Притча: Умеете ли да се радвате?

Турският султан имал един везир, който винаги бил с усмивка на лицето. Каквото и да ставало, той все бил радостен. Това обаче се сторило подозрително на останалите везири. Решили, че човек не може да бъде току-така, без причина щастлив. Започнали да го следят и един ден доложили на султана заключенията си: везирът е шпионин на друго царство, защото всеки ден се затваря в една стая и след известно време излиза от нея радостен и усмихнат. 

Решил султанът да провери какво прави подчиненият му във въпросната стая и един ден нахълтал вътре. За негова изненада стаята била съвсем празна. Само на една стена висяла стара роба, цялата в кръпки, а под нея били поставени чифт скъсани обувки.

- Какво правиш тук? - попитал изненадано султанът. - И за какво ти е този стар парцал?

Везирът отвърнал: 

-  Идвам тук да гледам тази стара роба и тези скъсани обувки, с които някога дойдох при теб, о, милостиви господарю, а ти ме направи везир. Така си припомням откъде съм дошъл и докъде съм стигнал, а това изпълва сърцето ми с радост и ме кара да се усмихвам.