Половин година сред най-големите вълни и най-силния вятър в света

„Това е невъзможно! - казала Причината. 
Това е безразсъдство! - отбелязал Опитът. 
Това е безполезно! - отрязала Гордостта. 
Опитай... - нашепнала Мечтата.“ - Ричард Бах

Преди 30 години българският мореплавател Дончо Папазов решава да опита и да сбъдне една своя мечта, за която се готви цели 20 години...  През 1988 г. той тръгва с дървената яхта „Тивия“ по Невъзможния път. С това романтично име е кръстен маршрутът, преминаващ на юг от нос Добра надежда, нос Луин и нос Хорн през Атлантическия, Индийския и Тихия океан. Малцина са моряците, които са се осмелили да мечтаят за него, а още по-малко са тези, дръзвали да поемат по него. 

Тринайсетметровата „Тивия“ се преобръща два пъти, първият от които причинява сериозни щети. Двигателят на яхтата се поврежда още в началото на пътуването, така че Дончо Папазов плава, като разчита единствено на вятъра, платната и уменията си.  Електричество ползва само за радиосеансите със свои приятели от България и с радиолюбителите от различни точки по пътя си, които са негова опора в това невъзможно плаване. Студ, всепроникваща влага, самота, мрак… и постоянната битка с прииждащите вълни. Това е ежедневието на мореплавателя през близо шестте месеца и 19-те хиляди морски мили на тази околосветска обиколка. Но губи ли той присъствие на духа? Нито за миг... За своите преживявания Дончо разказва в книгата „Невъзможният път“, която „Вакон“ преиздаде по случай 30-годишнината от завършването на експедицията и 80-годишния му юбилей. 

В деня на премиерата на книгата разговаряме с Дончо Папазов за самотната му обиколка на света, която остава в историята като едно от най-големите постижения в българското ветроходство. 

„Невъзможният път“ отново е на книжния пазар. Какво ще открият читателите в книгата?
Ще открият всичко, което съм изживял в Невъзможния път. Той се казва така, защото там вълните са най-големи, а вятърът – най-силен. Това е най-трудното плаване в света. Аз имах щастието да го мина сам, без да спирам и то през зимата, когато денят е 2-3 часа. 

Какво Ви накара преди 30 години да се качите на яхтата и да поемете около света по този предизвикателен маршрут?
Това, което кара всеки човек с борбен дух и воля и който си вярва, да започне да прави нови неща. Това, което движи прогреса в света в една или в друга област. Моят живот винаги е бил пълен с приключения. Аз се готвих за това пътуване близо 20 години. И то не само да умея да боравя с платна и да мога да определям мястото си по звездите и слънцето (по онова време работехме със секстант). Това, което ме накара да тръгна, е нещо, което нося в себе си. Както всеки човек, посветен на някакъв вид изкуство.

Има ли други, които са минавали Невъзможния път?
Има няколко души, които са го минавали, но не без спиране. Първият, който го е минал е аржентинецът Вито Дюма. Той е мой учител и една от легендите в плаването. Аз тръгнах от Буенос Айрес, и той също тръгва оттам, но спира на седем места. Николай Джамбазов също е минавал нос Хорн, но той има една спирка за 10 месеца в Сидни, Австралия. 

164 дни по вода. Как се почувствахте, когато стъпихте на твърда земя?
Подкосиха ми се краката. Бях отслабнал с 36 килограма, нямах никакви сили, а хората се бяха втурнали да ме прегръщат.  Когато спрях в Аржентина дадох пресконференция и на другия ден най-големият ежедневник в Южна Америка писа, че съм изглеждал като мъртвец със запазено чувство за хумор. Това беше едно от най-хубавите неща, които можеше да се кажат. 

Колко време Ви отне да се възстановите?
Много време. След плаването се появиха много болести – диабет, износени стави, проблеми с кръвното налягане и др. Но сега, 30 години по-късно, се чувствам много по-добре.

Къде е „Тивия“ днес?
„Тивия“ в момента е във Варна.  Купи я един варненски ветроходец, ремонтира я и обикновено може да бъде видяна пред морската гара. Яхтата е на 40 години, два пъти е обиколила света, един път Европа и все още е здрава. 

Кои са най-големите трудности, с които се сблъскахте по време на това пътуване?
Не съм ги броил и степенувал. Вероятно най-трудно ми беше, когато се преобърнах първия път, защото се счупиха много неща и ми костваше много усилия да продължа. Имах повече от 12 дни ураганен вятър, през повече от половината пътуване вятърът беше 7 и над 7 бала. А 7 бала например рядко се измерват в Черно море. Това показва колко труден е преходът, да не говорим, че денят е съвсем малък, аз съм непрекъснато мокър, двигателят ми се повреди и нямах електричество, студът беше много силен и т.н.

Какво Ви даваше кураж да продължавате и как се справяхте със скуката и моментите на самота?
Аз преди всяко плаване се пречиствам. Изхвърлям всичко от себе си и мисля само за добро. Мисля си за това колко много хора ми помогнаха и повярваха в мен. Помогнаха ми книгите, които прочетох. Помогнаха ми мечтите. Аз непрекъснато мечтая. Измислях си разкази... Или както бях написал в едно писмо, изпратено до мой близък приятел, „Сам съм си достатъчен“. Мечтите и фантазиите много ми помогнаха. По време на пътуването бях взел 200 книги, предимно художествена и научно-популярна литература. Не успях да прочета всичките, интересното е, че повече посягах на такива, които познавам. Четях пасажи, които знам много добре. Но там имах малко време за четене, тъй като денят беше малък и няма осветление. Обичам книгите и не спирам да чета и до днес. 

А кой беше най-хубавият Ви момент?
Винаги, когато издържиш на някакви премеждия, чувството е много хубаво. Най-хубаво ми беше, когато успях да преодолея двете преобръщания. Много странно беше, когато минах нос Хорн, който е мечта на много мореплаватели. Сбъдна се и моята мечта, а аз се чувствах все едно е изгърмяла. Не изпитах радост, а точно обратното. Вероятно, защото знаех, че нищо по-голямо не мога да направя. 

Какви уроци Ви даде това плаване и как Ви промени? 
Духът ми е същият и на мен ми е вечно весело и ведро отвътре. Никога не мрънкам и не се жалвам. И не мисля, че човек трябва да залива с мръсотията на душата си околните. 

С преминаването на Невъзможния път Вие не само сбъдвате своя мечта, но и доказвате, че той е възможен. Какво бихте казали на хората, които се съмняват в мечтите си и се страхуват да поемат по невъзможни пътища?
Да се емнат и да го направят. И да не забравят, че всяко невъзможно нещо изисква много усилия и голяма подготовка. Има огромна разлика между страх и опасение. Страхът винаги пречи, особено ако е панически, докато опасенията ти дават възможност да предвидиш лоши варианти и да се подсигуриш. И това не е само в морето, а и в живота. Включително и в любовта.

Казахте, че сте мечтател, кое е следващото нещо?
Обикновено всяка година аз плавам с мой приятел. Не знам кое е следващото нещо, но в момента пиша повести и роман, имам идеи и за документални филми. И дано да се реализират.