неделя, 24 март 2019  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1383 прочитания

    „Бон усмивка“ или как са поощрявали любезно отношение в курортите ни през 1967?

    Историята на социалистическия туризъм у нас излиза в книга за първи път
    09 януари 2019, 10:56 a+ a- a

    Първото цялостно изследване на туризма в България в периода на социализма излезе в книгата „Туризъм под надзор” на д-р Мая Иванова, съобщават от ИК „Сиела”. Изданието разказва за българския туризъм с марката „Балкантурист” от края на 1940-те до края на 1980-те години.

    В своя труд д-р Мая Иванова разглежда родния туризъм като стопански и социален феномен, стратегиите за неговото развитие, качеството му в този период, хазяите и частните квартири, двойните стандарти – западни срещу социалистически туристи, и др. Авторката обръща специално внимание и на младежките субкултури – хипарите, дискарите и брейкарите, на закъснялата сексуална революция в лицето на нудисти, гларуси и дори смесени бракове, както и на тъй актуалната и днес тема за бетона, пясъците и свръхзастрояването, което е наболял проблем по българското Черноморие още през 80-те години на XX век. Иванова засяга също и темата за служителите на „Балкантурист”, за така прочутия „Кореком” и ценните му стоки, за туризма като модернизатор.

    Публикуваме откъс от книгата, в който Мая Иванова разказва за качество на българския туристически продукт:

    „Въпреки множеството проблеми в отношенията със западните партньори, нарастващият брой летовници показва, че организацията на „Балкантурист“ има своите предимства и в общи линии се харесва на чужденците. Технологията по приемане и обслужване на летовниците по българското Черноморие е еднаква за туристите от двете политически системи и е сходна с това, което днес наричаме all inclusive. Всички разходи по настаняването, храната, пътуването и трансфера от летището до хотела (ако не е с личен автомобил) се калкулират в една обща стойност, която и индивидуалните, и организираните туристи заплащат предварително в съответната валута. За групите предплатените пакети имат множество предимства, тъй като спестяват голяма част от разходите за допълнителни услуги, които обикновено се плащат отделно и значително оскъпяват почивката. Кувертите за нощните заведения се приспадат от стойността на консумацията. Ползването на плажните чадъри и шезлонги обикновено е включено в цената, а таксите за различните атракции са минимални, но пък и те не са особено разнообразни. За всяка група „Балкантурист“ осигурява безплатен екскурзовод, който се грижи за комфорта по време на престоя до най-дребния детайл – от поръчването на менюто в ресторантите до раздаването на джобни пари в български лева за покриване на дребните покупки още от момента на пристигането. Така чужденците могат спокойно да се насладят на почивката си без лутане в социалистическата действителност. 

    За корицата на „Туризъм под надзор” е използвана снимка от плажа на Слънчев бряг от 1965

    Срещу предплатените пакети на индивидуалните туристи „Балкантурист“ предоставя ваучери за хотел и купони за храна, които важат за всички ресторанти на предприятието. Изключение правят само битовите и атракционните заведения, както и баровете, кувертите за които се заплащат отделно и в твърда валута. Стойността на дневния порцион се определя според примерно меню, което варира в зависимост от категорията на хотела, средно около 5 лв. на ден. Според отзиви на западни туристи купонната система е отлично средство да получат питателна и обилна храна, без да губят излишно време в разглеждане на менюто, а фиксираната стойност елиминира риска от надписване на сметката. По-критично настроените чужденци обаче забелязват, че достъпните цени вървят ръка за ръка с ниското качество и ограничения избор. Макар и предостатъчна, храната в заведенията е твърде семпла и еднообразна, а джобните пари често няма за какво да бъдат похарчени. 

    С течение на времето в системата на „Балкантурист“ започват да се натрупват редица неуредици, подлагащи на изпитание търпението на гостите. Те са свързани с проблеми в обслужването и състоянието на материалната база, но най-вече с липсата на развитие и разнообразие, което да поддържа интереса към Черноморските курорти.

    Що се отнася до обслужването, единодушно туристите от всички националности намират, че от ден на ден то се влошава. Дори социалистическите летовници, принудени да приемат философски неудобствата по време на почивката, постепенно се отказват от илюзиите си, че нещо в комплексите ще се подобри. Още през 50-те години чехословашките представители на групи намират оплакването пред ръководството на „Балкантурист“ за безсмислено губене на време, тъй като и без това предприятието не полагало усилия да изпълни техните препоръки и изисквания. Според чехите и словаците „Балкантурист“ нехае както за нелюбезния персонал, студената и еднообразна храна, така и за дребните молби на курортистите като осигуряването на две маси за пинг-понг например. Полски турист пък с разочарование констатира, че за България е много по-лесно да изгради красиви комплекси, „отколкото хората, работещи в обслужването, да се научат да изпълняват съответно и почтено професията на сервитьор, екскурзовод или продавач в духа на девиза: „Нашият клиент е наш господар.“

    Ръководство на туризма също отчита липсата на внимание и любезно отношение към клиентите като един от водещите проблеми пред сектора, даващ повод за чести критики и недоволство. Според оплаквания на туристи, с намръщените си и отегчени лица служителите в комплексите унижават чужденците, карайки ги да се чувстват като натрапници, вместо като желани гости. 

    На национално съвещание по въпросите на туризма, проведено през 1967 г., генералният директор на ДСО „Турист” Илия Несторов призовава ръководствата по места да затегнат контрола върху персонала, който с поведението си съсипвал реномето на предприятието. Самият той дава пример със случка, станала при посещението му в хотел „Марица” в Пловдив, когато като непознат клиент, преди да попита администраторката за разписанието на влаковете, я поздравява с „добро утро“. Тя обаче, подобно на много други, реагира с раздразнение и неприязън на проявената към нея учтивост, мотивирайки още по-силно Илия Несторов да не остави случката без последствия. В крайна сметка, макар и трудно, вбесеният генерален директор успява да застави служителка да отговори подобаващо на неговия поздрав, а управителят на хотела е извикан да даде обяснения защо допуска подчинените му да се отнасят така с гостите. Оправданията му, че лошото настроение на рецепционистката се дължи на скорошния ѝ развод, естествено не удовлетворяват директора, който с разочарование констатира, че ако „дадем право на всички разведени у нас да не поздравяват, тогава ни е спукана работата“.

    Ето защо в опит да поощри вежливото и любезно отношение на персонала към гостите в комплексите през 1967 г. ръководството на туризма подема кампания, заимствана от Франция, наречена „Бон усмивка“. Предприятието отделя 30 хил. лв. от бюджета си за отпечатване на специални листовки на четири езика, които туристите по своя преценка раздават на онези служители, които ги обслужват любезно и с усмивка по време на тяхното пребиваване. Получилите най-много бонове ще бъдат награждавани от „Балкантурист“. Още в края на сезона се оказва, че инициативата е тотално провалена, а опасенията на ръководството, че туристите ще си занесат купоните вкъщи, без да намерят служител, на когото да ги дадат – напълно основателни.

    През 70-те години западните туристи, които десетилетие по-рано посрещат с еуфория новите курортни комплекси, постепенно се разделят с илюзиите си, че „българската Ривиера“ може да им предложи западен стандарт на социалистически цени. Докато архитектурата буди възхищението на чужденците, то интериорът, по думите на западен журналист, разкрива „цялата прелест на комунистическия туризъм“. Дори за тези, които намират хотелските стаи за „скромни, но хубави и подредени с вкус“, не убягва „спестяването“ на дребни наглед, но важни за удобството детайли в обзавеждането като липсващи поставки и полици за лични вещи и тоалетни принадлежности, неудобни легла, криви гардероби, както и множество дефекти по водната инсталация, създаващи куп неприятности на гостите. Ръководството на комплексите също признава, че в голяма си част оплакванията са именно за техническото изпълнение и поддържката, които освен тягостна атмосфера и дискомфорт, дават повод и за изплащане на солидни обезщетения. По време на престоя си гостите се натъкват на всевъзможни куриози като неработещи нощни лампи, които поради твърде късия си кабел не могат да бъдат включени в контакта, липсващи запушалки за вана, неправилно свързване на топлата и студената вода и др. подобни.”

    Припомняме и видео на British Pathé, което представя облика на България като туристическа дестинация по това време: 

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 дни
    Световният ден на водата е
    Вижте любопитна статистика за водите в България
    преди 2 дни
    Великобритания ще изгуби 1 трилион паунда финансови активи
    Бизнесът изнася голяма част от средствата си на континента
    преди 2 дни
    Българските домакинства ще загубят най-малко от Брекзит
    Напускането на Великобритания ще навреди най-много на големите икономики
    преди 2 дни
    Брекзит: ЕС се съгласи на отсрочка до 22 май
    Това ще е възможно единствено, ако парламентът на Великобритания одобри предложеното споразумение за напускане на ЕС