събота, 14 декември 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1834 прочитания

    Как работи имунната ни система и как да я поддържаме във форма?

    Каква е ролята на микробиома, как ни влияят замърсяванията и ултрапреработените храни, разказва проф. Шийна Крукшанк от Катедрата по имунология, имунитет към инфекции и респираторна медицина в университета в Манчестър
    15 август 2024, 09:59 a+ a- a

    Шийна Крукшанк, Катедра по имунология, имунитет към инфекции и респираторна медицина в университета в Манчестър (Снимка: Economy.bg)

    Шийна Крукшанк е британски имунолог и научен комуникатор, известна с изследванията си върху имунната система, особено в областта на инфекции, възпаления и алергии. Тя е професор по биомедицински науки и обществена ангажираност в университета в Манчестър. Нейната работа често се фокусира върху разбирането как имунната система взаимодейства с микробиома на тялото и как тези взаимодействия могат да доведат до заболяване. Проф. Крукшанк също така е дълбоко ангажирана с общественото ангажиране с науката, като работи активно, за да направи сложните научни концепции достъпни за по-широка публика. Усилията ѝ в тази област са ѝ спечелили признание и награди.

    С проф. Крукшанк се срещнахме по време на събитието Immune boosting – fact or fiction, организирано от Ratio, където тя разказа любопитни факти за уелнес индустрията. С Economy.bg тя коментира как се става жена учен, защо е избрала този път, как работи имунната ни система, какво общо с нея има микробиомът, трябва ли да пием витамини и други добавки, как ни влияят замърсяването и ултрапреработените храни и др.

    Как станахте учен?
    Когато бях съвсем малка, исках да бъда археолог. Мислех си, че това ще е най-интересното нещо. Но брат ми беше много запален по биологията и особено по зоологията. Аз идвам от Северна Шотландия, където има много плажове. И той ходеше с мен всеки уикенд на морето и гледахме в скалните басейни. Имахме малък резервоар, направен у дома, отглеждахме и изучавахме тези същества и той ми ги обясняваше. Беше доста по-голям от мен. Спомням си, че ракът отшелник трябваше да смени черупката си. Така че трябваше да отидем спешно до плажа, за да вземем по-големи черупки с различни размери, но след това трябваше да го извадим от резервоара в по-малък аквариум, тъй като имахме риби – бленни и гупи, които щяха да го изядат веднага, щом свали черупката. И цял ден наблюдаваме този рак отшелник, за да видим какво ще избере. Просто мисля, че всичко това в моето много ранно детство ме увлече. След това трябваше да стана учен.


    Трудно ли беше, като се има предвид, че сте жена?
    Мисля, че винаги е предизвикателство да си жена в науката. Знаете ли, определено има дисциплини, които не ви вземат толкова сериозно. Влизаш в много стаи, има среща и ти си единственото момиче или единствената жена, или срещаш хора и те питат за кого работиш, а аз отговарям, че имам собствена лаборатория, и те ме гледат невярващо, сякаш казват „Наистина ли“? Така че има такова предизвикателство. Но в същото време имам някои невероятни колеги както мъже, така и жени, които са били прекрасна подкрепа и мисля, че науката и изследванията са свързани с онези видове академични приятелства, които създавате по пътя и го превръщате в наистина колегиално и толкова радостно начинание.

    Каква е ролята на микробиома за имунната система?
    Микробиомът изглежда играе роля във всичко в днешно време и не е изненадващо, че го има и в имунната функция. И това е открито за първи път, когато са използвани конкретни видове мишки, които се раждат без микробиом. Учените забелязват, че имунната им система не се развива правилно. Тогава осъзнават, че има някаква връзка между начина, по който се развива имунната система, и микробиома. Той помага за обучението и развитието на определени подгрупи от имунни клетки, като някои от нашите лимфоцити, за които хората са чували в наши дни. Това са тези [клетки], които произвеждат антитела, или тези, които помагат на B-клетките да произвеждат антитела. Така че донякъде помага за образоването на вашите Т- и В-клетки. Но също така може да помогне за намаляване и създаване на регулаторни реакции, така че да не реагирате на вашия микробиом или да не реагирате на вашата храна. Така че прави най-различни неща. И все още продължаваме да откриваме. И това обикновено е чрез индиректни взаимодействия, чрез неща, които микробиомът прави, а не чрез директни открития.


    Можем ли да се грижим за него и как?
    Можем да се погрижим за нашия микробиом. Той е всичко, което е върху нас и всичко, което е в нас. Знаем най-много за бактериите, но има много други неща. Има вируси, има гъбички и много други неща се случват. Бактериите са това, за което знаем. Но другите неща вероятно ще бъдат много важни. И колкото повече ги изучаваме, толкова повече знаем за тях. По отношение на червата е доста лесно, защото най-голямото нещо, което в крайна сметка помага за оформянето на чревния ви микробиом, е вашата диета. Така че яденето на балансирана диета, която има много фибри и голямо разнообразие, е най-доброто нещо, което ще поддържа този микробиом щастлив. И ако все пак трябва да приемате някакви антибиотици, които могат да повлияят на микробиома, тогава опитайте да преминете отново на тази здравословна диета възможно най-скоро, защото тя ще го възстанови.

    Кога имунната ни система работи нормално?
    Вашата имунна система работи правилно през цялото време. Така че, докато говорим, имунната ви система си върши работата. Дори когато се чувствате напълно добре, това е защото имунната ви система работи. Тя върши две наистина големи задачи. Едното е това, за което хората не мислят, и това е игнорирането на нещата. Тя не реагира на тъканите на тялото ви. Не реагира на вашия микробиом. Не реагира на вашата храна. Това е добре. И всъщност това е, което прави през повечето време. Другата част е частта, за която всички знаят, която реагира на заплахи. И наистина е добра в това. Също така е наистина добра в запомнянето на заплахите, които е срещала преди. И понякога тази остатъчна имунна памет ще означава, че дори и да сте срещнали нещо, да сте се заразили, вие дори няма да разберете, че се е случило, защото тя ще се е отървала от него много бързо.

    С други думи, да се разболяваме е нормално, но колко често?
    Определено има някои инфекции, с които е по-трудно да се справи имунната ви система. И всеки има малки пропуски в репертоара си, което го прави по-трудно. Мисля, че за инфекциите, които могат да ни завладеят бързо – всичко, което може да се разпространи много бързо в тялото ни, трябва да се тревожим повече, защото отнема време, ако никога не сме ги срещали преди, за да развием специфичните антитела или специфичните Т-клетки, които ще помогнат на В-клетките да създават антитела или дупки в заразените клетки. И в такива моменти понякога имаме нужда от малко помощ. Или ако имаме системна инфекция, която е засегнала цялото тяло като сепсис например, и има твърде много неща, с които имунната система трябва да се справи.


    Кои са най-честите заблуди, които сте срещали за имунната система?
    Предполагам, че тази вечер ще говоря за една от тях. Това е идеята, че всички трябва да подсилваме имунната си система през цялото време. А вашата имунна система е наистина добре контролирана. В баланс е. В хармония е. И разбира се, вече казах, че се опитва да игнорира нещата през повечето време. А свръхактивната имунна система всъщност може да бъде доста опасно нещо. За съжаление, доста от нас са преживели това. Ако имаме алергия или нашата имунна система реагира на нещо, което трябва да игнорира, ако имаме автоимунно заболяване като ревматоиден артрит, нашата имунна система реагира на нашето тяло. И също така по време на пандемията от Covid имаше друга лоша страна на имунната система, която беше представена, когато хората започнаха да говорят за цитокинови бури. Това е, когато има толкова много инфекция, че имунната система се претоварва, претоварва тялото и може да бъде фатално, това е доста сериозно. Така че имаме нужда имунната система да е под контрол и всъщност не бихме искали неща, които могат произволно да подсилят цялата имунна система. Това би било много, много лошо.

    Какво трябва да правим, за да поддържаме щита си във форма?
    Това е всичко, за което ще говоря днес, защото, за съжаление, съвременният начин на живот уврежда имунната ни система. Много сме заседнали. Не се движим много, ядем бърза храна, живеем, подложени на стрес, и вероятно не спим достатъчно. Това са четири неща, които са наистина лоши за имунната функция и това, от което страдат доста хора, е наречено метавъзпаление или метаболитно възпаление. Това е много ниско ниво на дълготрайно възпаление. И това е мястото, където имунната система е излязла от баланс и е по-малко способна да се справя със заплахите. И ако остане, след време може да причини по-дългосрочни увреждания на тялото. Но добрата новина е, че всички можем да го поправим. Просто трябва да коригираме диетата си, да започнем да се движим малко повече. Не е нужно да бъдем Супермен, просто трябва да се опитаме да си дадем малко време за почивка – изключваме имейлите, след определен час няма нужда да знаем.

    Каква е ролята на замърсителите по отношение на имунната система?
    Това е нещо, което не познаваме напълно. Но знаем колко важна е околната среда. За много от състоянията, за които говорих, при които имунната система излиза от строя, като автоимунни заболявания или алергия, знаем, че генетиката играе само малка част от вероятността да се развият тези състояния. Средата е тази, която играе най-голямата роля. Но какво точно в средата – все още изучаваме. Замърсяването определено е фактор. И например, ако погледнете неща като пристъпи на астма и други, те обикновено са по-лоши, когато нивата на замърсяване са високи. Така че замърсяването и различните замърсители препрограмират нашата имунна система. Твърде дълго не сме разбирали това. Но имунолозите започват да разбиват силозите и работят с други изследователи в различни дисциплини, за да започнат да го разбират. Това започваме да правим в Манчестър.


    Като говорим за замърсители, имаме предвид въздуха, нали така?
    Това вероятно е основното, за което мислим. Но разбира се, замърсителите във въздуха могат да бъдат погълнати, да влязат в червата, а също и в кръвта. И има неща, които могат да отидат във водата и нещата, които ядем.

    Какво мислите за витамините, минералите и т.нар. хранителни добавки?
    Като цяло, ако хората искат да вземат тези неща, аз нямам проблем с това. Вероятно обаче не е нужно да приемате повечето от тях. И тъй като те са толкова зле регулирани, има шанс да увредите здравето си, като ги приемате. Те не са изрично регулирани в действието си, не са изрично регулирани по начина, по който са направени. Така че трябва да ги проверявате. Повечето неща, от които се нуждаем, би трябвало да са достъпни доста лесно чрез добра диета, вместо да купуваме много добавки. Освен ако, разбира се, не е зима и сте на Запад, където няма много слънце. Доста трудно е да получите витамин D от вашата диета, така че може би бихме предложили добавки с витамин D през зимата. И ако сте вегетарианец или веган, трябва да се уверите, че поддържате витамин B12 висок, за да не станете анемични. Така че това са двата случая, в които някак си правя изключение, но в крайна сметка зависи от човека. Но моля, опитайте се да бъдете във възможно най-голяма безопасност!


    А какво мислите за ултрапреработените храни (УПХ)?
    Някои от ултрапреработените храни вероятно са по-лоши от други. И отново вероятно не разбираме достатъчно кои са добри и кои са лоши или колко лоши са всъщност. Като цяло се опитайте да не прекалявате с тях, но в момента не мисля, че знаем нещо убедително за това, което причиняват на имунната система. Те със сигурност може да не са чудесни за цялостното ни здраве и затлъстяване и микробиома ни, но мисля, че все още се учим, а и има страшно много УПХ. Наистина е сложно.

    Как ще се развие имунологията в следващите 10 г.? Има ли конкретни области, които сега се зараждат и намирате за особено вълнуващи?
    Това е идеята за работа в различни дисциплини, за да разгледаме големите предизвикателства. Мисля, че все повече знаем, че не може просто да седите в една дисциплина и да гледате нещата. Съществува идеята за експозома*, комбинацията от житейски събития, които променят тялото ни и ни правят по-податливи на хронични заболявания. Така че дали това е замърсяване, независимо дали е ефектът от изменението на климата, който ни прави по-уязвими към нови болести, или болести, които не сме имали от дълго време в човешкия свят, или дали е, защото имаме ужасни химикали и УПХ. Всички променихме диетите си. Мисля, че всички тези неща означават, че трябва да започнем да работим в различни дисциплини и също така да мислим какво се случва наоколо с нашето биоразнообразие и здравето на животните и растенията, защото това в крайна сметка ни засяга. Така че мисля, че тази свързаност в имунологията ме вълнува много. Но предполагам, че това, което повечето имунолози биха казали, е фактът, че имунологията вероятно е мястото, където виждаме много от новите лечения и лекарства за болести. Има го и това, и то е много вълнуващо.


    Кое е най-изненадващото или неочаквано откритие в кариерата Ви?
    Мисля, че е доста трудно да се отговори, защото винаги има проекти в развитие или резултатът, на който се надявате и след това в крайна сметка откривате, че вашият изследователски въпрос е еволюирал в нещо напълно различно, защото имате различен резултат. Искам да кажа за едно нещо, от което бяхме доста развълнувани наскоро. Разглеждаме ролята на различните микроби, които живеят върху кожата, и как те влияят върху функцията ѝ. Идентифицирахме група кожни микроби, които изглеждат много добри за функцията на кожата. Така че наистина сме развълнувани от потенциала на това. И ако можем да изолираме от тях, ще можем да лекуваме цял набор от състояния като акне или екзема или рани, които не заздравяват добре, все още не знаем, но сме много развълнувани.

    Имате ли съвет към младите учени или студенти, които се чудят дали да се занимават с имунология?
    Никога не спирайте да бъдете любопитни и никога не смятайте, че има глупав въпрос, защото винаги има въпрос, за който никой не се е сетил и просто отваря ума ви за много брилянтни идеи. Работя в толкова много дисциплини, работя с много общности и пациенти и се уча всеки ден, и това е такава радост.

    Защо смятате, че е важно учените да се ангажират с широката общественост?
    Като част от моите изследвания аз така или иначе работя с обществеността. Така че за много от нещата, които направих, обществеността помогна за оформянето на изследователските насоки и ние се опитваме да се уверим, че изследването е полезно на всички етапи за обществото. Просто, знаете ли, имаше пандемия и това наистина показа колко е важно за изследователите да могат да говорят с обществеността и да им казват какво се случва, да отговарят на въпросите им и наистина да се ангажират и да чуят страховете им. Честно казано, мисля, че това е задължение, но също така е и много забавно.


    Какво смятате, че ще вземете от събитието тази вечер?
    Надявам се да ми зададат някои добри въпроси, с които в крайна сметка ще си тръгна, ще помисля и кой знае, те може да са следващата субсидия, следващият изследователски въпрос.

    Най-добрият Ви съвет...
    Моят най-добър съвет е да грабнете момента и просто да излезете и да се насладите на това, че сте живи. Насладете се на чистия въздух. Просто се насладете на живота. Имате само един живот.


    *експозом – експозомът е концепция, използвана за описване на излагания на околната среда, с които индивидът се сблъсква през целия си живот, и как те влияят върху биологията и здравето. Той обхваща както външни, така и вътрешни фактори, включително химически, физически, биологични и социални фактори, които могат да повлияят на човешкото здраве. Изследването на експозома се превръща в полезен инструмент за разбиране на взаимодействието между генетиката и факторите на околната среда при развитието на болести с особен акцент върху хроничните състояния. Концепцията е широко прилагана в области като епидемиология, токсикология и обществено здраве наред с други и е довела до значителен напредък в разбирането за етиологията и превенцията на заболяванията.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 18 часа
    Софтуерният сектор у нас: За 8 години сме пораснали 5 пъти, вече сме индустрия за близо 10 млрд. лв., до 2026 заетите ще достигнат 70 хил. души
    100% от компаниите в софтуерната индустрия планират или вече използват изкуствен интелект, сочи проучване на БАСКОМ
    преди 16 часа
    ИТ секторът у нас настоява за предвидим бюджет
    Липсата на дългосрочна стратегия и предвидимост застрашава конкурентоспособността на страната, предупреди високотехнологичният бизнес у нас
    преди 18 часа
    Xiaomi откри физически магазин в Пловдив
    Това е третият обект на компанията в България
    преди 19 часа
    Ето колко компании у нас ще дадат коледен бонус на служителите си
    Размерът на бонуса варира в широк диапазон в различните сектори
    преди 19 часа
    Лек ръст на сивата икономика в България
    Усилията за ограничаване на сивата икономика не трябва да отслабват, отбелязват от АИКБ