Висенте Амиго: Фламенкото е универсалният език на душата

"Фламенкото е толкова успешно по цял свят, защото това е най-добрият начин да изразиш най-базовите човешки емоции. То е много истинско, много дълбоко. За мен е невероятно усещането да мога да комуникирам с хора от цял свят само чрез моята китара", сподели пред Economy.bg виртуозният китарист, който идва от Андалусия, за да зарадва за първи път българската публика на 6 февруари, в зала 1 на НДК по покана на Germi Art & Entertainment и с подкрепата на Институт "Сервантес".

Висенте Амиго е автор на осем албума, отличени с многобройни награди, включително и за „най-добър фламенко китарист“ от сп. Guitar Player, златен медал за изящни изкуства от испанското правителство, а за албума си Ciudad de Las Ideas получава „Грами“. Номинация за престижното отличие получава и последният му албум от 2017 Memoria de los Sentidos, в категорията Best World Music Album.

Амиго има съвместни изяви с редица световни артисти. Един от тях е близкият му приятел Пако де Лусия, с когото са кръстници на децата си. Със Стинг Амиго записва превърналата се в световен хит песен „Send Your Love“, има участия с „Дайър Стрейтс“, с алжирската поп звезда Калед и с бразилската джаз пианистка и певица Елиане Елиас.

Как се овладява изкуството да можеш да докосваш хора от цял свят, защо болката винаги върви ръка за ръка с великите постижения и какво е успех – тези въпроси отправихме към краля на фламенкото Висенте Амиго.

Висенте, какво е да си посланик на фламенкото?
Не съм фен на титлите и предпочитам да си гледам моята работа. Радвам се обаче, че почитателите ми ме възприемат така. Много пъти те са твърдели, че се отдалечавам от фламенкото заради класическите, келтските или джаз влияния в музиката ми. Макар да е вярно, че обичам да изследвам и друга музика, аз винаги оставам верен на моите фламенко корени и винаги им давам израз в работата си. Това е нещо, което не мога да скрия, защото то е моята същност, част от мен е. Гордея се, че фламенкото е моят начин на изразяване.

Музиката ли избра Вас или Вие – нея?
Музиката те избира. Нямам съмнение в това. Бях пленен от фламенко музиката още от ранна детска възраст, макар че в семейството ми няма музиканти и дори не се слушаше много фламенко. Просто се случи.

Как Ви преобрази фламенкото?
Фламенкото е много истинско, много дълбоко. Силна тъга, силно щастие или самота. Фламенкото е толкова успешно по цял свят, защото това е най-добрият начин да изразиш най-базовите човешки емоции. За мен е невероятно усещането да мога да комуникирам с хора от цял свят само чрез моята китара.

Какви са отношенията с китарата Ви? Как успявате да извлечете най-доброто от нея?
Доста съм уморен от китарата ми (хахаха). Прекарал съм повече време с нея, отколкото с всеки друг в живота ми. Ходя на почивка с нея, с мен е където и да отида. Още като малък сядах на стълбите отпред и започвах да свиря, докато братята ми излизаха навън да се забавляват. Когато се връщаха, аз все още свирех на стълбите. Безкрайни часове.
Понякога успявам да извлека най-доброто от нея, а понякога – най-лошото, и китарата ми ме подлудява. Често си мисля да й сложа колелца и да я превърна в скейтборд!!

Ако трябва да се самоопределите с една песен или композиция, коя би била тя? Как звучи душата Ви?
Уф, това е труден въпрос. С фламенкото всичко е толкова променливо. Днес например си стоя у дома в Кордоба, а навън вали и е необичайно студено. Спокоен ден и бих казал, че днес съм Solea (бел.ред.: солеарес – една от основните форми на фламенкото, която дава израз на болка, отчаяние). В други дни обаче съм Buleria (бел.ред.: булерия – друга форма на фламенкото, която дава израз на радостта). Като цяло бих казал, че поради някаква причина имам по-скоро тъжна душа. Повече, отколкото би ми се искало. Може би болеро е начинът, по който душата ми звучи.

Как овладяхте този универсален език, с който докосвате сърцата на толкова много хора от цял свят?
Като свиря постоянно, докато съм буден (хахаха). Хората казват, че трябва да инвестираш поне 20 хил. часа в дадено умение, за да го овладееш. Не знам колко часа съм свирил на китарата си, за да достигна това ниво. В момента свиря по около 4-6 часа на ден. Но като по-млад свирех доста повече. Всеки ден благодаря на Бог, че имам възможността с китарата си да давам израз на това, което чувствам. Това си е дар.

Какво означава успехът за Вас?
Да можеш да се отпуснеш. Да се наслаждаваш на времето със семейството и любимите ти хора. Това е успех. Радвам се, както вероятно всеки друг на признания и награди, но според мен това, което прави човек истински успешен, е да си способен да съвместяваш успеха с личния си живот и да можеш да понесеш отговорността, която върви с успеха. Това за мен е доста трудно.

Казвате: „В изкуството трябва да има болка“. Болката винаги ли върви ръка за ръка с великите постижения?
В моя случай изглежда е така (хахаха). Мисля, че винаги е било така. Поради някаква причина именно моментите на отчаяние и болка са тези, които създават благодатна почва за творене. Композирах Requiem в деня, в който разбрах за смъртта на Пако де Лусия. Беше като моментална реакция. Сякаш душата ми плачеше и аз успях да напиша каквото тя ми нашепваше.

Фламенкото е най-страстната музика – тя дава израз на дълбоки емоции, обикновено меланхолия или тъга. Как фламенкото Ви помага да се свържете с Вашия вътрешен глас, с Вашата душа?
За мен фламенкото е универсалният език на душата. Всяка музика изразява чувства, но смятам, че фламенкото най-добре и по най-точен начин разкрива базови човешки емоции като копнеж, загуба, тъга или любов. Това е и причината за международния му успех. Езикът не е бариера, всеки може да почувства и да реагира на тези емоции.

Последният Ви албум се казва „Memoria de los sentidos“. Защо е важно да се върнем отново към сетивата си? Можем ли да им се доверим да ни водят в живота?
Вярвам, че е така. Сетивата ни имат спомен. Често можете да усетите бриз с определен аромат (например от океана) и това автоматично запалва искрата на спомен – за място или за човек, с когото сте били на това място в миналото.

Идвате в България за първи път. Какво ще бъде Вашето основно послание към българската публика?
Където и да отида, аз обичам да споделям любов. Ние хората си приличаме много повече, отколкото си мислим. Всички ние сме водени от едни и същи чувства, имаме едни и същи страхове. Ние сме като събратя на тази планета. Обичам концертите ми да са като повторно събиране с моите братя.