Житейски мъдрости от Димитър Димов

„Истинското щастие идва, когато душата почне да трепти в съзвучие с външния свят.” - Димитър Димов

На 25 юни 2020 г. се навършват 111 години от рождението на големия български писател Димитър Димов.

Димов израства в бащината си къща в Дупница. От малък демонстрира влечение към книгите, физиката и химията и проявява интерес към изкуството.  През 1928 г. завършва „Първа мъжка гимназия“ в София и постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.  От 1939 г. е асистент по анатомия във Ветеринарномедицинския факултет на СУ, а през 1943 г. заминава на специализация по хистология на нервната система в Мадридския институт „Рамон-и-Кахал“. 

Още в последните години в университета той учи испански език и започва работа по първия си роман – „Поручик Бенц“, който вижда бял свят в края на 1938 г. Антивоенният му роман „Осъдени души“, повлиян изцяло от престоя на писателя в Испания, е преведен на сърбохърватски, унгарски и полски език, екранизиран е и му носи държавна награда. Най-известното му произведение – романът „Тютюн“ – се радва на цялостен превод на 18 езика, сред които немски, унгарски, испански, френски, японски, монголски и китайски, а части от него са преведени на английски, италиански, есперанто и арабски език. 

Припомняме ви избрани цитатите от трите му най-известни произведения:

Из „Тютюн“: 

„Понеже обичаше живота и животът го беше възнаградил...” 

„И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.” 

„- Защо се смееш? - възмутено попита тя.
- Защото ми харесваш. - отговори той.
- Омръзна ми да се шегуваш, когато не знаеш какво да отговориш.
- Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност.”

„Най-сетне тя беше стъпила здраво на земята. Съзнаваше напълно, че действителният свят беше много по-широк и богат от мечтите.” 

„Човек може да живее еднакво добре с десет или сто милиона зад гърба си. Защо притежателите им изпитват тоя безумен порив да прибавят още към тях?” 

„И тогава той съзна, че всичко, което ставаше, не можеше да бъде друго и че хората се бореха, страдаха и умираха, а животът вървеше неспирно напред.” 

„Но колкото повече забогатяваше, толкова повече отпадаха силите му и характерът му ставаше по-мрачен и по-затворен.” 

„Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!” 

„Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създаде сам.”

Из „Поручик Бенц”

„Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”

„Нищо не е по-безпомощно тъпо и по-съобразително от любовта, нищо не замъглява и прояснява разума ни с по-голяма сила от нея спрямо това, дали мислите ни съвпадат, или противоречат на поривите ѝ.” 

„Ако ревността, изправена пред свършени факти, ни убива или кара да убиваме, съмнението е жесток и подъл мъчител, който изтезава отдалеч.”

„Самоизмамата на всички, които се стремят към щастие, е тази, че те вярват в неговата зависимост от външни обстоятелства и от привидното разбиране между характерите.” 

Из „Осъдени души”

„Дали я обичаше? Той си зададе въпроса ненадейно, но веднага си отговори с положително "не". Твърдите и независими жени го дразнеха. Интелектът им се насочваше винаги към абсурдни неща.”  

„Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.” 

„Човек би казал, че се срамуваме от произхода си, което не е вярно. Срамуваме се единствено от себе си.” 

По повод 110-тата годишнина от рождението на Димов през 2019 г. бе връчена и първата Европейска литературна награда за роман „Димитър Димов“, учредена под патронажа на кмета на Община Варна Иван Портних. Първият носител на единствената награда, за която се състезават едновременно български и чуждестранни европейски автори, е френският писател Жером Ферари с романа „Проповед за падането на Рим“ (изд. „Факел Експрес“), за която французинът печели и престижния „Гонкур“ през 2012 г. 

Петимата номнирани за Европейска литературна награда за роман „Димитър Димов“ през 2020 г. са българинът Венцислав Божинов с романа „Белези“ (изд. „Рива“), холандецът Джамал Уариаши с „Глад“ (изд. „Колибри“), хърватката от български произход Дубравка Угрешич с „Лисица“ (изд. „Колибри“), българинът Момчил Николов с „Чекмо“ (изд. „Сиела“) и французинът Франсоа-Анри Дезерабл с „Някой си господин Пекелни“ (изд. „Аквариус“). По-късно през тази година ще бъде обявено и името на победителя.