Когато гледам света, виждам как мнозина издигат големи красиви къщи, но продължават да живеят във вътрешна нищета

„По време на боксовата ми кариера вие не виждахте истинския Мохамед Али; виждахте само бокс и много малка част от мен. След като се разделих с бокса, започнах същинската си дейност. Отправих се на пътешествие – пътешествието на любовта.“

В България излeзe „Душа на пеперуда“ от Мохамед Али и Хана Али - специална компилация от мемоар и избрани духовни прозрения на един от най-великите спортисти на всички времена, съобщават издателите от „Вакон“. Непреходни добродетели като любов, мир и разбирателство оживяват върху страниците на книгата, подкрепени от суфистки притчи, лични истории, писма и стихове. Красотата и остротата на писане са толкова изумителни, колкото са и уменията на Мохамед Али на боксовия ринг. 

Там, където се срещат красивите криле на пеперудата с безпощадното жило на пчелата, егото и емпатията, тленното и вечното – там започва и това житейско пътешествие на великия Мохамед Али.  

„Това не е книга, на която можеш да попаднеш всеки ден… Това е книга за любовта. В разговорите с дъщеря си Хана Али се разкрива като нежна и блага душа, която търси покаяние и смирение. Извинението към най-големия му противник Джо Фрейзър е трогателно.“ - Саймън Барнс, The Times

Вижте какво пишат Мохамед Али и дъщеря му Хана Али във въведението към книгата:

„Митовете разказват за боговете, легендите – за героите, а приказките описват безкрайните светове на магията и сънищата. Тази книга не е нито мит, нито приказка, тя е историята на човека легенда, с непоклатими убеждения. В следващите страници ще прочетете за мъжа, който попита сърцето си какво трябва да предприеме, и за сърцето му, което му отвърна с барабанен удар. Неговото ехо още не е заглъхнало.

Ще прочетете за мъжа, подкрепил онези, които не могат да се справят сами, за мъжа, който гледа съперниците си в очите и раздава себе си на света и всички, които среща в живота си.

Ще прочетете за мъжа, който въплъщава конфликтите, борбите и надеждите на предишните столетия, хипнотизира света с артистичността си на боксовия ринг и спечели уважението му със смелостта си извън него. И все пак най-големите му постижения – любовта, добротата и щедростта – остават извън светлините на прожекторите. През целия си живот той бе съпричастен с нас в моментите на скръб и щастие. Той намери дом в сърцето на хората от целия свят и стана образецът за шампион и герой.

Казват, че за Мохамед Али е написано повече, отколкото за всеки друг наш съвременник. Когато имаш сърце, голямо като света, светът иска да пише за теб. Разликата между тази книга и всички други, посветени на него, е, че тази книга е от дълбините на сърцето му.

На следващите страници ще видите света през очите на моя баща. Ще научите за неговите мечти, препятствия, разочарования и победи от младостта до днес. Тази книга е пътуване  през най-важните моменти от живота на татко. Тя съдържа негови лични спомени, допълвани от мои спомени и  истории и стихотворения, докоснали сърцето му.

Бях свидетелка на човечността и съпричастността на този човек, чието невинно сърце не бе докоснато от времето, човек с душа на пеперуда. За мен бе дар и чест, работейки с

моя баща, да му помогна да споделя мисли, убеждения и мотивации с целия свят. Ако всички ние имаме роли за игра в живота, то това е в историята на човека, играл ролята на любов.“ - Хана Ясмин Али 

„Хората винаги ме питат какво ще правя, след като се откажа от бокса. Отговорът ми е неизменен и досега: по време на боксовата ми кариера вие не виждахте истинския Мохамед Али. Виждахте само малко бокс и малко шоу. Едва след като приключих с бокса, започнах истинската си дейност. Вече имах повече време да разгърна своята духовна същност, така както развих мускулите и подвижността си.

Когато гледам света, виждам как мнозина издигат големи красиви къщи, но продължават да живеят във вътрешна нищета. Ние пропиляваме повече време, за да се научим как да оцелеем, отколкото да се учим как да съграждаме живота. Моето намерение е да споделя с вас вярата, с която живея. Много от философиите, историите и идеалите, които докоснаха моята душа и вдъхновиха сърцето ми, научих от исляма. Споделих това познание със семейството си и с приятелите, сега го предлагам на света.

С годините моята религия се промени и духовността ми се разви. Религията и духовността се различават съществено, но хората често не правят разлика между тях. Някои неща не могат да се научат, но могат да събудят сърцето. Духовността е в това да се открие божествената светлина, която е във всички нас. Тя не принадлежи към никоя религия, тя принадлежи на всеки.

Хората все ме питат дали продължавам да развивам моята вяра. Истината е, че мога цял ден да говоря за нея, защото повече от всичко в моя живот аз вярвам в Бог. Ако всичките океани на земята бяха мастило и всичките дървета – писалки, пак нямаше да стигнат да опиша цялото познание, което Господ притежава. Осъзнаването, че Господ има толкова безмерна сила, ме прави смирен. Колкото повече научавам за Господа и за исляма, толкова повече осъзнавам колко малко знам. Така че продължавам да търся и да уча, защото на земята няма нищо по-велико от това да се трудиш за Господа.

Истински великите хора в историята никога не са искали да бъдат велики сами за себе си. Онова, към което са се стремели, е да получат шанс да правят добро за другите и да бъдат близо до Господа. Не съм идеален. Знам, че още има какво да направя, и продължавам в усилията си. С някои мои действия не се гордея, особено с онези, които причиниха болка на други хора. Затова моля Господ за прошка.

Където и да отида, всички ме разпознават и изричат името ми. Хората ме обичат, възхищават ми се и ме почитат. Това ми дава твърде много сила и влияние, така че нося и отговорността да използвам славата си по подходящ начин. Това е и една от причините винаги да се опитвам да съм добър с всички, независимо от цвета на кожата, религията или положението им. Макар някои хора да се считат за по-важни от другите, в очите на Господа ние всички сме равни, така че единственото, което има значение, е онова, което е в сърцето.

Хората казват, че съм раздал прекалено много пари по време на боксовата си кариера. Пишат как някои са се възползвали от мен, как са ме ограбили и как съм ги оставил да се измъкнат. Дори когато знаех, че хората ме мамят, по-важното за мен бе как се държах аз самият, защото един ден ще отговарям пред Бог. Не мога да бъда отговорен за действията на други хора – те самите трябва да отговарят пред Бог. През целия си живот никога не съм търсил възмездие от онези, които са ме уязвили, тъй като вярвам в прошката. Прощавам така, както бих искал да простят и на мен. Само Бог знае какво е в сърцето на човека, какви са истинските му намерения. Той вижда и чува всичко.

Много хора около мен протягаха ръце за помощ и аз се стараех да помогна на колкото се може повече от тях. В това няма нищо лошо. Давал съм на хора в нужда дори когато можех да използвам парите за себе си, защото Бог ме бе направил достатъчно богат. Гледайки назад сега, виждам, че колкото повече давах в името на Бог, толкова повече той ми връщаше. Опитвам се да не говоря за благотворителността и за хората, на които помагам, тъй като вярвам, че ние сме истински щедри само тогава, когато не очакваме нищо в замяна.

Вечер, когато си лягам, се питам: „Ако не се събудя утре, ще бъда ли горд с начина, по който живях?“ Това бе и въпросът, който ме караше да правя добро, доколкото можех – когато защитавах религията си, раздавах автографи или просто се ръкувах с хората. Единственият ми стремеж е да направя хората щастливи и да отида в рая.

Разбирането ми за религията се разгърна с годините. Майка ми бе баптистка, а баща ми – методист. И двамата вярваха, че Христос е синът на Бог. Аз не вярвам в това, но считам, че той е бил важен пророк, подобно на Мойсей. Вярвам, че в Съдния ден родителите ми ще са на небето не защото са били безгрешни, а защото бяха добри и изпълнени с любов човешки същества и вярваха в Господ. Всички ние имаме един и същи Бог, само му служим по различни начини. Реки, езера, блата и океани имат различни имена, но всички те съдържат вода. По същия начин религиите имат различни имена и всички те съдържат истина, изразена по различен начин, с различни форми и времена. Няма значение дали си мюсюлманин, християнин или евреин. Когато вярваш в Бог, ти би трябвало да вярваш, че всички хора са част от едно семейство. Ако обичаш Бог, ти не може да обичаш само някои от чедата му.

Тази книга представлява размишления за живота ми, тя описва някои от най-ярките ми преживявания и разказва как станах човекът, който съм днес. Изминах дълъг път, откакто започнах да се боксирам. Обиколих света и се срещнах с всякакви хора. Вярвам, че Бог е украсил планетата, като ни е разпръснал и ни е направил различни. Целта на нашите държави би трябвало да бъде да работят за взаимно разбирателство, уважение на тези различия и за намиране на общото между нас. Трябва да ценим красотата в разнообразието. Светът би бил скучен, ако всяко цвете има една и съща форма, цвят и големина.

Сред най-важните аспекти на моята духовност е, че постепенно започнах да разпознавам всичките онези моменти от живота ми, в които Бог ме използва за делото си – на ринга и извън него. Когато израствах, изпитвах трудности при четене и произнасяне на думите. Едва успях да завърша средно училище. Онова, от което страдах, си има име – дислексия. По мое време учителите смятаха, че децата, които срещаха труд-ности в ученето, са глупави. Училището бе трудно изпитание за мен, но аз все пак открих начин да се справя с това. Когато бях притиснат до стената, не се предавах и не се отказвах – търсех изход встрани, отдолу или отгоре ѝ. Открих начин да работя с онова, което Бог ми бе дал. Когато чета или чувам неща, които считам за ценни, нещо, което ми говори за света, както аз го чувствам, се съсредоточавам върху тези места, запаметявам ги. Когато нещо ми изглежда истинско, то става част от мен. Това е начинът, по който се уча.

Усещах, че Бог винаги работи чрез мен. Той ме изпълва с мъдрост, увереност, самоувереност и осъзнатост. Изучавах живота, изучавах хората. Може и да съм изпаднал по отношение на четенето и писането, но по отношение на любовта, съпричастността и другите чувства, които вълнуват сърцето, съм богат. Има една стара пословица, която си повтарях през годините: „Къде е богатството на човека? Богатството е в неговото знание. Ако то е в банка, той не го притежава“.

Моето богатство е в познанията ми за себе си, любовта и духовността. Опитах се да използвам знанията си, за да бъда добър представител на моите хора. Не мога да бъда слепец, защото ако сляп води друг слепец, всички ще паднем в пропастта. Душата ми се развиваше с годините и вижданията ми се променяха. Докато съм жив, ще продължавам да се опитвам да вниквам все по-дълбоко във всичко около мен, защото онова, което сърцето прави, никога не е достатъчно. През целия си живот съм бил подлаган на проверка – тогава на изпитание бе силата ми; сега дойде ред моето търпение и устойчивост да бъдат изпитани. За всяка стъпка от пътя ми вярвам, че Бог е бил с мен. И повече от всякога знам, че и сега е с мен.

Научих се така да живея живота си във всяка стъпка, на един дъх и в един миг, но това беше дълъг път. Тръгнах по пътя на любовта в търсене на истина, мир и разбирателство. Аз все още се уча." - Мохамед Али.