Кога ще приключи пандемията?

На 11 март 2020 Световната здравна организация обяви епидемията от новия коронавирус Covid-19 за пандемия, след като вирусът започна да се разпространява бързо и далеч отвъд очакванията по целия свят. И до днес продължаваме да живеем с вируса, следим данните за новозаразените и за жертвите, които взема, и мнозина от нас вече се питат кога ще приключи пандемията. В кратко видео в образователния портал TED-ed продуцентът Алекс Розентал дава отговор на този въпрос, като разглежда три възможни стратегии за действие и последствията от тях. 

Първо, правителствата и властите не правят нищо, за да спрат разпространението на вируса и вместо това оставят хората да се заразят възможно най-бързо. Без необходимото време за изучаване на вируса, лекарите знаят малко за това как да спасят пациентите си и болниците достигат максимален капацитет почти веднага. От милиони до стотици милиони хора умират - или от вируса, или заради колапса на здравната система. Скоро по-голямата част от хората са или заразени, или починали, или оздравели с придобит имунитет.  На този етап се формира стаден имунитет, вирусът вече няма кого да заразява и пандемията бързо отшумява.

Но има и друг начин за формиране на стаден имунитет без толкова висока цена за живота.  Нека нулираме часовника до момента, в който СЗО обяви пандемия. Този път правителствата и властите по света забавят разпространението на вируса, за да дадат време на изследователските екипи да създадат ваксина. Те осигуряват това ценно време чрез мерки като масово тестване за идентифициране на носители, карантиране на заразени и контактни лица, физическо дистанциране. Дори и при прилагането на тези мерки, вирусът бавно се разпространява, което води до стотици хиляди смъртни случаи. Някои градове овладяват огнищата на разпространение и животът се връща към обичайния си ход, но след това започва нова вълна и отново мерките се затягат. В рамките на следващите няколко години една или евентуално няколко ваксини стават широко достъпни и да се надяваме безплатни, благодарение на усилията в световен мащаб. След като 40-90% от населението е ваксинирано - точният брой варира в зависимост от вируса - стадният имунитет започва да действа и пандемията приключва. 

Нека да превъртим часовника още веднъж, за да обмислим третата стратегия - координиране и елиминиране. Идеята тук е едновременно и масово изкореняване на вируса чрез комбинация от карантина, социално дистанциране и ограничаване на пътуванията. Критичният фактор е координирането на отговорите.  При една типична пандемия, когато една държава достига връх, друга може да обяви първите си случаи. Вместо всеки лидер да отговоря на случващото се на местно ниво, трябва да погледне на света като на огромна взаимосвързана система, каквато всъщност е. При правилно координиране, това може да сложи край на пандемия само за няколко месеца с ниска смъртност.  Но ако вирусът не бъде напълно изкоренен, ​което е малко вероятно, съществува риск пандемията отново да ескалира.  А фактори като животни, които пренасят и предават вируса, могат да подкопаят и най-добрите мерки за контрол. 

Коя стратегия е най-подходяща за този смъртоносен и силно заразен вирус? 

Бързото разпространение е експресна мярка, която ще доведе до глобална катастрофа и може да се окаже напълно неефективна, ако е възможно повторно заразяване. Координираното елиминиране също може да изглежда бързо и ефективно, но е невъзможно без сътрудничеството на всички страни, което е много трудно постижимо.

Следователно ваксинацията в комбинация с възможно най-голяма координация в световен мащаб обикновено се счита за най-добрата стратегия. Тя е бавната, но стабилна и доказана във времето опция спрямо останалите две. Дори ако пандемията официално приключи преди ваксината да е готова, вирусът може да се появи отново сезонно, така че ваксините ще продължат да защитават хората. И въпреки че създаването на ваксина може да отнеме години, това невинаги е свързано с нарушаване на нормалния ритъм на живот. Пробивът в лечението и профилактиката на болестта могат да направят вируса не толкова опасен и да не се налага въвеждане на строги ограничителни мерки. 

Пандемията ще свърши. Последиците от нея ще бъдат дълготрайни, но не всички ще са негативни. Откритията, новите социални услуги и системи могат да подобрят човешкия живот. И ако използваме успехите като отправна точка и се учим от грешките, в бъдеще ще можем да се справяме с пандемиите толкова лесно, че нашите внуци дори няма да знаят имената им.