Притча: Ето защо

Двама селяни пътували по криволичещ път, за да видят краля. Когато доближили портите на кралството, те били грубо изгонени от армия пешаци.

Тогава единият казал на другия: „Ето защо“.

На другия ден двамата селяни отново тръгнали с надеждата да видят краля. Този път едва не били смачкани от конна армия, хвърлили дори камъни срещу тях. Тогава селянинът пак казал на приятеля си: „Ето защо“. Двамата селяни обаче не се отказали, така че и на третия ден поели по същия път. Тогава до тях спряла каляската на краля и когато кралят видял двамата с техните скъсани дрехи, драскотини и рани, слязъл, отишъл при тях и ги прегърнал, дал на всеки от тхя по златна монета.

Докато вървели по пътя, селянинът пак казал на приятеля си: „Ето защо“.

Когато се върнали вкъщи и си отпочинали, другият селянин попитал приятели си какво влага в думите „ето защо“.

Първият селянин отвърнал:

- Ето защо те са пешаци и винаги ще бъдат такива; ето защо те са конници и винаги ще бъдат такива и ето защо той е крал.

Из страниците на „Душа на пеперуда“ от Мохамед Али и Хана Али („Вакон“)