Дневниците на една от най-значимите писателки на XX век излизат за първи път на български

За първи път на български език издателство „Ентусиаст“ публикува дневниците на една от най-изтъкнатите фигури в литературата на модернизма на XX век – Вирджиния Улф. С „Дневникът на една писателка“, част от луксозната поредица Enthusiast Vintage, почитателите на Улф ще открият истинското ѝ лице, ще се докоснат до най-съкровените ѝ мисли и ще се запознаят отблизо с личността, която стои зад романите „Мисис Далауей, „Към фара“ и др.

Есетата, разказите, статиите и романите на Вирджиния Улф се смятат за основата на съвременния феминизъм. Творбите ѝ, преведени на повече от 50 езика в целия свят, са източник на вдъхновение за създаването на множество пиеси, романи и филми.

Според някои, включително и според Куентин Бел, племенника на Вирджиния Улф, нейният дневник е последното от големите ѝ произведения. И все пак, макар да е богато и увлекателно четиво, той е много различен по характер от нейните романи и есета. Тук не бива да очакваме онази обмисляна и премисляна до съвършенство проза, която познаваме от белетристичните творби на Вирджиния Улф. Тя пише дневника си бързо, „по-бързо и от най-бързата пишеща машина“, без да спре да се замисли, а думите „препускат безобразно по страниците“, както сама споделя.

Улф започва редовно да води дневника от 1915 г., когато е на 33-годишна възраст, и продължава до 1941 г. Последната записка е датирана четири дни преди смъртта ѝ, след която оставя труд от 26 тома, изписани на ръка. Както е обичайно, писателката използва дневника си отчасти, за да сподели своите ежедневни занимания и откровените си размисли за хората, живота и Вселената. Но го използва също така и по свой, индивидуален начин като писател и творец. В него тя общува със себе си за книгите, които пише, както и за творбите, които има намерение да създаде. Всичко значимо за нейните произведения се съдържа в тези дневници – от първия замисъл до писането и пренаписването им. Нейният съпруг Ленард Улф е този, който редактира текстовете и ги публикува 10 години след смъртта ѝ. Той пояснява, че е причината да не го направи по-рано, е фактът, че написаното е твърде лично, за да бъде издадено изцяло приживе на много от споменатите в него хора.

„Дневникът на една писателка“ хвърля светлина върху намеренията, темите и методите на Вирджиния Улф като писател. Изданието създава необичайна психологическа картина на едно творчество, погледнато отвътре. С помощта на книгата читателите на Улф по-добре ще разберат не само нейните герои, но и самата нея, нейните мечти, вълнения и решения. Включително и най-фаталното – това сама да сложи край на живота си.

Ето какво пише в предисловието към книгата преводачът:

 „Мисля, че този дневник ще доближи читателя до Вирджиния Улф – както до човека, така и до писателя Вирджиния Улф. Външно сдържана в живота, в известен смисъл дори стеснителна, тук тя разкрива своята най-дълбока същност – своята уязвимост, страховете си, несигурността от постигнатото, подробности от семейния си живот и от взаимоотношенията си с приятелите, като същевременно разследва с безмилостна точност флуктуациите на деликатното си душевно състояние. Виждаме един човек с изключително, често хапливо, чувство за хумор, с невероятно поетично светоусещане, но и човек, способен на силна професионална завист. Виждаме писател, за когото творческото писане е мисия. Всичко, което прави – от добре обмисления и строго спазван подбор на книгите, които чете, от неуморното търсене на собствени метод и форма, до най-малката домашна подробност – е подчинено на тази мисия. Тъкмо поради това едно от най-важните неща за нея е било да не бъде сметната за незначителен автор, да бъде възприемана насериозно, а не просто като някаква женска писателка. Така че, когато в предговора си към съкратеното издание на дневника Ленард Улф определя Вирджиния Улф като „сериозен творец“, това не е някакво омаловажаване на нейната роля като писател, а е може би най-високата преценка, на която тя се е надявала.“

 „До какво необикновено просветление стигнах миналата зима! Свобода; благодарение на която сега, както установявам, лесно мога да откажа поканата на Сибил, да посрещна живота много по-твърдо и трезво. Няма да бъда „прочута“, „велика“. Ще продължа да експериментирам, да променям, да отварям ума и очите си, да отказвам да ми лепят етикети и да ме вкарват в някакви стереотипи. Важното е да отприщя собствената си личност: да я накарам да намери мащабите си, да не позволявам да ѝ пречат.“ - Вирждиния Улф.