Притча: Статуята на Буда

Един голям почитател на Буда притежавал стара, много скъпа дървена статуя. Носел със себе си това дървено изображение на Буда като голямо съкровище. В една зимна вечер спрял да пренощува във ветровита хижа. Било много студено. Макар че вече го застрашавала опасността да измръзне от студ, той не могъл да намери никъде дърва, та да запали огън. Около полунощ, казват, когато вече бил близо до смъртта, му се явил Буда и му казал:

- Защо не ме изгориш?

Тогава човекът погледнал дървената статуя. Ала се осъзнал: навярно дяволът му нашепвал тези думи. Дострашало го. Казал:

- Да изгоря скъпоценното изображение на Буда? Никога!

Буда се засмял и казал: 

- Ако ме търсиш в дърворезбата, ще пропуснеш да ме видиш. Аз съм в теб, а не в статуята. Не съм в почитания предмет. Аз съм в почитащия. Аз треперя от студ в теб. Изгори статуята.

Из „Пътят на тигъра“ от Бернхард Мьощъл, „Изток-Запад“