Да създадеш дигитално сърце: Българин оглавява компания, която прави революция в лечението на сърдечни заболявания

Преди дни френската компания InHeart с българина Тодор Желязков начело набра 11 млн. долара инвестиции. Финансирането беше ръководено от Vesalius Biocapital IV и съвместно управлявано от Elaia Partners с участието на NACO, Sagana, CWR Funds и българските Sofia Angel Ventures и Webit Investment Network.
InHeart имат революционно решение, базирано на AI (изкуствен интелект), чрез което създават персонален дигитален двойник на сърце. Компанията обещава нова ера както в превенцията, така и в лечението и профилактиката на сърдечни заболявания, които са сред най-сериозните причинители на смърт при хората. Решението им вече се използва от някои от най-големите доставчици на здравни услуги в света, включително Mayo Clinic Hospital, Bordeaux Hospital, PENN Hospital, Northwell Hospital, John Hopkins и други.

С какво компанията привлече интереса на инвеститорите, за какво ще използва набраните средства, кои са най-големите ѝ клиенти и работи ли с български болници, какъв е приносът ѝ за ранното диагностициране на сърдечни заболявания, как се ражда идеята за „дигитален близнак“ на сърцето и как изкуственият интелект ще трансформира здравеопазването – тези и други въпроси коментирахме с Тодор Желязков, главен изпълнителен директор на inHeart.

От 2021 Тодор Желязков е главен изпълнителен директор на френската inHeart, която разработва базирани на AI софтуерни решения за кардиолози. През 2017 стартира в Калифорния първия си стартъп в сферата на кардиологията. До момента Тодор е довел две стартъп компании до успешна продажба с обща оценка от над 330 милиона долара. От 2012 до 2017 Тодор е вицепрезидент на ехографския бизнес на General Electric с годишен обем от близо 2,5 милиарда долара. От централата в САЩ Тодор Желязков ръководи екипи в САЩ, Франция, Норвегия, Индия, Корея, Австрия, Япония и Китай. От 2007 до 2012 Тодор Желязков е бил управител на „Елтрак България”. Избран е за член на Консултативния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и за член на Управителния съвет на Българския форум на бизнес лидерите, а в две поредни години – през 2009 и 2010, е в челната десетка на конкурса „Мениджър на годината”. Има магистърска степен по мехатроника от Техническия университет в Дармщат, Германия. Прави докторантура по електроника в Университета „Йоханес Кеплер” в Линц, Австрия. Има и MBA степен от Seattle University, САЩ.

Тодор, преди дни набрахте 11 млн. долара финансиране. С какво привлякохте интереса на инвеститорите?
Преди всичко с нашата визия. Нашата компания използва изкуствен интелект, за да предоставя решения на лекарите, които да успеят да предскажат развитието на сърдечни заболявания, преди да са се развили сериозни усложнения. Това е посоката, в която изкуственият интелект ще се развива в медицината. Той ще направи големи промени в ранната диагностика на заболяванията. Нашата компания развива такава дейност в кардиологията и ентусиазира инвеститорите.

За какво ще използвате набраните средства?
Привлечените средства ще използваме за две основни цели. Едната е да продължим да развиваме продажбите на продукта, който вече е на пазара и има разрешение в Европа и в САЩ. Наши продукти вече се използват в повече от 150 болници, но сега имаме интерес да се развием допълнително към Азия и Близкия изток. Така че част от тази инвестиция ще се използва за разширяване на търговския обхват. Другата част ще се използва за клиничното валидиране на 2 от новите ни решения, които тепърва ще излизат на пазара. Ще използваме клинични данни от 80 000 пациенти, за да докажем безопасността и ефективността на нашия продукт и да получим разрешение за тези допълнителни решения, които разработваме.

За тези данни вероятно си сътрудничите с болници?
Ние имаме един продукт в момента на пазара, който продаваме и ще разширяваме в Азия. Той се използва от лекарите по време на сърдечни операции. Помага им по-бързо да видят къде да направят интервенцията и как най-ефективно да помогнат на пациента. Двата нови продукта, които тепърва ще минат през клинични разрешения от регулатора, са за ранна диагностика на сърдечна аритмия, която води до смърт. Това е т.нар. sudden cardiac death. В Европа и в САЩ всяка година 800 хиляди души губят живота си заради тези смъртоносни сърдечни аритмии. Така че единият продукт ще е за ранна диагностика на риска пациентът да развие аритмия, така че да може да му се помогне навреме. А другият продукт, който разработваме, е за ранна диагностика на инсулт, когато произходът е сърдечен. При една трета от инсултите емболизмът се развива в сърцето, който после засяга мозъка и се получава инсулт.
За първия продукт сме сключили партньорство с голяма френска компания – Dassault Systèmes. И имаме достъп до пациентски данни на 16 френски болници. За втория продукт имаме партньорство с Philips и друг консорциум от болници за достъп до пациентски данни. Така че, когато говорим за изкуствен интелект и медицински софтуер, всичко се свежда до клинични изпитания, доказване на ефективност и безопасност. Това е скъп процес. И рундът, с който набрахме средства, ще помогне да минем през този етап и да излезем на пазара с две нови решения.

Доколко е гарантирана неприкосновеността на пациентските данни?
Това е голяма тема в САЩ и в Европа. Ние анонимизираме данните. Със сегашния продукт, който е на пазара, когато лекарят праща данните на пациента, те се анонимизират. От изображенията се маха всякаква информация – името на пациента, възрастта и т. н. Само лекарят има ключ към нея.

Кои са основните клиенти на решението, което предлагате?
Работим с всякакъв вид лечебни заведения – с големи университетски болници с огромен обем процедури. Работим и с малки частни болници. Имаме много големи имена сред нашите клиенти.

Откъде тръгна идеята за InHeart?
Идеята не е моя. Аз се включих в компанията на по-късен етап. Преди да поема ръководството на InHeart, имах два други успешни проекта. Общо стойността на компаниите, които съм продал досега, е над 330 милиона долара. InHeart е третият ми проект. Включих се да помогна да увеличим мащаба на продажбите, да наберат средства при следващия рунд на финансиране и да подготвя компанията за потенциален exit, т.е. да сме атрактивни за голяма международна компания, която да ни купи.

Това ли предстои?
По принцип да, защото медицинската техника е екосистема, състояща се от големи международни компании, които се концентрират. Те имат развойна дейност, но тяхната сила е мащабът и достъпът до болници. Има много стартъпи, които разработват различни иновативни продукти. Естественият път за тях е разработка, минимизиране на риска, минаване през регулаторните разрешения и след това да се потърси exit към някои от големите компании, които с този продукт да достигнат повече пациенти и лекари, така че решението им да има много по-голям ефект. Това е и нашата цел. Не мисля, че би било разумно ние да се опитваме да станем голяма мултинационална компания. По-скоро това ще се случи в рамките на дружество, което ни купи.

Защо се спряхте точно на цифров близнак на сърце?
Идеята за дигиталния близнак не е нова. Преди години бях вицепрезидент в General Electric. Те имат бизнес в здравеопазването, но също индустриален и авиационен. И там още преди 20 години идеята за дигиталния близнак беше много популярна. Сега това навлиза и в здравеопазването, като дигиталните близнаци за момента главно се използват във фарма индустрията за разработването на нови медикаменти. Те практически симулират биологичните системи на човешкото тяло и позволяват търсенето на нови медикаменти. По същия начин се разработват дигитални модели на човешки органи – на бъбрек, на други системи. Сърцето като основен орган в човешкото тяло също е фокус на много групи. Така стартира и InHeart. Компанията беше създадена във Франция с цел да разработи дигитален модел на човешкото сърце, който да помогне на лекарите, занимаващи се със сърдечни аритмии, да бъдат по-ефективни и по-бързи в лекуването на техните пациенти и сега да диагностицират рано потенциални заболявания.

Какъв точно е Вашият принос за ранното диагностициране?
Има два етапа. Едното е ранно диагностициране, което е по нареждане на лекаря и обикновено се прави, когато пациентът вече има някакви симптоми. Тогава кардиологът трябва да прецени коя е правилната терапия за него. И ако лекарят има информация за това, че пациентът всъщност от тези начални симптоми може да развие много по-сериозни например след 3 – 4 години, той ще предпише един вид терапия. Ако няма такава опасност, ще предпише друг тип. Има терапии, които са по-инвазивни, скъпи или имат странични ефекти. И вторият метод е скрийнингът. Софтуер прави анализ на всичките сърдечни компютърни томографии в една болница, независимо от това какви симптоми има пациентът, за да добавят допълнителна информация. И ако се открие, че има риск от някакво заболяване след няколко години, се алармира болницата и тя предприема съответните мерки.
Що се отнася до ранната диагностика в нашия случай - в момента 4 милиона души всяка година се диагностицират дали да получат дефибрилатор за сърцето, който се имплантира в тялото. С нашия продукт бихме могли да помогнем това решение да бъде по-точно, тъй като 70% от дефибрилаторите никога не реагират, т.е. те не са били необходими. Пациентът носи нещо в гърдите си, което не му е необходимо. От друга страна, 800 000 души умират всяка година от сърдечни аритмии, а те биха имали полза от такъв дефибрилатор. Това е един пример за това как ранното диагностициране може да помогне лекарите да вземат по-ефективни решения. А за скрининга се сключват договори с болници. Ние анализираме всички изследвания и даваме обратна връзка дали има някаква опасност за пациента, и ако открием нещо, болницата го поема и прави допълнителни изследвания.

Работите ли с български болници?
С български болници още не. България е важен пазар, просто е по-малък и се насочихме към Германия, Франция, САЩ, Холандия, Австрия, Швейцария.

Каква ще е ролята на AI за трансформиране на здравната индустрия?
Не мисля, че изкуственият интелект реално ще замести някога лекаря или поне не в обозримо бъдеще. Но той ще помогне, като предостави повече информация, така че лекарят да взема правилни решения за пациента и да се намалят грешки. Информацията е много и изкуственият интелект ще помогне тя да се систематизира и от съществуващите изследвания да изважда данните, полезни за лекаря. Това предвиждам в идните години да бъде най-прилаганият принцип. И другото е фарма индустрията. Там изкуственият интелект ще помогне за разработването на нови лекарства.