Пътешествие до Марс може да увреди стомаха на астронавти

Предишни теории твърдяха, че астронавтите могат да пострадат от ранно застаряване или да получат увреждания на мозъчната тъкан при по-дълги космически пътешествия. Сега проучване, финансирано от НАСА, установи, че космическите екипи са застрашени и от увреждания на червата. Откритието води до нови пречки пред мисии до отдалечени планети като Марс.

В новото проучване учени са подложили мишки на космическа радиация, разглеждайки въпроса какво би се случило с човешкото тяло при по-дълго космическо пътешествие. Радиацията може да причини увреждане на стомашно-чревната тъкан, което би довело до дългосрочни промени във функцията на организма. Освен това изследователите смятат, че астронавтите може да са изложени на риск от развитието на туморни образувания в стомаха или дебелото черво.

„Тежките йони като желязо и силиций имат увреждащо въздействие поради по-голямата си маса в сравнение с протони като рентгенови и гама лъчи, често срещани на Земята, както и протони с ниска маса в космоса. Трудно е да предпазим астронавтите от негативното влияние на тежка желязна радиация с настоящите защитни технологии. Дори и да има възможността за използване на медикаменти за борба със симптомите все още не разполагаме с лекарство, което да предложи пълна защита. Докато кратките пътувания като тези до Луната не излагат космонавтите на подобно ниво на увреждане, големите притеснения са за трайните увреждания от по-дълго пътуване като това до Марс или други експедиции“, разкрива главният изследовател в проучването Камал Дата от Университетския медицински център „Джорджтоаун“ и НАСА.

Стомашно-чревният тракт е в състояние на постоянно обновяване и подмяна. Клетките биват заменяни през цялото време. Повърхностният слой бива подменен всеки 3 до 5 дни, тъй като новите клетки се преместват, за да заемат мястото на старите.

„Всяко смущение в този механизъм на замяна води до нарушение във физиологичните процеси като абсорбиране на хранителни вещества и зараждането на патологични процеси като рак“, допълва Алберт Форнас – директор на специализирания център за проучвания на НАСА.

Въпреки че дозите радиация, използвани за облъчване на мишки, са малки, те са продължили достатъчно дълго, за да пресъздадат ефекта от дълги космически мисии. Според резултатите промените в тялото са необратими. Учените смятат, че същите проблеми могат да бъдат наблюдавани при други органи. Нужно е допълнително изследване на материята, за да бъдат изучени последиците за човешкото тяло в резултат на дълго пътуване в открития Космос.