Един човек, със сълзи на очи и терзания, споделил на учителя си...
Един човек, със сълзи на очи и пълен с терзания, споделил на учителя си:
- Мисля за деня, в който ще отида на небето. Може би Бог ще ме чака, за да ме попита защо не съм бил като Мойсей, като Исус или като Ганди... С болка осъзнавам, че няма да мога да му дам разумно оправдание...
Учителят го погледнал и му казал:
- И с мен е същото... но по-различен начин. Ако отида на небето и Бог ми зададе този въпрос, знам, че мога да му дам много аргументи. Но ако Той ме попита: „Защо не беше такъв, какъвто си в действителност?“, знам, че само ще сведа глава и ще мълча, защото няма да мога да дам никакъв отговор...
Всеки от нас накрая ще изпадне с противоречие със себе си...
ако се стреми да задоволи чужди желания и се откаже да е център на собственото си съществуване;
ако иска да се приспособи към модел, който не е неговият;
ако се опитва да се преструва на това, което би трябвало да е, вместо това, което е;
ако отделя това, което мисли, от това, което чувства, и това, което чувства, от това, което прави;
ако жертва автентичността си в замяна на одобрение.
Из „Пътят на духовността“ от Хорхе Букай, ИК „Хермес“