петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3813 прочитания

    Тя притежава поразителна красота и ум, но може ли светът да понесе и двете?

    „Единствената жена в стаята“ разказва историята на Хеди Ламар, холивудска икона и изобретателка на прескачащите честоти, станали впоследствие част от Wi-Fi технологията
    12 февруари 2019, 14:13 a+ a- a

    Тя е популярна филмова звезда от 20-те години на миналия век, която успява да докаже, че е нещо повече от хубаво лице. Международната икона, често определяна за най-красивата жена в Холивуд, освен това е учен, занимаващ се с ракетни технологии.

    Заедно със своя колега композитора Джордж Антийл, тя изобретява и патентова технология за управление на торпедо с „честа смяна на честотите”, която осуетява опитите да бъде заглушен сигналът, докато ракетата е в движение. Технологията получава патент през 1941, но значимостта на тяхното невероятно откритие се оценява едва десетилетия по-късно, когато става част от Wi-Fi технологията.

    Нейното име е Хеди Ламар -  бляскава холивудска икона и жена учен, чието новаторско изобретение дава началото на истинска революция в модерната комуникация. Забележителната историят на Хеди разказва историческият роман „Единствената жена в стаята“, който излиза в България на 28 февруари с логото на „Обсидиан“.

    Най-вероятно именно красотата на Хеди я спасява от придобиващата все по-голяма сила нацистка партия и става причина за брака ѝ с австрийски търговец на оръжие. Подценена във всяко друго отношение, младата жена подслушва плановете на водачите на Третия райх, докато е до съпруга си, и разбира повече, отколкото околните предполагат, че е способна. Тя успява да избяга маскирана от семейния замък, а бягството ѝ я отвежда до Холивуд. Там се превръща във филмовата звезда Хеди Ламар.

    Но Хеди пази тайна, далеч по-шокираща от произхода си или от брака си: тя е учен. И знае няколко от тайните на врага. Има и идея как би могла да помогне на страната в борбата срещу нацистите... в случай, че някой изобщо я изслуша.

    Публикуваме откъс от книгата, без редакторска намеса: 

    17 май 1933 г.

    Виена, Австрия

    Примигнах срещу светлината, но ярките прожектори ме заслепиха за миг. Стиснах здраво ръката на актьора до мен, наложих си да се усмихна самоуверено и зачаках погледът ми да се проясни. Залата ехтеше от аплодисментите и аз се потопих в хаоса от звук и светлина. Маската, която плътно бях носила по време на представлението, за кратко изчезна. Вече не бях Елизабет, баварската императрица от XIX в., а чисто и просто младата Хеди Кислер.

    Посетителите на прочутия Театер ан дер Вийн не биваше да виждат как излизам от ролята на така обичаната от виенчани императрица. Дори и по време на аплодисментите. Тя беше символът на някога могъщата Хабсбургска империя, съществувала в продължение на почти четири века, и хората се чувстваха дълбоко свързани с нейния образ в тежките дни след Световната война.

    Затворих за миг очи и надникнах дълбоко в душата си, като забравих за Хеди Кислер и за нейните дребни проблеми и жалки амбиции. Събрах сили и отново облякох мантията на императрицата, приех типичната за нея безмилостност и тежките ѝ отговорности. После отворих очи и се взрях в поданиците си.

    Публиката се появи пред очите ми. Осъзнах, че зрителите не ръкопляскат сред мекотата на червените плюшени седалки. Бяха се изправили на крака и аплодираха – чест, която моите съграждани рядко отдават на актьорите. Императрицата в мен знаеше, че аплодисментите са за нея, но Хеди се чудеше дали те по-скоро не се отнасят за някой от другите артисти в постановката „Сиси“. Ханс Ярай, който играеше император Франц Йосиф, все пак беше една от звездите на Театер ан дер Вийн. Изчаках колегите ми да се поклонят. След като аплодираха бурно останалите актьори, зрителите направо полудяха, когато аз излязох в средата на сцената. Това наистина беше моят звезден миг.

    Как ми се искаше татко да бе гледал представлението! Ако мама не се бе престорила на болна, за да отвлече вниманието му от моята важна вечер, той щеше да види дебюта ми в Театер ан дер Вийн. Знам, че би се възхитил на реакцията на публиката, а и ако беше съпреживял лично тези хвалебствия, сигурно би ми простил неприличната роля в „Екстаз“. Филм, който отчаяно се опитвах да забравя.

    Аплодисментите бавно затихнаха. В залата изведнъж се разнесе вълна на недоумение, когато няколко разпоредители минаха по централната пътека с букети цветя в ръце. Този грандиозен жест, твърде прибързан и показен, разстрои иначе сдържаната виенска публика. Можех почти да чуя раздразнението ѝ от подобна груба проява на безвкусица по време на премиера в Театер ан дер Вийн. Единствено прекаленият възторг на някой родител би могъл да оправдае такава постъпка, но аз бях сигурна, че моите родители никога не биха посмели да го направят. Нима някое от семействата на другите актьори беше допуснало тази грешка?

    Когато разпоредителите се приближиха до сцената, забелязах, че носят прекрасни едри рози. Вероятно над десет букета. Колко ли струваха? Запитах се кой ли може да си позволи подобен лукс в тези трудни времена.

    Мъжете се качиха по стълбите. Стана ясно, че някой им бе наредил да поднесат букетите пред очите на всички зрители. Не бях сигурна как да тълкувам тази липса на благоприличие. Другите актьори изглеждаха също толкова объркани. Помощник-режисьорът даде знак на разпоредителите да прекратят тази показност, но очевидно те бяха добре платени, тъй като напълно пренебрегнаха молбата му и застанаха пред мен.

    Един по един започнаха да ми поднасят цветята и когато вече не можех да държа повече в прегръдките си, те положиха останалите в краката ми. Усетих неодобрителните погледи на колегите си. Театралната ми кариера зависеше изцяло от капризите на тези високоуважавани актьори – те бяха в състояние да ме свалят от пиедестала само с няколко думи и да ме заместят с някоя от многото млади актриси, копнеещи за ролята. Изкушавах се да върна букетите, но изведнъж ми хрумна нещо.

    Цветята можеха да бъдат от всеки. Например от известен член на воюващите помежду си управляващи партии – някой консервативен християнсоциалист или виден социалдемократ. Или още по-лошо, той би могъл да симпатизира на Националсоциалистическата партия и да копнее за обединението на Австрия с Германия, където наскоро за канцлер бе избран Адолф Хитлер. Везните на властта се накланяха постоянно в различни посоки и никой не биваше да действа лекомислено. Най-малкото аз.

    Публиката бе спряла да аплодира. В настъпилата неловка тишина зрителите седнаха по местата си. Всички освен един. В средата на третия ред, най-хубавото място в театъра, се бе изправил едър мъж с изсечени скули. Единствено той сред посетителите на Театер ан дер Вийн оставаше прав.

    И гледаше право в мен.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 59 минути
    Бош Автомобилно оборудване открива център за обучения с ПГТЕ „Хенри Форд"
    Центърът има за цел да подготви специалисти в областта на поддръжката и ремонта на леки и тежкотоварни автомобили
    преди 2 часа
    IWG продължава да разширява присъствието си у нас
    Доставчикът на гъвкави работни пространства откри няколко нови локации в Пловдив
    преди 2 часа
    БДЖ и Deutsche Bahn договориха доставка на 76 модернизирани вагона
    Първите 19 идват в средата на април, а до началото на лятото всички вагони ще бъдат включени в състава на БДЖ
    преди 3 часа
    БСК: От 2030 най-малко 30% от пластмасовите опаковки ще трябва да се рециклират
    Системи за връщане на бутилки и кенчета предвиждат регулации на ЕП
    преди 4 часа
    Mazda и Panasonic сключиха споразумение за доставка на батерии
    Panasonic Energy произвежда батерии и за Tesla