„Витанеа“ ООД инвестира 1.75 млн. лв. в нова фабрика в Пловдивско

Професор Христо Крачанов е сред вписаните в Златната книга на българските откриватели и изобретатели на Патентното ведомство. Голяма част от патентите му са свързани с технологии за производство на сокове. През 2003 година решава да основе малка семейна фирма, която да се фокусира върху напитки от антоцианинови плодове (арония, къпина, ягода). Петнадесет години по-късно е на път да построи собствена фабрика, като инвестицията му се оценява на 1.75 млн. лв. Свързахме се с проф. Крачанов, за да разберем защо се е насочил към този бизнес, какви са особеностите на производствения процес и с какви предизвикателства се сблъсква. Ето какво сподели той пред Economy.bg:

С какво привлече вниманието Ви аронията като плод и кога започнахте да изследвате нейните характеристики?
Поводът бе дисертацията на един млад колега от Лесотехническия университет, който бе завършил изследователската си работа върху плодовете на аронията. Беше замразил няколко тона от тези плодове, но не намираше пазарна реализация и дойде при мен да потърси възможност за приложение на тези плодове. С моята съпруга, доц. М.Крачанова и сътрудника ми доц. В. Карагьозов разработихме няколко продукта – плодови сиропи от арония и смесени плодови сиропи от арония и други антоцианинови плодове. В нашата катедра се провеждаше тогава учебно-производствена дейност със студенти. Със собствени средства от тази дейност ние закупихме замразената арония на колегата от София, той защити успешно своята дисертацията, а в нашия университет (Университета по хранителни технологии в Пловдив) през далечната 1987 г. започнахме производството на тези сиропи, като използвахме инсталации в КК „ВИТАМИНА”-Стамболийски. След успешната ни дейност в тази насока, ние решихме да си набавим собствени производствени съоръжения, но се оказа, че Университетът не може да си осигури средства, а в двадесет и първия век ЕС не субсидира държавни производствени предприятия. Оставаше да потърсим други възможност. Аз бях пенсиониран в края на 1999 г.

Кога основахте първата си фирма и какво бихте променили, ако можехте да се върнете назад?
През 2003 г. решихме да направим малка семейна фирма за производство на плодови сиропи, нектари и други плодови напитки. Участвахме с един проект, финансиран в системата на  САПАРД (2006 г.) за доставка на мултибюхер-преса и апаратура за обратна осмоза, а през 2010 г. сключихме договор с ДФ „Земеделие” с един проект за доставка на два хомогенизатора по наши патенти, пасир-машина и други производствени съоръжения. Производството се извършваше в едно малко производствено хале на КК „ЙОКА” в с. Куртово Конаре (2004-2018 г). В периода от 2003 до 2011 г. производствената ни дейност се осъществяваше на договорни начала съвместно с Лабораторията по функционални храни на Университета по хранителни технологии и Лабораторията по биологично-активни вещества при Института по органични химия с Център по фитохимия при БАН. От 2012 г. производствената дейност на ВИТАНЕА е самостоятелна.

Сега оценяваме, че малко закъсняхме с проектиране на собствена производствена сграда, защото голяма част от клиентите ни от чужбина (САЩ, Австралия, Канада, Испания, Белгия, Турция) имат предпочитания към продукти, произвеждани в модерни производствени предприятия. Новият проект бе подготвен през 2015 г. но не получихме субсидия от ДФ „Земеделие” през 2016/2017 г. и се решихме да започнем с кредит и собствени средства строителството на нова производствена сграда на собствен терен в местността „Гъстите могили” в община Пловдив-Север, която се намира на 3 км от г.Пловдив и от с.Скутаре, Пловдивско.   

Каква е разликата между нектар, сироп и сок? Към настоящия момент какво количество сокове/нектари/сиропи произвеждате годишно? 
Плодовите сокове са напълно натурални, защото се получават чрез пресоване на плодовете, при което изтича течната фаза на плода и в пресата остава неразтворимата плодова фаза. Сиропите се получават чрез смесване на плодов сок със захар и имат 67 до 70% съдържание на въглехидрати, фибри, витамини, флавоноиди и минерали. Нектарите се получават чрез разреждане на плодовия сок с вода.  За подобряване на вкуса на нектарите се добавят: малко лимонена киселина, витамин С, подсладител или обикновена захар (6 до 10%). Тяхното плодово съдържание варира от 20 до 50%. Нектарите, получени от антоцианинови плодове са по-приятни на вкус от самите плодови сокове, защото съдържат по-малко антоцианини и полифеноли, които придават малко тръпчив вкус на плодовия сок, който се загубва след разреждане с вода. Понастоящем е прието да се произвеждат концентрирани плодови сокове – в страните, производители на плодове. В индустриално развитите страни плодовите сокове и плодовите нектари се произвеждат чрез разреждане с вода на концентрираните плодови сокове.

Плодовите сокове се произвеждат по два начина – пресоване на плодовете в подходящи преси (напр.Бюхер-преси) или чрез разреждане на концентриран плодов сок с вода. При нашето производство на плодов сок от арония ние прилагаме само студено пресоване на плодовете по технологии, разработени въз основа на много собствени патенти, защитени у нас и част от тях в Европейския съюз. Плодовите сиропи се произвеждат чрез добавяне на захар до 68-70 % сухи вещества към плодовия сок (обикновено 35% сок се хомогенизира с 65% захар) и се добавя малко лимонена киселина.

Колко тона плод използвате за тази цел? Колко души са ангажирани в производствения процес?
В нашето предприятие сме преработвали различни количества плодове – 100 до 250 тона годишно. В производствения процес сега са ангажирани 17 души, но в следващите 3 години се надяваме да са увеличат продажбите и да назначим нови 8  до 12 души. Нашето производство се развива в сътрудничество с Лабораторията по биологично-активни вещества при Института по органична химия с център по фитохимия при БАН, създадена през 1983 г от мен и съпругата ми доц. Мария Крачанова. Полезна приложна научно-изследователска работа за нашата фирма се извършва и от Иновативно-технологичния център, ООД – Пловдив под ръководството на доц. д-р Мария Крачанова. Биологичните и медицинските изследвания на нашите плодови продукти се извършват в Медицинските университети в Пловдив, София и Варна и в някои болнични заведения в Пловдив и София. „ВИТАНЕА” финансира тези научни изследвания.

Каква част от продукцията Ви е за външен пазар и за кои държави изнасяте?
През последните три години 15% от продукцията ни е за износ  - в Япония, Сингапур, САЩ, Южна Корея, Швеция, Турция, Чехия, Словакия, Хърватия, Словения, Румъния, Англия.

Кои са основните предизвикателства пред дистрибуцията в България, с които се сблъсквате?
В първите години ние имахме два основни дистрибутора в България, които реализираха 60 до 70% от нашето производство. В последните пет години по независещи от нас причини първите дистрибутори отпаднаха. В момента имаме над 20 фирми в България, които купуват нашите плодови продукти. През последните десет години на българския пазар се появиха над 25 чуждестранни фирми, които внасят плодови продукти. Наред с това има и десетина конкурентни български фирми. Нашият пазар е наситен и дори преситен с различни плодови напитки и това затруднява много нашата работа. Нашата стратегия се гради върху поддържане на високо качество на продуктите. Увеличихме значително използването на органични плодове, произвеждани по метода на биологичното земеделие. Основното е, че нашите клиенти знаят, че ние не правим компромиси в качеството и могат изцяло да се доверят на изписаното на етикета. Стараем се да ориентираме продажбите на нашите здравословни храни и в чужбина. Разчитаме в това направление да постигнем значително увеличение на износа в ЕС, в Турция, в Англия, в Азия (Япония, Китай, Южна Корея, Близкия изток)  и другаде.   

Планирате да отворите нова фабрика. Къде ще се намира и какво ще се произвежда в нея?
През 2017г. „Витанеа“ ООД стартира строителството на новата фабрика, чиито проектанти са от архитектурно студио „АБСТРАКТА“ – арх. Милена Крачанова (моята дъщеря) и арх. Елица Деянова. Тя е ситуирана в гр. Пловдив на нивата на моя баща (местността „Гъстите могили”). Проектът за новата фабрика продължава вече заложените принципи на устойчивост, екологичност и иновативност чрез практики и технологии в строителството, които да намалят влиянието върху околната среда през целия жизнен цикъл на фабриката, като същевременно оптимизират икономическата ѝ стойност, комфорта и безопасността при експлоатацията – т.е. устойчиво строителство. Освен перфектни условия за производство, проектът  осигурява комфорт на ползване и обитаване на служителите, с респект към природата и естетическата линия на компанията. Ето защо, проектното решение използва даденостите на околната среда в симбиоза с различни нови строителни технологии, насочени към устойчивост, енергоефективност и опазване на природната среда. Иновативният подход за постигане на цялостен интегритет между производствената концепция на компанията и архитектурата на фабриката, съдава нов тип модел за проектиране и строителство при промишлените сгради. При проектирането фабриката е направена съобразно екологична и биоклиматична стратегия, от гледна точка на спецификата на терена, инфраструктурата, природните ресурси и ограничаване на негативния ефект от инвестиционното намерение върху околната среда. Биоклиматичният дизайн включва  решения за максимално използване на природните дадености: оптимално ослънчаване и засенчване на сградата, умело използване на водните ресурси, предпазване от силните северозападни ветрове, осигуряване на естествена циркулация на въздуха в сградата, както и редица енергоефективни решения, чиято цел е  да се постигне високата степен на комфорт във фабриката и съкращаването на експлоатационните разходи.

Досега ние наемахме помещения на 3 места в Пловдив и производствено хале в с.Куртово Конаре. С построяването на наша собствена сграда, ще обединим всички дейности на едно място: производство, складове, научно-изследователска лаборатория. 

Колко голяма ще бъде фабриката като площ и с какъв капацитет?
Самата фабрика е 1370 кв.м, построена в собствен терен от 13дка, в съседство с нива от моя баща от 110 декара. Планираме в близко бъдеще да направим биоовощна градина в земеделската част от нивата на моя баща, като ще засадим  арония, къпина, малина, ягода и други плодове. Към момента предприятието има годишен производствен капацитет в размер на 262 т. Предвидено е значително повишаване на капацитета на биологичните напитки от арония.

Има ли нещо по-особено в технологиите, които смятате да приложите в новата фабрика и за което искате да разкажете?
В сравнение с големите производители на плодови сокове, сиропи и нектари в България, преработвателното предприятие на „ВИТАНЕА” ООД не е голямо. По тази причина, за да е конкурентоспособно на пазара е наложително да се заложи на качеството на продукцията, което пък в голяма степен е обвързано с използването на най-съвременни технологии при преработката на плодовете. Друга основна насока, в която работим, е предлагането на един богат асортимент от продукти, различни от масово предлаганите на пазара. Основната част от произвежданите от нас продукти спада към групата на функционалните храни, а сред стратегическите цели на нашата фирма е рязко увеличение доставката на биологични плодови суровини и преминаване към производство на биологична продукция, като доминираща.

Колко очаквате да струва изграждането на новата фабрика?
Строителството на производствения цех на ВИТАНЕА  се извършва със собствени средства и кредит от БАНКА ДСК. Ще се реализира в два етапа. Първият етап е на стойност 1350000 лв и по план ще завърши в края на м. октомври 2018 г. През м. ноември и декември 2018 г. ще бъдат пренесени и монтирани машините и инсталациите за осъществяване производството на плодови здравословни сиропи, сокове и нектари  предимно от арония. Вторият етап е на стойност 400000 лв и ще се осъществи до края на 2019 г. През този етап ще се доставят няколко нови апарата  и съоръжения и ще започнат да функционират научно-изследователските и развойни химична и технологична лаборатории, ще приключи и обзавеждането на административните и помощни помещения.

Какви са очакванията Ви за развитие на пазара на натурални сокове и нектари през следващите 5 години?
Всичко зависи от покупателната възможност на българина. За съжаление, след толкова много кризи и икономически трусове, все по-малко хора могат да си позволят да си купят висококачествени продукти, въпреки че българинът е ориентиран към здравословен начин на живот. Надявам се, че в близките 5 години ще има ръст в потреблението на соковете и нектарите. В проект, представен от нас в ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ” през м.май 2018 г., предвиждаме повишение на продукцията с 40% в първите 3 години след приключване на строителството и доставката на нови съоръжения и апарати. В направената предварителна прогноза се очаква това повишение да бъде главно за сметка на повишаване на износа в ЕС, САЩ, Канада, Турция и Близкия Изток. През 2018 г. имаме повишение с 10% на продажбите на българския пазар.