Житейски мъдрости от Димитър Талев

 На 1 септември 2020 се навършват 122 години от рождението на големия български писател Димитър Талев, автор на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“. Талев един от най-големите български творци, а творбите му тълкуват в дълбочина българската душевност, характер и поведение. Произведенията на Талев са преведени на над 20 езика. 

Припомняме ви някои от най-силните му думи и избрани цитати от неговото творчество: 

„Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.” 

„Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински...”

„Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила.” 

„Няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие.” 

„Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!” -  „Железният светилник“

„Човек не бива и не може да живее само за себе си.” - „Железният светилник“

„Никога ли не случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли - редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?” - „Железният светилник“

„Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост, тя е като водата за огъня.” - „Железният светилник“

„Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.” - „Преспанските камбани“

„Да се научим най-напред да милейме един за друг, да се жалим, та да се хванем сички ръка за ръка...” - „Преспанските камбани“

„Трудно е да се разделя човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се разкъсва в човека...” - „Гласовете ви чувам“

„Нам ни е нужно да бъдем всички заедно и на едно место. Да вървим по пътя, който ще ни събере, а не да търсим все нови пътища, които ни разединяват. Ние ще надвием, ако сме всички заедно.” - „Гласовете ви чувам“

„Но това е най-важното: човек да знае какво да върже и какво да развърже в себе си, също и в другите. Какво да върже, какво да изкорени най-напред в себе си.” - „Самуил: Щитове каменни“

„Лъже те грехът сега, а утре сърцето ти друго ще говори.” - „Самуил: Пепеляшка и царският син“.