Тази книга ще ви потопи в сърцето на Сицилия

В България излиза "Улови сърцето на Сицилия" от Джон Кейхи, съобщават от издателство "ЕРА".

Авторът представя през своя поглед бурната история, политиката, вкусната храна и сърдечните хора, с които се среща по време на пътуванията си в Сицилия. Чрез разговори с местни жители и потапяне в сладкия италиански живот, той показва една непозната Сицилия, за която никой не е говорил преди. 

От Палермо до Алимена, италианският остров крие тайни от миналото и неизречени обещания. Традицията, под формата на оживени фестивали, стари фотографии и весели песни, се отразява в стените на селата, а местните хора разказват за своята култура и произход, докато развеждат Джон по криволичещите тесни улички. Безкрайното му любопитство като пътешественик разкрива мистериите на този италиански рай и изобразява острова не само през очите, но и през сърцето на Сицилия. 

Джон Кейхи е американски писател и репортер. За пръв път посещава Сицилия през 1986 г. и очарован от острова, продължава да се връща там, за да разбере неговото минало. В лирична проза и динамичен език той майсторски рисува изображения на селищата, хората и културата. Кейхи служи не само като водач през идентичността на Сицилия, той гледа дълбоко в нейната душа.

Публикуваме откъс от книгата, без редакторска намеса:

СИЦИЛИАНСКИ ПРЕЛЕСТИ

1.

Улица „Езическа“

„През цялата история на човечеството нито една земя и никой народ не са страдали толкова силно от робство, от чуждоземни завоевания и потисничество и никой не се е борил толкова отчаяно за свободата си, колкото Сицилия и сицилианците. Почти от времето, когато Полифем се разхождал около Етна, или когато Деметра учела сикулите да отглеждат пшеница, до наши дни Сицилия е била поле на постоянни нашествия и войни и на непоколебима съпротива. Сицилианците са смес от почти всички южни и северни народи; първо, коренните сицилианци, финикийци, картагенци, гърци и роби от всички страни под небето, докарани на острова за търговия или във време на война; после араби, нормани и италианци. През всичките тези промени сицилианците са се борили и продължават да се борят за свободата си.“

–Карл Маркс и Фридрих Енгелс, Събрани произведения

Принудих се да наруша първия си обет (и един от най-важните), който си бях дал: да карам само по междуградските пътища и да не стъпвам на магистралата. Времето летеше; до обяд – след като тръгнах от Палермо около 9.00 по шосе SS1132 на изток, по Тиренското крайбрежие – стигнах едва до Чефалу.

Движението през крайбрежните градчета бе натоварено. Тесните улички бяха задръстени с хаотично паркирани леки автомобили и камиони – нещо обичайно за найюжните райони на Италия. Колите се разминаваха на милиметри и шофьорите често трябваше да прибират страничните огледала, за да осигурят още едно пръстче място, а онзи отпред просто спира от време на време да си поприказва с приятел на тротоара.

Отдавна се бях научил да се държа като сицилианец зад волана в подобна обстановка – няма смисъл да натискаш клаксона, хората рано или късно ще се наприказват и шофьорът пак ще потегли. През годините, когато изразявах негодуванието си срещу някоя бюрократична спънка или висенето в тези безобразни задръствания, сицилианските ми приятели често ме успокояваха:

– Tranquillo, Джон. Tranquillo! Все някога ще стигнеш. Няма смисъл да се ядосваш.

С тази скорост планът ми да стигна до вечерта в Кастилионе ди Сичилия, на южния склон на Пелоританските планини, бе обречен на провал. Щеше да се наложи да шофирам много след залез слънце, за да измина този последен участък до град, в който никога преди това не бях ходил и който изглеждаше на картата на айфона ми като лабиринт от тесни, криволичещи еднопосочни улички.

Отбих от крайбрежното шосе, което приятно лъкатуши между селца и маслинови горички, и излязох на стерилната магистрала Палермо–Месина с нейните километрични тъмни тунели и високи скорости. Умно решение. Прелетях километрите неусетно. Само за трийсет минути стигнах до Капо д‘Орландо и изхода от магистралата за шосе SS116, където можех спокойно да започна изкачването по западния хребет на Пелоританските планини, в най-североизточната част на Сицилия. Щях да преваля най-високата точка и да се спусна от другата страна до северния склон на най-големия активен вулкан в Европа – Етна, и до Кастилионе. Това селце трябваше да ме приюти за почти две седмици, докато обикалям из него и някои съседни планински села в първия етап от моето търсене на сицилианския дух.