Коронавирусът и изключението Германия

Според статистиката на университета „Джонс Хопкинс“ към 4 април Германия е четвъртата държава с най-висок брой потвърдени случаи на коронавирус след САЩ, Италия и Испания. Въпреки това смъртните случаи там са 1295 или 1,4%. За сравнение смъртността в Италия е 12%, в Испания, Франция и Великобритания е около 10%, в Китай – 4%, в САЩ – 2,5%. Дори в Южна Корея, която се дава за пример как да се пребори успешно вируса, смъртността е 1,7%, отбелязва The New York Times.

Хендрик Щреек е директор на Института по вирусология към университетската болница в Бон. Пред New York Times той разказва, че получава обаждания от свои колеги по цял свят, които го питат какво Германия прави различно, за да има толкова ниска смъртност от Covid-19. „Говори се германската аномалия“, казва той.

Експерти дават няколко възможни отговора на въпроса защо в Германия смъртността е по-ниска. Те са смес от статистически различия, както и някои съвсем реални различия по отношение на това как страната е подходила към епидемията, пише изданието.

Средната възраст на инфектираните е по-ниска в Германия в сравнение с много други държави. Голяма част от първите пациенти са прихванали вируса в австрийски и италиански ски курорти. Те са млади и сравнително здрави обяснява проф. Ханс-Гьорг Кройслих. Той е завеждащ вирусологията в университетската болница в Хайделберг, която е една от водещите болници в страната по отношение на научни проекти. „Започна като епидемия от скиори“, казва проф. Кройслих.

След като инфекцията се е разпространила, по-възрастни хора също са се заразили, съответно и смъртността се е увеличила. Въпреки това средната възраст на заразяване остава сравнително ниска – 49 години. За сравнение във Франция тя е 62.5 години, а в Италия – 62 години.

Друго обяснение за ниската смъртност в страната е фактът, че Германия тества много повече хора от повечето държави, пише още New York Times. Това означава, че се установяват много повече хора с по-малко или никакви симптоми, което увеличава броя на установените инфекции, но не и броят на смъртните случаи. „Това автоматично намалява смъртността на хартия“, обяснява проф. Кройслих.

Епидемиолози и вирусолози обясняват, че има и значителни медицински фактори, които поддържат ниска смъртността. Основен фактор сред тях е ранното широкомащабно тестване и лечение, много интензивни легла и правителство, което се ползва с доверие и неговите препоръки за социално дистанциране се спазват от широката общественост.

Тестване
В средата на януари, много преди германците изобщо да са се замислили за вируса, болницата Charité в Берлин вече е разработила тест за заболяването и е публикувала формулата в интернет. Докато Германия регистрира първия си болен от Covid-19 през февруари лабораториите в страната вече имат резерви от тестове. 

„Причината в Германия да имаме толкова малко смъртни случаи в момента на фона на толкова много инфектирани, може да се обясни до голяма степен с това, че правим изключително голям брой лабораторни диагнози“, казва д-р Кристиан Дрощен, главен вирусолог в Charité, чиито екип е разработил първия тест.

Към момента в Германия се правят около 350 000 теста за коронавирус седмично, много повече от която и да е друга европейска страна. Ранното и широкомащабно тестване е позволило на властите да забавят разпространението на болестта чрез изолиране на установените случаи, докато все още са заразни. Също така е позволило прилагането на животоспасяващо лечение по-навременно.

Проф. Кройслих обяснява, че когато има ранна диагноза, може да лекува пациентите рано, например да ги сложи на вентилатор преди да са се влошили, когато шансът за оцеляване е „много по-висок“.

Медицинският персонал, който е в особено голям риск от инфектиране и последващо разпространяване на вируса, се тества регулярно. За опростяване на процедурата някои болници са започнали да правят блокови изследвания. Те тестват едновременно пробите на 10 служители, като правят индивидуални тестове само ако има положителен резултат.

Здравните власти в Германия планират да проведат широкомащабно изследване за антитела. То е планирано за края на април и ще обхваща рандомизирани групи от по 100 000 души из цялата страна. Целта да е види дали населението изгражда имунитет срещу коронавируса.

Според проф. Щреек един от ключовите фактори за осигуряването на широкомащабно тестване е населението да не плаща за тях. „Не е особено вероятно млад човек, без здравни осигуровки и с драскащо гърло да отиде на лекар и така рискува да зарази още хора“, обяснява той.

Проследяване
В края на февруари проф. Щреек получава обаждане, че за първи път в неговата болница в БАН има пациент с положителен тест за коронавирус – 22-годишен мъж без симптоми, но чиито работодател – училище – е поискало от него да се тества, след като е разбрал, че човекът е участвал в карнавал, на който няколко човека са дали положителна проба. 

В повечето държави, включително САЩ, тестването се прилага основно при най-болните пациенти, така че вероятно тест на този мъж би бил отказан, пише New York Times. Но не и в Германия. В момента, в който резултатът от теста е бил ясен, училището е затворено, всички деца и персоналът е трябвало да си останат у дома със своите семейства за 2 седмици. Тествани са 235 души.

„Тестването и проследяването е успешната стратегия в Южна Корея и ние се опитахме да се поучим от това“, казва проф. Щреек. Германия се е поучила и от неправилния подход в ранните етапи на заболяването – стратегията за проследяване на контактите е трябвало да бъде дори по-агресивна, казва още той. Например всички, които са се завърнали в Германия след ски ваканция в австрийския курорт Ишгъл, където е имало гнездо на коронавируса, е трябвало да бъдат проследени и тествани, твърди още проф. Щреек.

Стабилна система за обществено здравеопазване
Преди епидемията от коронавирус в Германия университетската болница в Гисен е имала 173 интензивни легла, оборудвани с вентилатори. В последните седмици болницата осигурява още 40 такива легла и увеличава персонала, квалифициран да работи с тях с 50%.

„В момента имаме толкова голям капацитет, че приемаме болни от Италия, Испания и Франция“, казва проф. Сузане Херолд, завеждащ инфекциозни болести и белодробен специалист в болницата в Гисен. „Много сме силни в сферата на интензивната грижа“, казва още тя.

В цяла Германия болниците са увеличили капацитета си за лечение на пациенти, нуждаещи се от интензивна грижа, като са започнали от така или иначе високо ниво, отбелязва New York Times. През януари 2020 в Германия има 28 000 интензивни легла, оборудвани с вентилатори, или 34 на 100 000 души. За сравнение в Италия това съотношение е 12, а в Нидерландия – 7. В момента в Германия има 40 000 интензивни легла.

Някои експерти са предпазливо оптимистични, че социалната дистанция може да изправи кривата на заболеваемостта достатъчно, така че здравната система на страната да се справи с пандемията без да изпитва недостиг на животоспасяваща апаратура, като вентилатори.

„Много е важно да имаме инструкции как да процедират лекарите по отношение приоритизирането на пациентите, но се надявам никога да не стигнем до тях“, казва проф. Щреек.

Времето за удвояване броя на инфектираните в страната е намаляло до около 8 дни. Според, проф. Херолд, ако периодът се увеличи още малко до 12-14 дни, необходимостта от подобни инструкции за приоритизация могат да бъдат избегнати. „Кривата започва да се изправя“, казва тя.

Доверие в правителството
Освен масовото тестване и подготвеността на здравната система, много виждат лидерството на канцлера Ангела Меркел като една от причините за ниска смъртност, пише още New York Times.

Меркел комуникира ясно, спокойно и редовно по време на кризата, налагайки все по-стриктни мерки за социална дистанция в страната. Рестрикциите, които са ключови за забавяне разпространението на пандемията, бяха посрещнати с минимална политическа опозиция и се спазват стриктно от населението. Рейтингът на канцлера значително се увеличи. 

„Може би най-голямата сила на Германия е рационалното взимане на решения на най-високо правителствено ниво, комбинирано с доверието, на което правителството се радва сред населението“, казва проф. Кройслих.