се неглижира. Хората ей така ще намерят влака. Работи се на принципа, че от днес променям разписанието за утре – „хората ако разберат – разберат, това е. Никакво обявление не ни трябва, хората ще разберат, нека те си го проверят“. Което на мен въобще не ми харесва и точно това исках да променя, защото виждам, че не е приятно и на хората не им е приятно.
Откъде вземаш информацията?
Вземам я от БДЖ по един доста странен начин, който трудно го обяснявам, дори и технологично, но в комисията им беше доста забавно как я вземам тази информация, защото де факто в България нямаме единен източник за информация. Ако дойде и друг превозвач, което не се знае дали ще стане, също следва и от него да вземаме информация. Въобще доста е комплексно като цяло.
Какъв искаш да станеш, след като завършиш?
Може би програмист. Харесва ми това, което правя, но програмист може би, който мисли за железопътния транспорт. Моите приятели постоянно ме питат: „Ти защо не станеш един машинист, да си караш влака по цял ден?“. Ами аз искам и друга част. Аз постоянно се шегувам с тях, че ще стана човекът, който ги прави тези влакове, който им прави софтуера. Със сигурност ТУЕС беше правилното място, от което да тръгна и да се насоча в една хубава посока в моя живот.
Как си представяш кариерния си път?
Ще започва от най-ниските нива, ще бъда програмист, но със сигурност след това искам да продължа и може би да си направя своя фирма, да предлагам хубави решения, защото след летните стажове установих, че не мога по цял ден просто да стоя на един компютър и да съм си забил главата в екрана и да пиша нещо по цял ден. Просто искам нещо динамично, нещо постоянно развиващо се, което да ме държи и да ме поддържа жив.
С какви технологии искаш да работиш?
Това, което за момента ми харесва, са мобилните приложения, най-вече Kotlin, Swift и Flutter и т. н. Но най-вече това ме влечеше. Заради това реших да направя мобилно приложение, защото просто от летния стаж ми хареса мобилното приложение и реших така да го направя.
Какво би посъветвал учениците, които се колебаят дали да се запишат в ТУЕС?
Със сигурност мога да посъветвам всички, които искат да учат в ТУЕС, да размислят правилно дали това е техният избор, дали наистина искат да се потопят в това място. Защото наистина, ако човек иска да учи и му харесват софтуерната и хардуерната част, със сигурност ще научи страшно много. Но ако просто се записва ей така, защото мама и тате са му казали: „Запиши се там!“, или ей така за престижа – не, това не е мястото. Мястото наистина предлага страшно много възможности за развитие, обучава на страшно много неща не само на програмиране, но и на така наречените днес, които много се търсят, меки умения (soft skills) и наистина е едно изключително място и го препоръчвам на всички. Стига да иска да учи, това е правилното място.
