Как хората могат да се превърнат в "богове"?

Човешкият род днес е в състояние да овладее масовия глад, епидемиите и войната. Те вече не са непонятни и неконтролируеми природни сили, а предизвикателства, които могат да бъдат преодолени. За пръв път в историята повече хора умират от преяждане, отколкото от глад; от старост, отколкото от заразни болести; повече хора се самоубиват, отколкото са убити от войници, терористи и престъпници. Какви тогава ще са занапред най-важните точки в дневния ред на човечеството? Изкуственият интелект и надмогването на смъртта? Ще се превърнат ли хората в „богове“ и как ще защитят този крехък свят от собствената си разрушителна сила? Отговорите на тези въпроси търси в новата си книга "Homo deus" Ювал Ноа Харари. Наскоро тя излезе и на български (издателство "Изток-Запад"). 

Докато в бестселъра „Sapiens“ Харари ни показа как човешкият род надделява в битката за оцеляване и завладява планетата, то в „Homo deus“, той насочва поглед към бъдещето на човечеството и стремежа на хората да станат богоравни.

Ювал Ноа Харари e израелски професор по история и автор на международния бестселър „Sapiens. Кратка история на човечеството”.  Тя е публикувана на иврит през 2011, а след това на английски език през 2014. Оттогава е преведена на още 30 езика. Авторът два пъти печели награда за творчество и оригиналност през 2009  и 2012. През 2015 Sapiens бе избранa от Марк Зукърбърг за неговия онлайн клуб на книгата. Марк кани своите последователи да прочетат това, което той нарича "голям исторически разказ за човешката цивилизация".

Вижте кратък откъс от книгата:

Търсейки вечно блаженство и безсмъртие, хората всъщност се опитват да се превърнат в богове. Не само защото това са божествени качества, а защото, за да преодолеят старостта и страданието, човеците първо трябва да постигнат божествен контрол върху собствената си биологична същност. Ако някога придобием способността да премахваме смъртта и болката от живота си, то ние вероятно ще сме в състояние и да променяме биологичната си система както пожелаем, манипулирайки органите, емоциите и ума си по безброй начини. Стига да иска, човек ще може да си купи силата на Херкулес, чувствеността на Афродита, мъдростта на Атина или безумството на Дионис. Досега човешката мощ нараства преди всичко чрез усъвършенстването на нашите инструменти. В бъдеще тя може би ще зависи по-скоро от усъвършенстването на човешките тяло и ум или от сливането им директно с тези инструменти.

Превръщането на хората в богове може да се осъществи по три начина: чрез биологичното инженерство, чрез създаване на киборги и чрез създаване на неорганични същества.

Биологичното инженерство се ръководи от идеята, че ние далеч не сме реализирали пълния потенциал на органичните си тела. Четири милиарда години естественият отбор е променял и преработвал тези тела, за да ни превърне от амеби във влечуги, после в бозайници и накрая в Sapiens. Нямаме обаче основание да смятаме, че Sapiens е крайната дестинация. Относително малки промени в гените, хормоните и невроните са били достатъчни, за да превърнат Homo erectus – който не е можел да измайстори нищо по-добро от остриета от кремък – в Homo sapiens, който произвежда космически кораби и компютри. Кой знае какво би се получило след още няколко промени в нашата ДНК, в хормоналната ни система или в устройството на мозъка ни. Биоинженерството няма търпеливо да чака естественият отбор да извърши чудото. Вместо това биоинженерите ще вземат старото тяло на Sapiens и ще пренапишат генетичния му код, ще презаредят мозъчните му вериги, ще променят биохимичното му равновесие и дори ще го снабдят с абсолютно нови крайници. Така ще създадат някакви нови малки божества, които може би ще се различават от нас, Sapiens,така както ние се различаваме от Homo erectus.

Киборг инженерството ще ни отведе още крачка напред, сливайки органично тяло с неорганични устройства като бионични ръце, изкуствени очи или милиони нанороботи, които ще навигират в нашата кръвоносна система, ще диагностицират проблемите и ще поправят повредите. Такъв киборг би могъл да притежава качества, далеч превъзхождащи качествата на органичните тела. Всички части на едно органично тяло например трябва да са в пряк контакт помежду си, за да функционират. Ако мозъкът на някой слон е в Индия, очите и ушите му в Китай, а краката му в Австралия, то по всяка вероятност този слон е мъртъв, а ако по някакъв мистериозен начин продължава да живее, той не чува, не вижда и не ходи. Киборгът обаче може да е на няколко места едновременно. Един лекар киборг може да извършва спешни операции в Токио, в Чикаго или на космическа станция на Марс, без да напуска офиса си в Стокхолм. Ще му трябват единствено бърз интернет и няколко чифта бионични очи и ръце. Всъщност защо чифта? Защо две, а не четири? Впрочем дори те биха били излишни. Нима му е притрябвало на лекаря киборг да държи хирургическия скалпел в ръка, когато може да свърже ума си направо с инструмента?

Всичко това може да звучи като научна фантастика, но всъщност вече е реалност. Неотдавна маймуни се научиха да контролират несвързани с телата им бионични ръце и крака посредством електроди, имплантирани в мозъка им. Парализирани пациенти могат да движат бионични крайници или да използват компютър само със силата на мисълта. Стига да искате, вие вече можете дистанционно да контролирате електрическите уреди в дома си, като използвате „четяща мислите“ каска. За такава каска не са необходими мозъчни импланти. Тя функционира, като разчита електрическите сигнали, преминаващи през скалпа ви. Ако искате да запалите лампата в кухнята, достатъчно е да сложите каската, да си представите някакъв предварително програмиран умствен сигнал (например да си представите, че дясната ви ръка се движи) и лампата се включва. Можете да си купите такива каски онлайн само за 400 долара.41

В началото на 2015 г. в ръцете на няколкостотин служители в шведския „Епицентър“ – седалище на високотехнологични компании в Стокхолм, бяха имплантирани микрочипове. Чиповете са с големината на оризово зърно и съхраняват персонализирана информация, която позволява на служителите да отварят врати и да включват ксерокса само с едно махване на ръка. Авторите на тази инициатива се надяват, че скоро с чиповете ще се плаща като с кредитни карти. Един от тях, Ханес Сьоблад, обяснява: „Ние вече взаимодействаме с технологията през цялото време. Днес това е доста хаотично: трябват ни ПИН кодове и пароли. Докосването с ръка няма ли да е по-просто?“42

Дори киборг инженерството обаче е относително консервативно, тъй като то предполага, че органичните мозъци ще продължат да са командните центрове на живота. Една по-смела идея изцяло пренебрегва органичните съставни части и се надява да създаде напълно неорганични същества. Невронните мрежи ще бъдат заменени с интелигентен софтуер, който ще се чувства у дома както във виртуалния, така и в невиртуалния свят, разкрепостен от ограниченията на органичната химия. След четири милиарда години скиталчество в царството на органичните съединения животът ще премине в огромното неорганично царство и ще приеме форми, каквито ние не можем да си представим и в най-дръзките си мечти. Та нали най-дръзките ни мечти също са продукт на органичната химия.

Излизането извън органичната сфера може би ще позволи на живота най-сетне да се откъсне от планетата Земя. Четири милиарда години животът е пленник на тази миниатюрна планета, защото естественият отбор е направил всички организми напълно зависими от уникалните условия на този къс летяща скала. И най-жилавите бактерии не могат да оцелеят на Марс. Неорганичният изкуствен интелект обаче би могъл много по-лесно да колонизира чужди планети. Заместването на органичните форми на живот с неорганични същества следователно може би ще посее семето на една бъдеща галактическа империя, управлявана по-скоро от персонажи като андроида Дейта, отколкото от Капитан Кърк.