Когато хората имат добри взаимоотношения помежду си, работата върви по-леко, казва Борислав
Борислав Кулов - Director Software Engineering в Resolute. Снимка: Resolute
Кои са хората, които са в основата на успеха на компаниите в България? В тази рубрика целта е да разкажем за лидерите – за хората, които мотивират останалите, споделяйки своя опит и възгледи. Какво са учили, каква е била първата им работа и как са стигнали до настоящата си позиция? С какви предизвикателства са се сблъсквали, какви са отговорностите им днес, какво ги мотивира и биха ли променили нещо, ако можеха да върнат времето назад?
Запознайте се с Борислав Кулов, Director Software Engineering в Resolute с над 20 години опит в сектора. Неговата кариера стартира в зората на информационните технологии в България, а страстта към програмирането е това, което го движи напред през целия му път.
Resolute e технологична компания за софтуерна модернизация, част от семейния инвестиционен холдинг Ocean Investments. Холдингът фокусира своята дейност върху инвестиции и развитие на стартъп идеи и компании в пет ключови бизнес направления: сигурност, здравни технологии, недвижими имоти, образование и храни на бъдещето. Целта на Ocean Investments е позитивна промяна на предприемаческата екосистема и качеството на живот в България посредством партньорства с други фондове, инвестиционни компании, асоциации и участници в нея.
Борислав, разкажете ни за Вашето образование и какво считате за най-ценно в него?
Учил съм в Смолян, в Природо-математическа гимназия, в една от първите паралелки с информатика в България. Бях добър по математика и това ми помогна да се насоча към програмирането. Няма да забравя колко трудно ми беше първата година, изобщо не можех да се оправя с компютрите, тогава беше много по-различно отсега. Първият си компютър получих през 1993 година, с баща ми отидохме да го вземем от завода в Правец. Беше просто една кутия, с която се чудех какво да правя. Притежавахме най-много по 2 – 3 компютърни игри, тогава имаше много ентусиасти за гейминг, но не и за програмиране.
Как навлязохте в тази така непозната за онова време тема? Кое Ви помогна в програмирането?
Ровех се из книгите, в кабинета по информатика имахме едва няколко и каквото научех оттам, каквото намерех от приятели и познати. Беше ми много интересно и още в 10. клас започнах да ходя по олимпиади по информатика. След това се преместих в Русенския университет, специалност КСТ (Компютърни системи и технологии) и така продължих с тази моя страст. Любопитното е, че тогава първите две години учихме само математика и електротехника, защото нямаше кой да ни преподава по компютърни системи. Въпреки това университетът ми даде нещо, което няма къде другаде да получиш – среда и контакти с нови хора, а това разширява мирогледа. Помагаш на тези, които изостават от теб, а разчиташ на други, които са по-подготвени. Ако пък няма кой да ти помогне, се учиш да разчиташ на себе си, което също те калява, дава дисциплина и постоянство. Това, че започнах да уча и работя още в зората на IT сферата, ми даде много, въпреки че не беше лесно. Имах възможност да се занимавам с хардуер, електротехника, от това също научих много.
Каква беше първата Ви работа?
Бях на 20 години, още студент, вземах и стипендия, но тя не ми стигаше и се наложи да търся някаква работа, каквато и да е. Така започнах като шлосер в един завод, изработвахме траверси за ЖП релси. Работех с машини на три смени, имаше и нощни, които ме мъчеха, защото ходех късно с колелото, тогава нямаше нощен градски транспорт. После недоспал отивах на лекции и денят се повтаряше. След това работех и в разни „гаражни“ фирми като програмист. Първата ми работа по специалността беше свързана с това да правя софтуер за разпращане на спам. След като завърших университета, си намерих и първата работа на договор като програмист в голяма компания, разработваща софтуер.
„Мотивират ме хората. Виждам какви идват и как се променят. С времето наблюдавам израстването им, увереността, размаха, с който работят“, казва Борислав. Снимка: Resolute
Как се чувствахте тогава?
Беше интересно, тогава бях младши експерт, заобиколен от по-опитни от мен хора. Там правехме софтуер за handheld устройства за Германия. Те наподобяват таблетите, в настоящето куриерите често работят с такива. После влязох в казармата, а след нея вече дойдох в София. Така си намерих първата по-сериозна работа и останах в компанията 9 години. Като цяло нагласата ми е такава, не обичам да сменям работното място, за мен е важно да се покаже сериозно отношение. За близо 20 години стаж съм работил в общо 4 компании.
Как започнахте в настоящата компания?
Познавах се с Христо и Вели (нашите CEO и CTO) от работата в сектора. Още когато стартираха компанията, ме поканиха да стана част от екипа. Тогава обаче аз не се съгласих, защото точно по това време бях ръководител на много интересен проект в друга голяма компания. Мина време, проектът приключи, реших да си почина от стреса и напуснах. Точно тогава по някаква случайност Христо отново се свърза с мен. Това ми направи много добро впечатление, бяха ме оценили като кадър. Междувременно реших да направя и интервюта с други компании, за да видя какъв е пазарът. Все пак накрая избрах Resolute заради условията, средата и отношението, което показаха към мен. Така вече 4 години съм част от екипа.
Какви са Вашите отговорности днес?
Като Engineering Директор имам разнообразни отговорности. В момента менажирам три екипа и най-интересната и предизвикателна част винаги е била това да се погрижа за хората, за да си вършат те работата по най-добрия начин. Освен техническата част и изпълнението на проектите е много важно хората в екипа да работят в разбирателство, да са в добра кондиция. Ценно е дори да показваме разбиране относно към личния живот, всеки преминава през различни състояния и можем да се изключим от всичко, което ни се случва извън офиса. Също отговарям за това комуникацията с клиента да върви гладко, да сме информирани, това ни помага да работим максимално ефективно. Имам дори и чисто административни задължения, свързани с това да следя дали всеки преминава процесите, които са част от кариерния му път, дали си траква всички необходими системи и подобни неща. Имам основна роля и в presells разговорите, като давам пълна яснота на клиента кое е най-доброто технологично решение за него. Целта е да се привлече клиент, а след това да се работи спрямо очакванията и на двете страни.
Какво Ви мотивира?
Мотивират ме хората. Виждам какви идват и как се променят. С времето наблюдавам израстването им, увереността, размаха, с който работят.
С какво не бихте направили компромис?
Един от принципите ми е да не правя компромис с качеството. Няма значение какъв е срокът и колко бързаме. Уча и хората в екипа да работят качествено, дори и да не е толкова бързо. Понякога човек в стремежа си да предаде нещо бързо, допуска много повече грешки и забавянето става двойно. Аз държа на прецизността и както мотивирам останалите да държат високо ниво на работата си, се стремя да го прилагам и за себе си ежедневно.
Какви хора се стремите да привличате в екипа си и какви качества цените в тях?
Стремя се да привличам хора с различни умения и качества, за да могат взаимно да се допълват. Държа на това да са емоционално интелигентни, за да работят в разбирателство. Когато хората имат добри взаимоотношения помежду си, работата върви по-леко. Стремя се да се обграждам с хора, които са културни, възпитани и не играят задкулисни игри. В екипа, а и цялостно в политиката на Resolute няма място за интриги и високо его. Разбира се, нормално е понякога да има разногласия, но когато хората са достатъчно зрели и интелигентни, винаги се намира решение.
Кои са ключовите умения, които считате, че трябва да притежава един мениджър, за да управлява успешно технологична компания?
Важно е да имаш знанията и професионализма, без тях не може. Нужно е да има стратегическа визия за бъдещето на тази компания и мисията ѝ дори. Чисто човешки обаче най-важното качество е да си честен. Хората го усещат, оценяват го и това помага да изградиш добра връзка с тях. Това, от своя страна, дава една много здрава основа, над която градиш и сбъдвате всичките си цели. И не на последно място – важно е мениджърът да съумява и да адаптира управленския си стил спрямо типа хора, с които работи.
Кои бяха най-големите предизвикателства до този момент във Вашата кариера и какво научихте от тях?
Едно от най-големите предизвикателства, които съм имал в годините, е това да се срещна с бърнаута. И тук не говоря за стандартното работно претоварване и изтощение. При мен този момент беше по-скоро свързан с емоционално напрежение и неразбирателства, които трябваше да разреша. Случи ми се да имам крайно различно мнение от колега, с когото работим ежедневно заедно, работата ни зависеше един от друг. Чувствах се принуден, комуникацията беше трудна, изглеждаше като ситуация без изход. Въпреки това аз съм толерантен човек и приемам доста неща, въпреки че не ги харесвам, защото пък няма как да ни харесва всичко. За мен решението беше да се дистанцирам, да оставя настрани емоциите си. Бяха направени компромиси и от двете страни, дадохме си време и това ни помогна за хармонизиране на отношенията. Беше голямо изпитание с много научени уроци, но се справихме.
Как си представяте развитието на IT индустрията в България през следващите години?
Според мен IT индустрията няма да замре толкова бързо, както се твърди. Изкуственият интелект към момента само може да подпомогне работата на програмистите и дори да ни спести време. След години може би ще се развие до степен, в която да ни замести в част от дейностите ни, но не смятам че в момента това е фокус.
Аз виждам други две сериозни предизвикателства в индустрията. Първото е, че има прекалено много специалисти – изкарваш курс в някоя академия и вече си програмист. Тези хора обаче са в началото на своето обучение и наемането им в някоя компания е свързано с много голяма ангажираност на по-старшите. Нямам нищо против да обуча човек, който има страст за програмирането, но в момента има прекалено много желаещи за тази професия, а не всички имат мотивация за нея и идват само заради високите заплати.
Второто предизвикателство е стагнацията, обхванала не само IT сектора, но и повечето големи индустрии. В последната година забелязахме в световен план леко отдръпване на глобални компании от инвестиране в подобряване на IT инфраструктурата. Надявам се, че там нещата също ще се върнат към нормалното.
Вижте профила и актуалните позиции за работа на Resolute Software JSC в JOBS.bg
ВИЖТЕ ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА ИТ ЛИДЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ:
Стоил Гювийски - IT Мениджър в ITF Group
Апостол Терзиев, съосновател и CTO, НОТО
Христо Тодоров – Founder & VP of Technology в CleverPine
Лальо Таков – Tech Manager в AXSMarine
Танер Илязов, Delta Source
Владимир Видинлиев, Merkle Bulgaria
Мариана Гостева, Ubisoft Sofia
Пенка Бочева, EPAM Systems България
Недко Пенев, Cognyte Bulgaria
Явор Попов, PhoneArena
Ваньо Ванев, VSG Bulgaria
Александър Джонгаров, Delta Source
Владислав Янков, Equinix България
Антон Ганев, Tek Experts
Симеон Костадинов, GlobalFoundries Bulgaria
Стоян Димитров, Yotpo SMSBump
Деян Парушев, INDUSTRIA
Георги Постолов, GlobalFoundries Bulgaria
Марин Василев, Coretech Bulgaria
Надежда Данабашева, PSInteractive
Димитър Камбарев, Bosch Engineering Center Sofia
Иван Гойчев, Cobuilder
Александър Димов, „Адастра“
Благовеста Пугьова, Childish
Огнян Траянов, ТехноЛогика
Ивайло Връбчев, Helecloud
Вихрен Славчев, Мнемоника
Стефан Стефанов, Progress
Николай Николов, Mansion Bulgaria
Калоян Петров, Smart IT
Иван Дудин, Acronis
Светослав Спасов, KPMG ITS
Илия Николов, Devision
Динко Манолов, Модис България
Владимир Димитров, ITGix
Недялко Миленков, Scalefocus
Александър Кондов, News UK екип в Questers
Мартин Антонов, AtScale
Екатерина Недялкова, Experian България
Костадин Йорданов, FITE
Боян Шейтанов, Astea Solutions
Милен Желев, Hewlett Packard Enterprise
Светлин Николаев, Progress
Мохамед Соула, SEEBURGER
Дарин Маджаров, „Уча.се“
Стоян Дамов, Tick42
Елеонора Георгиева, МенторМейт
Драгомир Николов, VMware - CPBU
Атанас Райков, Rakuten Viber
Иван Александров, eBag
Иван Петров, Paysafe
Михаил Панайотов, TechPods
Иван Димитров, "Бианор Сървисиз"
Михаил Петров, Schwarz IT България