30 години след комунизма: над 2/3 от българите недоволни от състоянието на демокрацията у нас

30 години след падането на комунизма много европейци са недоволни от състоянието на демокрацията в страните им. Това сочи проучване американския изследователски център Pew за нагласите в Европа три десетилетия след падането на Желязната завеса. То е проведено сред 14 страни от ЕС, както и в Русия, Украйна и САЩ.

Вижте някои от по-важните изводи от проучването:

Преход към многопартийна система и пазарна икономика:
Мнозинството от хората от бившия комунистически изток като цяло одобряват  прехода към многопартийна система и пазарна икономка: 85% от поляците и източногерманците се изказват положително, висока е подкрепата и в Чехия. В България 54% одобряват преминаването към многопартийна система, а 55% - към пазарна икономика.

Стандарт на живот: 

Мнозинството поляци, чехи, германци, литовци, унгарци и словаци смятат, че икономическата ситуация в техните страни се е подобрила през последните 30 години. В Русия, Украйна и България обаче над половината казват, че нещата сега са по-зле, отколкото по време на комунизма.

Удовлетвореност от живота:
По-малко от половината хора в Източна Европа днес се чувстват удовлетворени от живота си, като това е валидно за по-малко от една трета от българите. Само в Чехия и Полша положението е малко по-различно.

Честно правосъдие, свобода на словото и др.
Мнозинството европейци заявява широка подкрепа за демократични права, включително честно правосъдие, равенство между половете и свобода на словото, но като цяло подкрепата е по-силна в Западна, отколкото в Източна Европа.
За 86% от българите честното правосъдие е много важно. Равенството между половете е много важно за 73%, свободата на словото е важна за 74%, редовните избори - за 70%, безплатният интернет – за 61%, свободните медии – за 67%, свободните опозиционни партии – за 58%, свободното гражданско общество – за 57%, свободната религия – за 58%.

Демокрация:
Мненията варират и по отношение на начина, по който хората оценяват състоянието на демокрацията в страните си. В Швеция, Нидерландия, Полша и Германия над две трети от хората са доволни. В Гърция (74%), България (71%), Великобритания (69%), Италия (68%) и Испания (68%) обаче хората не са доволни от начина, по който функционира демокрацията в страните им.

Доверие в отделни лидери:
Европейците имат най-силно доверие в германския канцлер Ангела Меркел, сочи проучването. В 14-те страни от ЕС средно 57% от хората имат доверие в способността на Меркел да се справи със световни проблеми.
Руският президент Владимир Путин е най-популярен в България от страните в ЕС - 62% от българите считат, че той води правилна международна политика. С най-малко доверие той се ползва в Швеция, Полша и Украйна. В България Меркел е втора по доверие след Путин.