Разполагаме с много малко данни за грешно отрицателните тестове, а данните от Китай предполагат, че около 30% са точно такива, пише д-р Харлан Крумхолц
New York Times публикува мнението на д-р Харлан Крумхолц, професор по медицина в „Йейл“ и директор на Болничен център за изследване и оценка на резултатите в Ню Хейвън, Йейл (Yale New Haven Hospital Center for Outcomes Research and Evaluation). Той обяснява защо в случай, че имате симптоми, наличието на отрицателен тест за новия коронавирус не означава, че не сте инфектирани.
Д-р Крумхолц обяснява, че по целия свят хора проявяват симптоми на Covid-19, но лабораторните тестове излизат негативни. Тези хора не влизат в статистиката и са оставени в неизвестност какво да предприемат за здравето си. Според него проблемът може да е в тестовете, които „може би имат особено висок процент на изпускане на инфекцията“. Добрата новина е, че те явно са силно специфични, казано с други думи, ако тестът ви се върне положителен, е „почти сигурно“, че сте инфектиран.
Най-често използвания тест, който да установи дали пациент има коронавирус или не, е процес, известен като верижна реакция на обратната транскрипция или RT-PCR (reverse transcription polymerase chain reaction – RT-PCR). Методът може да засече частици от вируса, които обикновено се намират в респираторните секрети в началото на инфекцията. От техническа гледна точка при идеални условия тези тестове могат да засекат малко количество от РНК на вируса.
В реалния свят, пише д-р Крумхолц, изживяването може да е доста различно и вирусът може да бъде пропуснат. Най-доброто, което американският център по контрол на заразните заболявания (CDC) може да каже по темата, е че ако тестът ви е отрицателен „вие вероятно не сте инфектирани по времето, когато е взета пробата“, като ключовата дума тук е „вероятно“.
„Фалшиво отрицателните тестове – тестове, които показват, че не сте инфектирани, когато всъщност сте, изглежда са неудобно често явление. Все по-често чувам от мои колеги лекари смущаващи истории за пациенти, които са дали негативен тест, а след това положителен, или за хора, които почти сигурно са болни, а тестовете им са отрицателни.“
За съжаление има много малко достъпни за широката общественост данни за фалшиво отрицателните тестове в клиничната практика. Проучвания от Китай предполагат че фалшиво отрицателните тестове са около 30%. Някои от колегите на д-р Крумхолц, експерти в лабораторна медицина, изказват опасения, че фалшиво отрицателните тестове там може би са дори повече.
Има много причини, поради които тестът може да излезе отрицателен. Може би взимането на проба не е адекватно. Общата практика изисква събиране на носен секрет от задната част на носа – след това тампонът за пробата трябва да се завърти хубаво няколко пъти. Това не е лесна процедура, нито пък е приятна за пациентите, които трябва да я изтърпят. Други вероятни причини за фалшиво отрицателен резултат са свързани с лабораторните техники и реактивите, които се ползват за тестовете.
„И докъде ни води това?“, пита д-р Крумхолц. Дори с по-широкомащабно тестване, ние вероятно подценяваме разпространението на вируса. Засега трябва да предположим, че всеки може да е носител на заболяването. Ако сте имали вероятно излагане на патогена, а симптомите ви предполагат инфекция с Covid-19, вероятно го имате, дори тестът ви да е отрицателен.
Всички ние трябва да продължим да прилагаме практиките, които възпрепятстват разпространението на вируса – старателно миене на ръцете, да не пипаме лицето си и социална дистанция. Освен това имаме нужда от по-добра информация за точността на тестовете в „истинския свят“, включително за нови тестове, казва още д-р Крумхолц.
„Дори, когато се появят по-добри тестове, винаги трябва да разглеждаме резултатите от тях в контекста на останалата информация, която имаме. Това е урок, който важи винаги в медицината: гледайте голямата картина, не единична информация. Триангулирайте истината като използвате всички източници на информация, които имате, без значение колко е добър един тест. И не се срамувайте да подлагате на съмнение заключения, които не съвпадат с фактите“, завършва д-р Крумхолц.