петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    13331 прочитания

    Те я заплашват, тя ги кани на кафе

    Как се седи на една маса с човек, който те мрази, и как да намериш общ език с него – запознайте се с Йозлем Чекич, бивш депутат от Дания, която не се страхува да покани на кафе най-яростните си противници
    20 ноември 2018, 11:28 a+ a- a

    Последното нещо, което би ви хрумнало, ако някой ви заплашва и обижда в Интернет, е да го поканите на кафе. Точно такъв е съветът, който Йозлем Чекич получава от близък приятел, когато е залята от вълна от ксенофобски имейли и постове. Вместо да изтрие заплашителните писма, тя решава да се запознае лице в лице с авторите им. Прави го вече близо осем години.
    Йозлем Чекич е една от първите жени мюсюлманки в датския парламент. Тя е депутат от 2007 до 2015. Родена е в Анкара, но има кюрдски произход. Родителите й се преместват в Дания в търсене на по-добър живот, когато тя е дете. Преди да влезе в политиката през 2005, работи като медицинска сестра.
    Заплахите към нея зачестяват, когато става депутат. В началото тя игнорира агресивните писма, които получава на имейла си или в социалните медии. По препоръка на неин познат започва да ги архивира, в случай че й се случи нещо. Ситуацията ескалира, когато известен с нападенията си над мюсюлманки нацист започва да й звъни постоянно от тайни номера и да я заплашва и преследва. Получава неочакван съвет от приятел – да се види и разговаря с тези хора. Най-напред се обажда на най-активния сред хейтърите. За нейна изненада той се съгласява да се видят в дома му. Тя отива сама, като носи храна. „Защото когато седнем на една маса, по-лесно можем да намерим общ език“, обяснява Йозлем. Оттогава тя е провела стотици подобни срещи – с нацисти, с ислямисти, с мъже, с жени. Споделя, че една среща не е достатъчна, за да се изгради мост. Затова тя продължава да се вижда с много от хората, които първоначално я наричали терорист или искат да я изгонят от страната. На една подобна среща миналата година тя кани екип на BBC, който заснема как протича диалогът. Преди дни Йозлем Чекич разказа за инициативата си и на сцената на TED, а видеото вече е гледано от милиони хора.

    Как да разговаряме с хора, с които сме на различно мнение и защо е важно да градим мостове във времена на растящ национализъм и изолационизъм – вижте какво сподели пред Economy.bg Йозлем Чекич.

    Йозлем, как стана така, че стартирахте инициативата „кафе за диалог“?
    Започнах да посещавам хората, които ми изпращаха ксенофобски имейли. След известно време установих, че не са само те, които имат проблем с другите. Същото важеше и за мен. Аз ги демонизирах по същия начин, както и те мен. Те се страхуваха от хората, които не познаваха така, както и аз се страхувах от тях. Но докато много от тях искаха да продължат да копаят пропасти, то за мен беше важно по някакъв начин да започна да прокарвам мостове.

    Как влязохте в политиката? Вие сте туркиня с кюрдски произход, която става една от първите жени мюсюлманки депутатки в Дания. Колко дълъг беше пътят от Анкара до сцената на TED и кои бяха най-големите предизвикателства по този път?
    Аз съм от Турция, но имам кюрдски произход. Родителите ми са пристигнали в Дания като имигранти, търсещи работа, в началото на 80-те години на миналия век. Целта им е била да припечелят малко пари и да се върнат обратно в Турция, където да изградят свой дом. Това е била мечтата им. Но те никога не се върнаха, защото ние – децата им, израснахме в Дания и животът ни е тук.
    В началото имах големи трудности с езика. Езикът е най-доброто средство за прокарване на мост между хората. Ако говориш езика на дадена страна, ще ти е много по-лесно да комуникираш с местните хора и те ще ти имат по-голямо доверие.
    Всичко, което правех в началото, беше погрешно и това ми създаваше много проблеми. Не се справях добре с домашните, защото родителите ми бяха заети с работа и не можеха да ми помагат. Трудно е, когато произхождаш от семейство на имигранти от работническата класа. Имах обаче късмета да се запозная с много хора от Дания, които ми помогнаха.
    Завърших медицинско образование и работих като сестра в психиатрично отделение. Доста по-късно влязох в политиката, когато търсиха представител в профсъюза на медицинските сестри. В началото не ми беше цел да ставам партиен член и да се ангажирам политически. Исках да се боря за промяна за децата с психологически проблеми. Но с времето се присъединих към местна партия и през 2007 бях избрана за депутат в датския парламент. Това продължи осем години.

    Сблъсквала ли сте се като дете или по-късно с дискриминация или расизъм?
    Имаше кратък момент в живота ми, когато носех забрадка. Веднъж един мъж се опита да я свали от главата ми. Беше много обидно. Помня също, че имахме учител германец, който винаги казваше, че е много учудващо, че полагаме толкова много усилия да се образоваме, защото той е сигурен, че никога няма да успеем. Така че съм имала доста трудности. Хората са ми казвали много обидни неща. Наричали са ме маймуна и какво ли още не.

    Този опит ли Ви направи устойчива на ксенофобските нападки?
    Този опит ме направи още по-голям расист. Защото когато бях по-млада, мразех датчаните. Мразех турците заради кюрдския ми произход. Мразех евреите заради случващото се в Палестина. Но с времето приятелствата ми с турци, датчани и евреи ме ваксинираха срещу моите предразсъдъци. За мен тези приятелства бяха много важни, промениха светогледа ми. Дадох си сметка, че омразата провокира по-голяма омраза.

    Насърчавате диалога и изграждането на мостове във време на растящ национализъм и изолационизъм. Възприемат ли Ви хората като наивна или идеалист? Как ги убеждавате в нуждата от разговор?
    Най-важното в демокрацията е диалогът. Това не означава, че той е лесен. Не е лесно да се говори с хора, които ти изпращат имейли, изпълнени с омраза или заплахи. Хора, които не те искат в страната си. Но няма как да се намерят решения без диалог. Мирният процес навсякъде по света започва едва след като двама души седнат да говорят.
    Някои хора възприемат идеята като много наивна. Но аз винаги ги питам: „А каква е алтернативата? Да се избием“? Аз не искам да се бия. Така че разговорът е важен.

    Какви са хората, които Ви изпращат ксенофобски писма? Често стереотипите за тях са за необразовани, бедни, хора без перспектива. Така ли е?
    Не, това е мит. Мнозина считат тези хора за необразовани, че живеят на село и че нямат информация. Напротив, много от хейтърите, които посетих, са хора като мен и Вас. Това са съпрузи или съпруги, родители, които имат същите мечти за децата си като моите. Мъжът, който посетих преди около месец например, живее в много голяма вила, има две дъщери, съпругата му е медицинска сестра, а той работи в ИТ компания. Имаме много общи неща с него. Но същевременно той мрази мюсюлманите. Каза ми, че никога не бих могла да бъда истинска датчанка, защото родителите ми са последователи на исляма – идеология, която противоречи на демокрацията. Много трудно е да продължиш такъв разговор. Попитах го: „Ти всъщност познаваш ли някой мюсюлманин? Защото изглежда, че вече имаш изградено мнение за тях.“ Оказа се, че не познава нито един. И точно в това е проблемът. Че много хора имат мнение и мразят други групи хора, без да ги познават. Същото е и с някои мюсюлмани, с които говорих и които изказват позиции по отношение на датчаните, без да ги познават. Когато хората не се познават, има много предразсъдъци.

    Как обикновено започвате разговора?
    Винаги отбелязвам куража на събеседника ми. Защото смела съм не аз, която го посещава, а този, който отваря вратата на дома си за мен. Той е голям куражлия. На хората им става приятно, когато признаеш смелостта им.
    Винаги започвам с положителното, общите неща помежду ни. Задавам им въпроси. Опитвам се да разбера какви хора всъщност са те. Имат ли деца. С какво се занимават. Какво правят в свободното си време. Разказвам също за себе си. Защото, когато се смеем заедно, е много по-лесно и да плачем заедно. Винаги нося храна с мен, за да хапнем заедно. По-лесно е да говорим за нещата, които ни свързват, за общото помежду ни, когато сме на масата. След това обикновено говоря за причината, поради която съм посетила дома им. Но винаги приключвам разговора положително, защото се връщам отново, за да продължа диалога. Защото не можеш да изградиш мост само след една среща. Все още например поддържам контакт с хората, които съм посетила за първи път преди три години.

    Какво се случва след разговорите? Има ли промяна в поведението на събеседника?
    Много хора разбират погрешно причината за диалога. Не става дума да промениш само техните убеждения, а също и твоите. Защото човек винаги си мисли, че той е добрият, а другият – лошият.

    Ислямският екстремизъм и крайно десните движения две страни на една и съща монета ли са? Подхранват ли се взаимно?
    Мисленето им е едно и също. Логиката им, омразата им са еднакви. Начинът, по който гледат на света, е същият – в черно-бели краски. Няма други цветове за тях. Когато говоря с крайнодесни, прави впечатление, че аргументите им са същите като тези на крайно религиозните. Например и двете групи са против хомосексуалните, против евреите, против различността. И винаги твърдят, че те са правите, че те знаят истината. Никой обаче не може да види цялата истина, а само част от нея.

    Кои са най-важните уроци от Вашата инициатива досега?
    За мен много важно беше да си дам сметка как аз реагирам, какви думи използвам. Защото аз нося своята отговорност в разговора с другия. Ако използвам думи, които демонизират, диалогът ще приключи. Осъзнах колко важна роля всъщност имам аз за това как ще протече разговорът. Така че не става дума толкова за другия, а за това как аз реагирам.
    Нещо друго, което ми направи впечатление, е, че независимо с кого говоря – расист, хуманист, мъж или жена, всеки смята, че първо другият трябва да спре да ги демонизира. Че другият трябва да направи първа стъпка, че другият трябва да се промени, но не и те.

    Вече сте извън политиката. Беше ли по-лесно гласът Ви да бъде чут, когато бяхте депутат? Как убеждавате сега хората в нуждата от диалог?
    Не съм излязла от политиката. Просто съм извън партийната политика, не съм член на никоя партия. Независима съм. Сега за мен дори е по-лесно да говоря за диалог. Сега имам много повече влияние, защото съм много по-свободна и независима и защото съм по-близо до хората. Опитвам се да ги мобилизирам и мотивирам да инициират диалог. Добре е да говориш с колкото се може повече хора, колкото е възможно по-дълго и да си отворен, колкото си способен. Това е единственият начин, по който можем да се преборим с омразата и насилието.

    Как виждате бъдещето на Европа?
    Виждам два пътя пред Европа. Наблюдаваме възход на десните партии. И ако продължим както досега, пропастта ще се задълбочи. Демокрацията ще отслабне още повече. Защото фокусът на крайнодесните партии е благото на мнозинството, а не демокрацията. Другият път е да си припомним демократичните ценности. Защото вярвам истински, че между отделните страни членки има много общи неща, че вярваме в демокрацията и човешките права. Ще видим дали хората в Европа искат да градят мостове или предпочитат да копаят пропасти. Иска ми се да вярвам, че ще изберат първото. Това е и моят мотив зад този проект.

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    38 млрд. долара достигат загубите от финансови измами през 2023
    БОРИКА стартира инициатива за превенция на финансови измами
    преди 2 часа
    Започва поетапно изключване на отоплението за град София
    Изключването на топлоподаването стартира на 31 март
    преди 2 часа
    Богданов: ЕК одобри проект за единен инвестиционен портал
    Целта е да се обедини цялата административна дейност около обслужването на потенциалните инвеститори у нас
    преди 2 часа
    БНБ: Има риск от нарастване на необслужваните кредити
    Очаква се затягането на условията в еврозоната да се пренесе върху лихвените проценти в страната
    преди 3 часа
    TSMC планира да увеличи работната си сила до 100 000 души
    Най-големият производител на чипове наема с огромни темпове