Откриха липсващата частица на живота

Ново проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, предлага доказателства, че животът на земята се е формирал чрез химични реакции, образуващи РНК, което се дели само. РНК играе ролята на четец на генетичната информация. Хипотезата за този ранен тип РНК е наречена „Световна РНК хипотеза“ и разкрива, че първоначалният вид на полимерната молекула се отличава от модерната еволюирала форма. Модерната рибонуклеинова киселина (РНК), заедно със захарната и фосфатна основа, се състои от 4 елемента нуклеотидни бази наречени: аденин (A), цитозин (C), гуанин (G) и урацил (U). Според учените ранното РНК е имало още една нуклеотидна база, която не е част от съвременната РНК.

В малки пластмасови тръби изследователите поставиха вода, малко сол, за да поддържат нивата на киселинност и магнезиеви йони, за да забързат реакциите. Условията са сходни с тези в езеро или локва с питейна вода, подобни на кратерите в които би могъл да се е зародил животът. Впоследствие учените добавиха малки парчета РНК, наречени „грунд“, прикрепени към по-големи парчета РНК, наречени „шаблони“. Новата РНК се създава, когато грундът копира шаблона чрез стволово сдвояване. Нуклеотидните бази се свързват по уникален начин: цитозин (C) се свързва само с гуанин (G), а аденин (A) - само с урацил (U).

Учените добавиха нуклеотидните бази (A, C, G и U), за да може те да се свържат с шаблона и да разширят по-късото парче – грунда. Според резултатите реакцията не е протекла достатъчно бързо, за да се формира или раздели без грешки, използвайки съставките на съвременната РНК. Впоследствие изследователите добавили още един химикал, наречен инозин, който заменя молекулата, базирана на гуанин. Това довело до по-бързото и точно делене на РНК. По този начин неконтролираните мутации или грешки са сведени до минимум.

„Фактът, че добавянето на инозин преодолява проблема с образуването на катастрофални грешки е важен тест за значението на молекулата“, разказва биологът Дейвид Деамър от университета „Санта Круз“ в Калифорния, САЩ.

Според него инозинът е най-възможният елемент, изграждащ примитивната РНК, но това не изключва използването и експериментирането с други основи.

Тъй като инозинът може да бъде лесно сформиран в природата от друга базова двойка – аденин, то той прави процеса по сформирането на живот по-лесен, отколкото, ако гуанинът трябва да бъде създаден от самото начало. Това разкрива изследователят Джон Съдерланд от Лабораторията по молекулярна биология към Съвета за медицински изследвания на Великобритания.