Астрономи откриха една от най-старите звезди във Вселената. Тя е на 13,5 млрд. години и е оформена от материали, отделени от „Големия взрив“. Възрастта на звездата подсказва, че частта от „Млечния път“, в която се намира нашето Слънце, може да е с поне 3 млрд. години по-стара от предполагаемото досега, твърди изследователят Джон Хопкинс от Университета в Мериленд.
„Тази звезда вероятно е една от 10 млн. Тя разкрива нещо много важно за първото поколение звезди“ разказва доцентът по физика и астрономия, както и водещ автор на проучването, публикувано в The Astrophysical Journal, Кевин Шлауфман.
Първите звезди, сформирани малко след „Големия взрив“, са изградени изцяло от водород, хелий и малки количества литий. Впоследствие те са отделили елементи по-тежки от хелия в ядрата си и са ги разпръснали във Вселената, след като са се взривили като супернови.
Следващото поколение звезди се е оформило като облаци от материали, свързани с разпръснатите метали, поглъщайки ги в състава си. Нивото на метали в звездите се е повишило с продължаването на цикъла от раждане и погиване на звезди. Слънцето, около което обикаля Земята, е хиляди поколения по-възрастно и различно от първите звезди.
Новооткритата звезда е кръстена 2MASS J18082002–5104378 B и има изключително ниски нива на метали. Това подсказва, че образуването ѝ е станало в съвсем ранния стадий на развитие на Вселената. Звездата е част от система с две слънца и се върти около често срещана точка от тънкия диск на „Млечния път“. Това е същата част от галактиката, в която се намира и нашето Слънце.